четвъртък, 10 юли 2008 г.

Айлантус - изумителното дърво на небето



Историята, географията и биологията на един вид растение, колкото обикновено, толкова и велико...Дърво на небето, китайска смрадлика, наричано още див орех
латинско име - Аilanthus altissima
популярно име - Айлантус
вид - листопадно, подходящо за индустриални райони.
Айлантус е голямо широколистно дърво. Листата приличат на листата на ясена и достигат до 90 см дължина. Обикновено дърветата достигат до 15-25 метра височина, като най-бързо растат през първата си година до 2-3 метра. Средната продължителност на живот е около 30 до 50 години, въпреки, че са наблюдавани екземпляри и до 150 години.
Кората на стъблото му е гладка, светло сива, с възрастта се набраздява. Цъфти след третата си година, към края на пролетта - май, юни. Цветовете са малки, бяло-жълти, събрани на големи полигамни структури(гроздове). Дървото е двуполово, мъжко и женско, като цветовете на мъжките имат много неприятна миризма, наподобяваща изгоряло фъстъчено масло. Листата , когато се смачкат също миришат неприятно. Всяко дърво носи цветовете само на единия пол.
Женското дърво произвежда около 350 000 плодове на година. Те също са събрани в гроздове и са червено-кафеникави. Всеки плод има само по едно семе. Приспособени са да се разнасят много лесно от вятъра и това е един от начините му на размножаване. Открити са млади дръвчета на разстояние 2 мили по въздуха от източника на семена.
Другият начин е чрез коренови издънки. Кореновата му система плитка, достига до дълбочина 46 см, но пък е доста разклонена. Нови дръвчета могат да поникнат от корена до разстояние 3 метра от основното дърво.
Освен това корените на Айлантус са много издръжливи и пробивни.

Дърво, чиито основни качества са невероятната му устойчивост на дим и замърсен въздух, а също и на различни вредители и болести по растенията, устойчиво повече от всеки друг растителен вид. То може да се утвърди в най-бедните екологични среди. Затова то стана метафора за американските емигранти, оцеляващи в големите градове.

Естествено видът се среща в повечето провинции на Северен и Централен Китай, а подвидове има в северната част на полуостров Корея и остров Тайван. Въпреки, че родината му е Китай, наименованието му идва от Ambonese - диалект на малайски език. На това наречие "айланто" означава небесно дърво. Познати са четири вида, един расте в Северна Австралия, а останалите три в Източна Азия. Айлантус е известен също под името "китайска смрадлика".

От 1751 г. е пренесен в Англия и Франция, където се използва за декоративно бързорастящо растение. Въведено е в Америка, Филаделфия, от Уилям Хамилтън през 1784 г. за декоративни цели. Хамилтън е донесъл дървото от Англия с кораб. На Западния бряг на Америка е пренесено от китайски емигранти по времето на Треската за злато 1850г, предимно за медицински цели. Навсякъде, където видът е поставен като декоративен, той излиза извън желаните места за разпространение и скоро става ясна сериозността на биологичната му агресивност. Най-тревожно се очертава положението в градовете в САЩ. Поради особено здравата си и устойчива коренова система, то създава проблеми в канализациите, подземните кабели, в основите на сградите, по ЖП линиите, по магистралите.
Айлантус се среща навсякъде по света– в цяла Европа, по Средиземноморието, Южна и Северна Америка, Африка, Авсралия, Нова Зеландия, Близкия Изток, Южна Азия...
В Америка то е обявено за плевел категория първа.
Дървото на небето расте бързо, за 3-4 години се превръща в голямо дърво и блокира светлината на другите растителни видове. Скоростта на растеж - 20 метра за 20 години, и образуването на коренови издънки могат да създадат проблеми в една средно голяма градина. Освен това листата му са токсични за над 40 местни вида, отделяйки алелопатични вещества – химически активни вещества, които възпрепятстват развитието на конкурентни видове. Корените му също са токсични, веществата се натрупват в почвата и пречат на поникването на други растения. Въпреки, че е тропическо дърво, то проявява завидна устойчивост както на замръзване, така и в суша. Като това му дава голямо предимство пред местните видове. То е едно от най-разпространените дървета в света. За разлика от другите представители на рода си, този вид може да живее и при температури, различни от тези на тропиците. 
И така се разпространява почти повсеместно в умерените и тропичните ширини. То е класически "плевелен вид". Саморазпространява се бързо, агресивно и пробивно. Приспособява се към различни климатични условия, издържа на суша и на замръзване. Въпреки, че предпочита глинести бедни на кислород почви, то оцелява и при други видове почви, песъчливи, скалисти, солени или алкални. Устойчиво е на вредители и болести много повече от другите растителни видове.
Контролираното му разпространение е много трудно. При опит да се отрежат дърветата, наградата за това са повече новоизраснали от кореновите издънки. Борбата с него се води с хербициди, или с изкореняване на съвсем малки дървета. Той си намира място за живот и на най-чудатите места, дори в градовете, в пукнатините на сгради, до огради, до строежи....Може да изникне в пукнатините на паважа. Наблюдавани са дървета дори и в сметища. Очертава се като класически... вид.
Дървото предпочита влажни и глинести почви, но е лесно приспособимо към широк диапазон от почвени характеристики – различен механичен състав, ниво на pH, съдържание на химични елементи и т.н. Доказано е само, че при преовлажненост и плътна сянка не се развива добре. По отношение на климата границите също са относително понятие. В Щатите се среща от аридните зони на Великите равнини и влажните места по Южните Апалачи, до мразовитите места в Скалистите планини. Разпространява се към Аржентина и Канада.
Всеки е виждал как симпатичният дървесен вид израства из основи на здания, около запустели постройки, дори по покриви на сгради. Размножаването му със семена чрез вятъра го прави изключително пробивен навсякъде. Биологичният му комфорт е ненарушим до този момент.
Айлантус предотвратява ерозията и осигурява сянка и място за гнездящи птици. Семената му са храна за някои видове птици. Той расте на места, където другите видове не могат да оцелеят.
Историята на Айлантус в Китай е стара колкото китайската писменост. Той е известен в Китайската и традиционната азиатска медицина за лечение на астма, вирусни инфекции, вагинални неразположения и инфекции, диария, дизентерия, тения, рак, епилепсия, висока температура, гонорея, малария, преждевременна еякулация, стоматични тумори, болезнени спазми по време на менструация, бяло течение при жените, маточни кръвотечения, сърцебиене, тумори на гърдата. Използват се листата, цветовете, корите и корените му.
В Корея чай от кората лекува възпаление на гърлото, както и стомашно-чревни заболявания.
В Африка - за лечение на сърдечни проблеми, гърчове и менструален дискомфорт.
Плодовете намират приложение при офталмологични заболявания. Освен това е съставка в хомеопатични лекарства против рак.
Използването на Айлантус за лечение трябва да става внимателно и с нужната компетентност, защото при по-големи дози, то е токсично. Може да предизвика гадене, повръщане, кожни обриви, главоболие, виене на свят, сънливост и други неразположения.
Във Франция и Китай листата му служат за хранене на копринени буби, вместо листата от черница.
Дървесината му намира приложение в занятчийството, за дограма, в мебелостроенето, в дърводобива, за производство на целулоза, за дървени въглища и дърва за огрев.
Токсините, произвеждани от листата, кората и корените му в момента се проучват за производство на естествени хербициди.

Няма коментари:

Публикуване на коментар