Рискът от вулканична катастрофа е „хвърляне на зара“, казват експерти

 Според експерти от Центъра за изследване на екзистенциалния риск на Университета в Кеймбридж (CSER) и Университета в Бирмингам, светът е „ужасно недостатъчно подготвен“ за масивно вулканично изригване и вероятните последици върху глобалните вериги на доставки, климата и храните.

Изследователите обаче твърдят, че могат да бъдат предприети стъпки за защита срещу вулканично опустошение - от подобрено наблюдение до повишено обществено образование и манипулиране на магмата - и ресурсите, необходими за това, са отдавна изчерпани.

„Данните, събрани от ледени ядра за честотата на изригванията през дълбокото време, предполагат, че има шанс едно към шест за експлозия с магнитуд седем през следващите сто години. Това е хвърляне на заровете“, каза съавторът на статията и CSER изследовател д-р Лара Мани, експерт по глобален риск.

„Подобни гигантски изригвания са причинили рязка промяна на климата и колапс на цивилизации в далечното минало

Мани сравнява риска от гигантско изригване с този от астероид с ширина 1 километър, който се разбива в Земята. Такива събития биха имали подобни климатични последици, но вероятността от вулканична катастрофа е стотици пъти по-висока от комбинираните шансове за сблъсък на астероид или комета.

„Стотици милиони долари се влагат в астероидни заплахи всяка година, но въпреки това има сериозна липса на глобално финансиране и координация за готовност за вулкани“, каза Мани. „Това спешно трябва да се промени. Ние напълно подценяваме риска за нашите общества, който вулканите представляват.“

Изригване в Тонга през януари беше най-голямото, регистрирано някога с инструменти. Изследователите твърдят, че ако е продължило по-дълго, изпуснало е повече пепел и газ или се е случило в район, пълен с критична инфраструктура - като Средиземно море - тогава глобалните ударни вълни биха могли да бъдат опустошителни.

„Изригването на Тонга беше вулканичен еквивалент на астероид, който просто се размина със Земята, и трябва да се третира като сигнал за събуждане“, каза Мани.

Експертите от CSER цитират скорошни изследвания, откриващи редовността на големи изригвания чрез анализиране на следи от серни шипове в древни проби от лед. Изригване десет до сто пъти по-голямо от взрива на Тонга се случва веднъж на всеки 625 години - два пъти по-често, отколкото се смяташе досега.

„Последното изригване с магнитуд седем беше през 1815 г. в Индонезия“, каза съавторът д-р Майк Касиди, експерт по вулкани и гостуващ изследовател на CSER, сега базиран в университета в Бирмингам.

„Около 100 000 души са загинали на местно ниво, а глобалните температури са спаднали средно с един градус, причинявайки масови провалени реколти, които доведоха до глад, жестоки въстания и епидемии в това, което беше известно като годината без лято“, каза той.

„Сега живеем в свят с осем пъти по-голямо население и над четиридесет пъти по-голямо ниво на търговия. Нашите сложни глобални мрежи могат да ни направят още по-уязвими към шоковете от голямо изригване.“

Финансовите загуби от изригване с голям магнитуд биха били в няколко трилиона и в сравним мащаб с пандемията, казват експертите.

Мани и Касиди очертават стъпките, които според тях трябва да се предприемат, за да се помогне при прогнозирането и управлението на възможността за изригване, променящо планетата, и да се помогне за смекчаване на щетите от по-малки, по-чести изригвания.

Те включват по-точно определяне на рисковете. Знаем само местоположения на шепа от 97-те изригвания, класифицирани като големи по магнитуд според „Индекса на експлозивността на вулкана“ през последните 60 000 години. Това означава, че може да има десетки опасни вулкани, осеяни по света с потенциал за екстремни разрушения, за които човечеството няма представа.

„Може да не знаем дори за сравнително скорошни изригвания поради липса на изследвания на морски и езерни ядра, особено в пренебрегвани региони като Югоизточна Азия“, каза Касиди. „Вулканите могат да останат латентни дълго време, но въпреки това са способни на внезапно и необичайно унищожение.“

Мониторингът трябва да се подобри, смятат експертите от ЦСЕР. Само 27% от изригванията от 1950 г. насам са имали сеизмометър някъде близо до тях и само една трета от тези данни отново са въведени в глобалната база данни за „вулканични вълнения“.

„Вулканолозите призовават за специален сателит за наблюдение на вулкани повече от двадесет години“, каза Мани. „Понякога трябва да разчитаме на щедростта на частни сателитни компании за бързи изображения.

Експертите също призовават за увеличаване на изследванията на вулканичното "геоинженерство". Това включва необходимостта да се проучат средствата за противодействие на аерозолите, освободени от масивно изригване, което може да доведе до "вулканична зима". Те също така казват, че трябва да се предприеме работа за изследване на манипулиращи джобове от магма под активни вулкани.

 Мани добавя: „Директното засягане на вулканичното поведение може да изглежда немислимо, но същото беше и отклонението на астероидите до формирането на Службата за координация на планетарната отбрана на НАСА през 2016 г. Рисковете от масивно изригване, което опустошава глобалното общество, са значителни. Настоящите недостатъчни инвестиции в отговор този риск е просто безразсъден."

https://phys.org/news/2022-08-volcano-catastrophe-dice-experts.html?utm_source=nwletter&utm_medium=email&utm_campaign=daily-nwletter

Кога и защо ще изчезне сибирската тундра

 

Германски климатолози са направили изводи въз основа на компютърни симулации.

Климатолози от института Алфред Вегенер (Германия) изчислиха датата на изчезването на сибирската тундра поради затоплянето в Арктика. Учените са използвали компютърни симулации и са установили, че дори ако всички условия, обявени по време на Парижките климатични споразумения, бъдат изпълнени, повече от 70 процента от сибирската тундра ще бъде унищожена в резултат на климатичната криза.

Изследователите са изчислили, че ако общата температура на планетата се покачи с 1,5 °C, това ще доведе до увеличаване на природните бедствия, като урагани и бури. Освен това кораловите рифове ще изчезнат, а градовете ще бъдат наводнени поради топенето на ледниците.

Температурните промени неизбежно ще засегнат тундрата в Сибир: до средата на това хилядолетие, според експерти, може да останат само 6% от нейната площ. Най-оптимистичният сценарий предполага, че около 30% от тези екосистеми ще оцелеят.

По-рано беше съобщено, че учени от Университета на Нова Англия откриха виновниците за климатичната катастрофа, случила се преди 252 милиона години: те се оказаха вулкани, разположени в Австралия. Най-силните им изригвания доведоха до глобална катастрофа, а доказателствата за нея все още са скрити дълбоко в дебели слоеве седименти в Австралия.

източник: https://rtraveler.ru

Африканският континент се разпада на части

 Това може да се случи след 5-10 милиона години.

Тази информация се появи отдавна: данните от сателитните изображения показват, че африканският континент се разпада. Според учените за това говори разлом в района на Афар в Източна Африка, който се намира на кръстовището на три тектонични плочи: сомалийска, арабска и нубийска. Авторите на новото изследване посочват, че това в крайна сметка ще доведе до създаването на океански басейн в Африка след милиони години.

Според Кристофър Мур от университета в Лийдс в Обединеното кралство това е единственото място на Земята, където изследователите могат да проучат как континентален разлом се превръща в океански. Учените смятат, че новият океан на Африка ще се появи най-малко след пет до десет милиона години.

Изследователите установили, че тектоничните плочи се отдалечават една от друга със скорост до един и половина сантиметра на година. Бъдещото разпадане на континента вече се доказва от разлом с дължина 56 километра, който се образува през 2005 г. Много все още не се знае за изместването на тектоничните плочи, включително въпроса какво причинява разпадането на един континент.

Според една от версиите това се дължи на огромен облак от свръхнагорещени скали, издигащи се от мантията под Източна Африка. „Опитваме се да разберем капката, която преля чашата“, казва съавторът на изследването Синтия Ебингер, геофизик от университета Тулейн в Ню Орлиънс.

Ебингер е провела многобройни полеви проучвания в района на Афар в Етиопия. Според нея това място представлява "ада на Данте". Дневните температури тук често достигат +55 °C, докато през нощта температурата не пада под +30 °C.

Ебингер вярва, че нарастващото налягане от издигащата се магма може да предизвика експлозивните събития, наблюдавани в района на Афар. Тя оприличи този сценарий на препълване на балон и създаване на толкова много напрежение върху външната повърхност, че не са необходими много усилия, за да се освободи налягането и да се накара балонът да експлодира.

Всяка граница на плочата в района на Афар се движи с различна скорост, но комбинираните сили на тези разделящи плочи ще създадат система от хребети, където в крайна сметка ще се образува нов океан.

източник: https://rtraveler.ru

Повече от 1000 земетресения заляха Йелоустонския парк миналия месец. Наближава ли „големият взрив“?

 Земята отново бучи под Националния парк Йелоустоун, като през юли 2021 г. в региона са регистрирани рояци от повече от 1000 земетресения, според нов доклад на Геоложката служба на САЩ (USGS). Това е най -сеизмичната активност, която паркът е виждал за един месец от юни 2017 г., когато рояк от повече от 1100 разтърси района, се казва в доклада.

За щастие, тези земетресения бяха незначителни, само четири темблора се измерваха в обхвата на магнитуд-3 (достатъчно силни, за да се усетят, но е малко вероятно да причинят щети)-и никое от земетресенията не сигнализира, че супервулканът под парка е вероятно да взриви , казаха сеизмолозите на парка.

"Макар и над средното, това ниво на сеизмичност не е безпрецедентно и не отразява магматичната активност", се казва в доклада на USGS. "Ако магнитната активност е причината за земетресенията, бихме очаквали да видим други показатели, като промени в стила на деформация или термични/газови емисии, но такива вариации не са открити."

През целия юли 2021 г. сеизмографските станции на Университета в Юта, които отговарят за наблюдението и анализа на земетресенията в района на парка Йелоустоун, регистрираха общо 1008 земетресения в района. Тези земетресения дойдоха в серия от седем рояка, като най-енергичното събитие се случи на 16 юли. Според USGS най-малко 764 земетресения разтърсиха земята дълбоко под езерото Йелоустоун на този ден, включително земетресение с магнитуд-3,6-най-голямото за месеца.

Останалите шест роя през месеца бяха по -малки, включително между 12 и 40 земетресения на брой, всички с измерване под 3 магнитуд, се казва в доклада.

Тези земетресения не са за притеснение, добави USGS, отбелязвайки, че разтърсването на земята вероятно е резултат от движение на съществуващи разломи под парка. Раздвижванията на разломи могат да бъдат стимулирани чрез топене на сняг, което увеличава количеството на подпочвените води, просмукващи се под парка и повишава нивата на налягане под земята, казват изследователите.

Йелоустоун е един от най -сеизмично активните региони в САЩ; районът обикновено е засегнат от 700 до 3000 земетресения годишно, повечето от които са незабележими за посетители, според Националната служба на парка. Най-голямото регистрирано земетресение в Йелоустоун беше земетресението с магнитуд 7,3 по езерото Хебген през 1959 г

Защо толкова треперещо? Паркът се намира на върха на мрежа от разломни линии, свързани с огромен вулкан, заровен дълбоко под земята (този вулкан последно е изригвал преди около 70 000 години, според USGS). Земетресенията възникват, когато разломните линии на региона се разпръснат и докато магмата, водата и газът се движат под повърхността. Тези функции също захранват надеждните гейзери и парни горещи извори на парка.

Вулканът Йелоустоун е изригвал няколко пъти в миналото, като на всеки 70 000 години се случват гигантски изригвания. Ако този график е точен, паркът се очаква за поредното голямо изригване скоро. Подобно изригване би опустошило всички САЩ, запушвайки реките с пепел по целия континент и причинявайки широко разпространена суша и глад, съобщава преди това Live Science.

https://www.livescience.com/yellowstone-earthquake-swarm-july-2021?utm_source=SmartBrief&utm_medium=email&utm_campaign=368B3745-DDE0-4A69-A2E8-62503D85375D&utm_content=A5B8AC98-78DE-490D-AFD1-687051038DB6&utm_term=c1fa1fb9-c544-44b5-ab76-f30583ff0f75

Жителите на Екатеринбург заснели в нощното небе необичайно сияние

Загадъчно сияние с огромни размери  заснели в нощното небе очевидци от различни райони на Екатеринбург., Русия.

Гражданите били поразени от видяното. Въоръжени с фотоапарати и телефони снимали явлението на снимки и видео, като при това разсъждавали за неговия произход. Хората твърдят, че това сияние имало голяма площ, било стабилно и едноцветно, подобно нещо никой досега не е виждал. То не приличало на нищо познато, затова било трудно да се предположи откъде се е появило сиянието. 

До момента няма никакви официални версии и обяснения.

източник http://www.planetanovosti.com

Какво става в лайнер по време на буря в морето

Морето се вълнува. А в това време на криузен лайнер се случват драматични събития.

Да се отправиш на круиз на голям кораб е мечта за много хора. Това са много разкошни кораби, обзаведени с всички удобства. Има много развлечения, които осигуряват уникална и незабравима почивка. Подобно пътешествие е един пълен празник. Можете не само да се наслаждавате на красотата на кораба и на удивителното море, но и да посетите много и различни градове.

Но когато корабът е в морето, опасността е винаги възможна. Буря и много дълбоко море - това са основните опасности, с които можете да се срещнете по време на круиза. Когато видите какво се случва в кораба по време на морска буря, ще ви стане страшно. За щастие подобни ситуации не се случват толкова често.

Видеото показва какво се случва вътре в кораба по време на страшна буря. Морето се вълнува, а животът в кораба става много труден. Борбата с развихрилата се стихия е практически невъзможна, но пасажерите и екипажът се опитва да намалят рисковете и да остранят повредите.






Източник: http://kaktus.site

Потресаващото явление "светлинни стълбове" разкраси нощното небе на Онтарио

Огромни цветни стълбове се появиха над заснежената провинция на Канада - Онтарио. Потресаващото си с красотата си явление, визуално напомня космически лъчи на НЛО, съобщава порталът Com Plex.

Тимми Джо Елзинг, видял и заснел за първи път това прекрасно явление през нощта на 6 януари 2017 година. То се нарича "светлинни стълбове". Фотографът помислил, че наблюдава северно сияние.

Кое предизвиква това чудно явление "светлинни стълбове"? През зимните мразовити нощи плоски ледени кристали падат към земята и образуват своеобразна ледена мъгла, а тя приема формата на разноцветни стълбове. Предполага се, че стълбовете светят с различни светлини поради светлините на града, фаровете на колите и затова имат различен цвят.

Сами по себе си светлинните стълбове не светят, но отлично отразяват светлините - пояснява специалистът по атмосферна оптика Лес Коули.

Много често това природно явление се приема за НЛО. То често възниква над Ниагарския водопад. Тук в мъглата от вода се отразява градското осветление.

източник: http://www.planetanovosti.com

Мегавулкани, езерото Тоба

Мегавулкани, езерото Тоба

Езерото Тоба. Намира се в калдера на гигантски древен вулкан и е най-голямото и дълбоко езеро на Югоизточна Азия. Дължината му е 100 км, ширината 40 км, площта 1145 кв.км. Дълбочината на езерото е повече от 520 м. В центъра му е разположен остров Самосир (530 кв.км, приблизителна големина колкото Сингапур). На остров Самосир има още едно езеро - Содохони, с неголям размер. Повърхността на Тоба се намира на височина 906 м над морското равнище. Някога нивото на водата е било с още 150 м по-високо и в наши дни просължава да се снишава. 
Езерото Тоба е интересен природен феномен по много причини.


Първо, то се намира на остров Суматра, а не на континент, както повечето езера. Наистина и остров Суматра не е малък - 1700 км дължина.
Второ, неговата форма е необичайна, то е пръстеновидно. В центъра му има остров Самосир. И това е най-големият остров в света, намиращ се в езеро, което пък е нас остров.
Трето и най-интересното, това е неговият произход. Цялото това 100 км езеро представлява една единствена калдера, т.е. пропадане в земната кора с вулканичен произход.


Мегавулкани- най-деструктивната сила на нашата планета. Мощността на изригването им е хиляди пъти по-голяма отколкото при обикновените вулкани. Такива спящи "чудовища" на земята са няколко: мегавулкан Тоба на остров Суматра, Камчатския мегавулкан на полуостров Камчатка, Йелустонския супервулкан и Лонг Велн в западните Щати, мегавулкан Таупо в Нова Зенландия.


Обикновено вулканите имат форма на конус. Мегавулканите, това са огромни калдери - кухини, намиращи се под земната повърхност, които постоянно се пълнят с издигаща се от земните недра течна магма. Когато калдерата се напълва, налягането на магмата се увеличава и в един не особено прекрасен момент всичко това се изхвърля навън. За разлика от обикновените вулкани, супервулканите са скрити, те не се проявяват като планини от типа на Етна. И те са хиляди пъти по-мощни. При избухване на мегавулкан грамадни територии се покриват с метрове слоеве горяща лава, небето над цялата Земя се покрива с черни гъсти облаци, средната температура пада на 5-10 градуса и настъпва ядрена зима. Едно успокоение, че такива изригвания са изключително редки и се случват веднъж на няколко стотин хиляди години.

Последното изригване на мегавулкан се е случило преди 75 хиляди години. На мястото, където сега е Суматра, тогава е избухнал супервулкана Тоба, десет хиляди пъти по-мощен от Етна. Средната тепература на Северното полукълбо паднала на 10 градуса. Населението на Земята е намаляло 10 пъти, три четвърти от от растителния свят на Северното полукълбо е загинал.
Днес американските учени провеждат интензивни изследвания на супервулкана в Йелустонския парк. Пред човечеството стои въпроса как да се спаси от изригване на мегавулкан или да намали последствията от неговата разрушителна дейност. Учените смятат, че да се предотврати изригването е невъзможно.

За разлика от обикновения вулкан, мегавулканът представлява не планина, а падина, наречена калдера. Падината има толкова гигантски размери, че тя може да се разгледа само от височина няколко десетки километра. При супервулкана няма кратер, той е заменен от тази многокилометрова калдера. Супервулканът не изригва, а по-точно се взривява и неговият взрив по мощност превъзхожда обикновените вулкани много хиляди пъти. По сила и по последстия той е равен на удар с астероид средни размери. И още две разлики, супервулкани на Земята са много по-малко от обикновените и се взривяват значително по-рядко.

Как се образува калдерата?
Някои вулканолози смятат, че супервулканите са произлезли от най-древните земни вулкани. Размерите на обикновените вулкани са значителни, затова те се виждат от много километри. Но размерите на мегавулканите са толкова големи, че от Земята не могат да се обхванат. Калдерите могат да се видят само от самолет или спътник. Трудно е даже за човека да си представи, че тази огромна следа е изригвала милиарди тонове възпламенени камъни и лава и милиони кубически метра отровен сероводород.
Супервулканите се образуват ако магменият резервоар с голяма вместимост е разположен близо до повърхността на земята, на дълбочина до 10 км. При неголяма дълбочина 2-5 км резервоарът притежава огромна, до няколко хиляди кваадратни километра площ.
Първото изригване на мегавулкана прилича на обикновеното, но е много по-мощно. Понеже разстоянието от резервоара на магмата до земната повърхност не е голямо, магмата излиза не само през основния отвор, но и през образуващи се на много места пукнатини в земната повърхност. Вулканът започва да избухва с "цялото си тяло".

Супервулканът това не е просто изливане на много километри лава, а също и пирокластически потоци - облаци на много хиляди километри, милиарди тонове опасни газове в атмосферата, земетресения. Това е практически най-страшното, което може да се случи на нашата планета, с изключение на космическите катаклизми.

В повечето случаи калдерата се напълва с вода и се образува вулканично езеро. За такива езера е характерно повишената температура и високата концентрация на сяра. А резервоарът наново се напълва с магма, налягането на която непрекъснато расте до следващото изригване.

Последно е било изригването на Тоба в Суматра, преди 75 хиляди години.Последствията от взрива са били катастрофални. Някои учени твърдят, че това изригване е върнало земята в еволюционен план назад с 2 милиона години. Тогава от земните недра са били изхвърлени хиляди кубически километра лава. Това количество е достатъчно да покрие територията на цяла Русия с осем-сантиметров слой лава. След взрива изпод земята със свръхзвукова скорост се издигнал стълб от газ и пепел, който почти мигновено е достигнал края на стратосферата до 50 км. За три денонощия на повърхността се изляли повече от 2800 кубически километра магма, застинала в десетки метра дебелина. Във въздуха се издигнали гигантски нажежени облаци пепел. Те се движели със скорост около 400 км/ч, стопявайки по своя път камъните и подпалвайки всичко живо. След изригването на територия с радиус 300 км няколко седмици падала безцветна пепел. Изхвърлената в атмосферата пепел закрила Слънцето за 6 месеца. На планетата започнала "ядрена зима" или мини-ледников период. Средната температура паднала на 11 градуса, загинали 5 от всеки 6 живи същества на планетата . Оцеляли 3000 до 20000 човека, като до изригването населението на земята е било милиони. В Индия има отложена пепел от вулкана с дебелина 6 метра.На мястото на взрива се образувала калдера с площ 1775 кв. мк , която по-късно се запълнила с вода и се образувало езерото Тоба.

Вулканът Тоба е разположен в един от най-сеизмоопасните райони на Земята. Според учените именно в централната част на Суматра се е намирал епицентърът на най-силните земетресения от 26 декември 2004 (9 степен по Рихтер) и от 28 март 2005 г. (8,7 по Рихтер)
По думите на професор Рей Кас (Ray Cas), сътрудник на геологическия факултет на университета Monash , Австралия, тези земетресения могат да се асоциират с бъдещо избухване на мегавулкана Тоба. Супервулканите представляват огромна опасност за човечеството. Днес населението е много по-многочислено и жертвите ще бъдат много повече. Освен това последващият миниледников период ще обрече на глад оцелелите, поради невъзможност за развитие на каквото и да е земеделие за няколко години. "Единственото с което може да се сравни, това е сблъсък на земята с голям астероид. "-заявил Кас. Австралийският учен подчертава, че изригване на Тоба може да има в близките години, след 50 или 1000 години, но рано или късно то ще се случи.
Остава въпросът: винаги ли мегавулканите са били редки геологически явления, или някога, в епохата на бурна геологическа младост на нашата планета те относително често са разтърсвали нейното тяло? Свързано ли е тяхното възникване с периода на т. нар. "повишена вулканична активност" на плланетата? Отговорите на тези въпроси предстои да бъдат намерени.
Бъдещата съдба на всеки мегавулкан може да бъде различна. Той може мирно да спи, превръщайки се в езеро, може да стане източник на горещи термални извори, може понякога да изригва с неголяма сила и да обрзува вулканични конуси. Но може и да изригне още веднъж. Всичко зависи от процесите, развиващи се в неговите недра.

по материали от руски сайтове

Глобалното затопляне провокира вулканичната активност

Известно е, че вулканичната активност може да влияе на климата. Вулканичната пепел в атмосферата екранира Земята от слънчевото излъчване и в резултат настъпва захлаждане. Последните изследвания на учените показват, че самата активност на вулканите представлява реакция на планетата на климатичните изменения. До този извод достигнали изследователи от Океанския център "Хелмхолц" в Кил съвместно с учени от Харвардския Университет. 

През 1991 изригването на вулкана Пинатубо се превърна в катастрофа за филипинците. Последствията от катаклизма се усещаха дори в Европа. Вулканът изхвърлил в атмосферата тонове пепел и други частици, което намалило количеството на слънчева светлина, обикновено достигаща до земната повърхност. В продължение на няколко години след изригването на вулкана глобалната температура се понижила с половин градус. 

Това е пример как изригването на вулканите оказва силно кратковременно въздействие на климата. Но от друга страна , и климатът в глобален мащаб влияе на вулканичната активност. Убедителни доказателства за това били установени при анализ на крупни изригвания на вулкани в Тихоокеанския басейн за последните един милион години. Своята работа немските и американските учени представили в последния брой на международното списание "Геология".

Повече от десет години сътрудниците на научно-изследователския център Fluids and Volatiles in Subduction Zones изучавали вулканите на Централна Америка. Както разказва участник в проекта и водещ автор на статии в "Геология", вулканологът Стефан Кутеролф  (Steffen Kutterolf), учените забелязали, че в историята съществували периоди, когато изригванията са били значително повече от обикновеното. "Сред свидетелствата ние имаме данни за слоевете пепел в морското дъно  и реконструкция на историята на изригване на вулканите".


Сравнявайки получените данни от климатичния модел, учените установили удивително съвпадение. Периоди с висока вулканична активност следвали скоро след глобално повишение на температурите и свързаното с това по-бързо топене на ледовете. Тази закономерност била проверена и на други територии на целия тихоокеански регион. Оказало се, че подобна картина се наблюдава не само в Централна Америка. 

Участникът в изследванията доктор Марион Йеген  (Marion Jegen) обяснява механизма на взаимовръзка между климата и вулканичната активност по следния начин: " В периоди на глобално затопляне ледниците на континентите се топят сравнително бързо и нивото на океана се повишава. Налягането на водата оказвано върху океанските тектонични плочи се увеличава. В резултат се променя налягането в земните ядра, което отваря канали за изригване на магма."

Глобалното захлаждане в края на топла фаза е значително по-бавно и не  е съпроводено с резки изменения на налягането. Според учените сега ние се намираме в края на топлия период и вулканичната активност не е толкова значителна.



По материали от  GEOMAR

Тибетски монах направи заявление за NASA за края на света

Лама от манастира Гяндрек под Кайлас, известен като Оракул на Шамбала направи заявление за NASA. В своето послание той разказа, че на 21 декември 2012 година Земята заедно със Слънчевата система ще премине през галактическа "нулева зона", 
пише Earth-chronicles.ru.

По думите на тибетския лама, практически на цялата земя, около 10.00 часа сутринта по московско време, на 21.12.2012 ще настъпи пълна тъмнина и тишина. Няма да има светлина, електричество, телекомуникации и звуци.

Земята в този момент ще премине през галактическа "нулева зона". "Това е състояние на пространството, където се унищожава и не може да се разпространява никаква енергия, където липсват електромагнитни полета за всички обекти. Да се плашим и вълнуваме не е нужно" - предупреди ламата.

Тъмнината ще се съпровожда с космически изригвания, илюзорни изблици на светлина и ще продължи около 3-4 дена. След това слънцето отново ще се появи.

"Животните на Земята по-рано ще почувстват идването на космическата тъмнина и ще се скрият в дупки - казва монахът - Хората в градовете няма да почувстват това предварително и много от тях ще полудеят. Може да загине 10% от населението на Земята"

Оракулът на Шамбала даде и практически съвети за земляните:

1. Вие е нужно отрано да се подготвите за тази смяна на циклите, да довършите делата си до 2012 година, да не започвате нови, да издължите дълговете си.

2. На 20.12.2012 вземете своите деца, всички документи, наличните си пари и излезте от градовете сред природата. Подгответе запаси от продукти за 2 месеца, защото електроенергията ще се възстановява дълго.

3. Трябва да имате в домовете си запаси от вода, дърва за отопление и свещи. Трябва да имате в дома си печка на дърва, защото електричеството на 21.12.2012 ще прекъсне за дълго време.

4. Комуникациите и телевизията ще прекъснат. В течение на дните на тъмнина закрийте прозорците с плътни завеси, не гледайте през прозорците, не вярвайте на очите и ушите си, не излизайте на улицата. Ако се наложи да излезете, не ходете далече, защото може да се изгубите, понеже няма да се вижда нищо, дори собствените си ръце.

5. След появяването на светлината не бързайте да се връщате в градовете, по-добре до пролетта живейте сред природата, или в малко селище. 

Пълното излизане на Земята от "нулевата зона", според тибетския лама се очаква около 7 февруари 2013 година. Ще има частично възстановяване на електрозахранването, транспорта. Към края на март светът ще се възстанови напълно.

Краят на света кардинално ще измени мирогледа на хората, смята Оракулът на Шамбала. Те ще станат по-духовни. В страните ще се появят разнообразни научно-духовни учения, системи за развитие  на здравето и личността. "Това ще бъде най-важният тласък към прогреса на човечеството за дълги времена" - заключава монахът.


източник : http://x-files.org.ua

Аномални вълни-убийци

 Векове наред мореплавателите разказвали истории за загадъчно природно явление. Необяснима сила, която се появява отникъде и също така безследно изчезва. Тайнствена сила, която не може да се предвиди. Най-после в съвременния свят на учените се отдаде възможност да открехнат завесата  на тайната на явлението известно като вълни-убийци.

Океанските вълни. Една от най-мощните стихии на Земята. За вълните е добре известно - те се пораждат от бурите и достигат огромни височини, но моряците твърдят, че има и други вълни, още по-високи и разрушителни. Тяхната височина е до 4 пъти по-голяма от обикновените вълни при буря. Една единствена вълна, нодеща смърт. тя е достатъчно висока, за да залее десет етажна сграда или да преобърне 300 метров круизен лайнер.

                                 кораби след среща с вълна-убиец

 

лайнер «Norwegian Dream»

Аномалните вълни, с височина повече от 30 метра в продължение на няколко стотин години се смятали само за легенди, докато тяхното съществуване не било доказано на 1 януари 1995 година на нефтена платформа Draupner в Северно море, Норвегия. При силно вълнение на морето със средна височина на вълните 10 метра, нефтената платформа била в безопасност, тъй като била достатъчно висока. Внезапно със скорост 70 км/ч върху нефтената платформа връхлетяла вълна три пъти по-голяма от обикновените.  Това потвърдили сензорите, които доказали, че суверенните разкази на моряците за морските чудовищни вълни били истина. Лазерът, монтиран на платформата фиксирал вълна с височина 27 метра, която нанесла някои поражения. 

нефтена платформа Draupner

Вълните се явяват най-страшните катаклизми, които могат да се срешнат в морето. Тяхното появяване не може да се прогнозира, никакви математически изчисления не могат да предскажат къде и кога те ще се появят. Няколко десетки средни по височина вълни при определени условия могат да се превърнат в една гигантска вълна, която продължава да расте. При вълните няма максимален лимит. 25 метрови вълни могат да са едни от малките вълни-убийци.

Океанографите са успели да анализират вълновите спектри до, по време и след вълната. Резултатите били зашеметяващи. Учените най-после могли да дадат название на вълната-убиец - "блуждаеща вълна". Тя се появява неочаквано и по никакъв начин  не е свързана с другите вълни в спектъра. Възниква от въздушните потоци, но посока и придава течението. Когато подводното течение се сблъсква с вълните, идващи в противоположна посока, вълните могат да се свият и да се устремят нагоре, като сформират блуждаеща вълна.

 

Данните от спътника опровергали теорията за това, че 30 метровите вълни-убийци се образуват един път на 10 000 години.  Тези вълни възникват значително по-често, например една вълна-убиец на 200 хиляди обикновени вълни.

Те са по-разпространени в района на Бермудския триъгълник, отколкото в спокойните простори на океана, заради ураганите там и течението Гълфстрийм. Вълни с височина 50 метра могат не само да потопят кораби, но и да отнасят на дъното ниско летящи самолети и въртолети, особено такива, които са към бреговата гранична охрана и специално летят ниско над водата в търсене на потънали кораби и оцелели членове на екипажите. Това обяснява защо в районите със силни течения вълните-убийци са често явление. Течението Гълфстрийм е едно от тях Напълно е вероятно причината за многото невероятни изчезвания на кораби и самолети в печално известния район Бермудски триъгълник, да са не свръхестествени сили, а мощта на самия океан и неговите рожби - вълните-убийци.

Още една причина за възникването на вълните-убийци са естествените препятствия, например острови, пясъчни плитчини, рифове. Вълните обкръжават острова и се срещат от другата му страна, като се наслагват една над друга. Наслагването на две кохерентни вълни предизвиква вълна, височината на която е равна на сумата от височините на отделните вълни. Това явление се нарича интерференция.

Вълните-убийци  се появяват и в спокойни води. Те се сформират под влиянието на буря, която е отдалечена на стотици мили, а след това тях ги придвижва в даден район силният вятър.

През 1980 година нефтения танкер "Esso Languedoc" излизал от пристанище Дурбан в ЮАР. Морето било неспокойно, вълните достигали височина 4 метра. Старшият помощник-капитан стоял на мостика, когато вълна много по-голяма от останалите се появила от нищото и започнала да се приближава към кораба. Той успял да я заснеме с фотоапарата си. Върхът на мачтата на десния борт била на 25 метра от нивото на водата, затова височината на вълната по сравнение с мачтата била определена на 30, 5 метра. Танкерът успял да преживее съкрушителния удар, който го разтърсил  от носа до кърмата.

височина на вълната зафиксирана от танкера "Esso Languedoc" 

През 1095 година на южното крайбрежие на Ирландия се образувала вълна с височина 48 метра. Такива гигантски вертикални стени могат мигновено да потопят супер-танкер. 

Как само не са ги наричали: вълни-убийци, вълни-чудовища, блуждаещи вълни.  Но въпреки дебнещата опасност, човекът ще продължава да плава в морето и да се завръща с нови разкази.

по материали от  : http://korabley.net    

                        

                              http://www.deathwaves.com

Сюрреалистична снимка на възхитителния "Пояс на Венера"

Гигантски дървета потънали в снега стоят като величави стражници и пазят атмосферното розово сияние, известно като "Пояс на Венера", който така чудесно украсява фона на тази сюрреалистична снимка. 

Астрофотографът  Николо Бонфадини (Niccolò Bonfadini) направил тази превъзходна снимка през зимата на 2011 година във Финска Лапландия. В момента на снимането Слънцето изгрявало зад гърба на фотографа. На снимката "Поясът на Венера" - това е розовата ивица. Причината за нейното появяване е в това, че атмосферата разсейва светлината от изгряващото или залязващо Слънце, и това визуално изглежда като червена-розова ивица. Под нея атмосферата е по-тъмна, тъй като светлина до нея практически не достига. А над "Пояса на Венера" може да се види синьо небе.

Поясът на Венера е достъпен за наблюдения от всеки жител на Земята, той може да се види на всяко място, но единственото условие е чисто небе на хоризонта. Той се появява преди изгрева или след залеза на Слънцето, в противоположно на Слънцето място, на височина от 10 до 20 градуса спрямо хоризонта.

Името "Пояс на Венера" е взаимствано от гръцката митология, подобно на "поясът на Афродита". 

Няколко думи за фотографа. 

Niccolò Bonfadini — е млад фотограф, живеещ в Монза (Monza), в северна Италия. Преди няколко години той се заел с фотография и започнал да пътешества, като негов верен спътник във всички пътешествия е камерата.

Той смята, че природата е единственото място, където може да се отдъхне от шума и повседневната суета, че няма нищо по-възхитително, от това да се насладиш на раззсъмването или на красотата на звездното небе. Своите фотографии той прави с цифрова камера Canon и аналогова фотокамера Mamiya.

източник : http://infuture.ru

В Япония за първи път откриха ледник

Японските учени открили движение на три обособени маси ледове в планините Хида, префектура Тояма и решили, че те трябва да бъдат признати за ледници. Това са първите ледници до сега, открити на територията на Япония. За находката  съобщава The Japan Times. Статията е приета за публикация и ще бъде отразена в списание  Seppyou (Снег и Лед).

За да наблюдават движението, което позволило да се класифицира масата като ледник, изследователите използвали система от електронни фарове. Положението на всеки от тях определяли с помощта на  GPS. В продължение на 3 години от 2009 те фиксирали преместване на замръзналата вода. Освен това изследователите периодически измервали дебелината на леда в различни точки с помощта на радар.

Учените открили в планините Хида три маси лед, които се движат със скорост от 10 до 30 сантиметра на месец. Дебелината на ледената покривка е от 27 до 30 метра, при това по дължина ледените маси достигат от 400 до 1200 метра.

За ледници се считат големи маси лед, натрупването на лед при които превишава топенето, и които се движат под действието на своята тежест. На този етап не съществува международна организация, която да се занимава с класифицирането и признаването на ледниците.

Ледниците в последно време привличат вниманието на все по-широк кръг от учени във връзка с тяхната чувствителност към измененияета на климата. Топенето на планинските ледници може да доведе до дефицит на прясна вода в някои райони. Неотдавна учените моделираха модел на процесите на образуване на Гренландския ледник и направиха извод, че неговото топене е неизбежно при повишаване на глобалната температура с 2 градуса.

източник : lenta.ru

Стари фотографии разказват за топенето на гренландските ледове

Кнуд Расмусcен на своя хидроплан. Фото Arctic Institute of Denmark

Климатолози проследили историята на ледниците на Гренландия за последните 80 години с помощта на фотографии, много от които до сега са били засекретени. Учените забелязали, че по време на затоплянето, наблюдавано в 30-те години на миналия век, топенето на ледниците е било не по-малко от сегашното. Работата е публикувана в списание Nature Geoscience, нейното кратко описание може да се прочете на на сайта Nature.

Голяма част от фотографиите използвани в работата до сега са били засекретени и се съхранявали в един от архивите на Копенхаген. Най-ранните от тях датират от началото на 30-те години - сред техните автори е и знаменитият пътешественик Кнуд Расмуссен, занимаващ се с въздушна фотография в този район.

Авторите на изследването използвали също фотографии от американски разузнавателни самолети, направени по време на Втората Световна Война, а също и по-рано засекретени изображения на военните спътници. От получените фотографии съставили мозайка, подходяща за точното измерване на дължината на ледниците.

Оказало се, че затоплянето, наблюдавано през 30-те години на миналия век, се е съпровождало с голямо и обширно топене на ледниците, примерно такова, каквото се наблюдава тази година. Разликата между тогава и сега е в това, кои точно от ледниците са повредени от изменението на климата. По-бързо преди 80 години са се топели ледовете, чиито части се намират на сушата, докато сега намалят ледниците, падащи непосредствено в океана.

Намаляването на ледниците учените използват като маркер за изменението на климата, макар че интерпретацията на тези процеси може да бъде трудна. От една страна учените прогнозират че наблюдаваното намаляване на ледниците в Гренландия неминуемо ще завърши с пълно разтапяне на цялата снежна покривка на острова, а от друга страна, изследователите съобщават за увеличение на масата на леда в Хималаите и за откриване на неизвестни досега ледници в Япония.

източник : lenta.ru

Преди 52 млн години на Антарктида са цъфтели палми

Международна изследователска група намерила образци, извлечени от морското дъно близо до Антарктида, свидетелства за много топъл период, настъпил преди около 52 млн. години.

Като отчитат предсказания ръст на световната температура в близките десетилетия, климатолозите особено се интересуват от топлите периоди, преживени на нашата планета в далечното минало. Знанието за тях ще помогне по-добре да се разбере връзката между изменението на климата, колебанията на атмосферната концентрация на въглеродния двуокис и реакцията на биосферата.

Можем ли да си представим, че на тези брегове нещо е расло ?!.. (снимка Etienne Classen, Integrated Ocean Drilling Program.)

Сътрудници на Университета Гьоте, на Центъра за изследване на климата и биоразнообразието и техните колеги успели да покажат, че преди около 52 млн. години, там където сега Антарктическият леден щит се мие от Южния океан, са цъфтели  чувствителни към студовете топлолюбиви растения: палми, родственици на съвременните боабаби и др.

Изследователите предполагат, че зимната температура на брега на Земята на Уилкс е била примерно с 10 градуса по-висока от сега, независимо от полярната нощ. Във вътрешността на континента обаче е било значително по-студено: там са растяли дървета от семействата на араукариевите и др. , характерни сега за най-южните райони от сушата на Южното полукълбо.

при това концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата в тези времена е била примерно два пъти по-висока от днес. Изследователите подчертават, че ако ние не забавим темповете на ръст на изхвърлянето на въглероден двуокис, то ще постигнем същия резултат след няколко века.

Компютърните модели говорят за това, че бъдещото затопляне ще стане особено силно във високите ширини, т.е. близо до полюсите. До момента, обаче, остава неясно как сухоземните екосистеми на Антарктида са реагирали на подобни явления в миналото.

Образците са били получени от бреговете на Земята на Уилкс, екземпляри на 46-53 млн. години. Те съдържат вкаменени спори, които няма откъде да се появят, освен от антарктическото крайбрежие.

Допълнително доказателство за преобладаващи умерени температури дал и анализ на органически материал в образци, взети от почвени бактерии.

Всички тези изследвания говорят за това, че разликата между температурите в ниските ширини на Южното полукълбо и в крайния юг не е била голяма. Само атмосферната концентрация на въглероден двуокис е недостатъчна за обяснението на феномена. По-скоро, значителна роля е изиграл преноса на топлина от морските течения, достигащи до Антарктида. Когато са започнали да преобладават студени течения, палмите и боабабите са изчезнали.

източник: science.compulenta.ru

Сеноте в Юкатан

Сеноте са дълбоки естествени кладенци. Те са може би най-интересните природни феномени в полуостров Юкатан, Мексико. Без тях маите биха били без достатъчно вода, защото там няма нито реки, нито езера. Дълбоките кладенци са били наречени TZONOT от езика на маите, и от тази дума на испански, е получена ценоте или сеноте.
Има някои други източници на вода в Юкатан. Това са естествени коруби в скалата, които в дъждовните сезони може да се напълнят с вода трайно за известно време. Касарес (1907) разказва за такава дупка близо Xul, която е 90 фута в обиколката и 10 фута дълбока. Има също така aguadas - водни дупки - естествени и изкуствени. Някои aquadas са може би старите сеноте, а други са били построени от маите за да служат като резервоари по време на сухия сезон.


От направените проучвания на сеноте е установено, че те са свързани с подземни пещери, в които тече подземна река, вливаща се в морето. Сеноте са изиграли важна роля в живота на ранните жители на Юкатан. Изглежда, че градовете на маите са израснали в региони, където има сеноте. Чичен Итца (Chichen Itza) служи като добър пример. Коул (1910) дава много ясно описание на формата, размера и външния вид на много сеноте. Още тогава той също е предположил за съществуването на подземна река, свързваща сеноте едно с друго и морето.

Полуостров Юкатан е основно варовикова платформа, която е създадена преди милиони години. През различните периоди , нивото на океана се е променяло и тази платформа се e озовала потопена под водата.
Когато нивото на океана спаднало отново, започнало формирането на пещерите. Дъждът, попадащ в тези формации създавал подземни тунели, в които водата е намерила пътя си обратно в океана. При този процес са се оформили също и сталагтитите и сталагмитите.
По време на последния ледников период, океаните са били 100 фута под реалното ниво. Около 18000 години назад, започнало топене на леда и океаните се повишили до ниво, което знаем сега, заляли са пасажите и са генерирали широка подземна река, система като никъде другаде по света.


За загадъчната цивилизация на маите, които са живели тук между 300 и 900 г.от н.е., сеноте (Dzonot = Свещени ), не са били само източник на прясна вода, но също така са играли важна роля в религиозните обряди. Смята се, че са били вратата към техния задгробен живот. Били са правени церемонии и ритуали в чест на подводните подземни богове. В някои каверни все още могат да се намерят доказателства за това.

Природните чудеса на полуостров Юкатан са безбройни и най-важните и необикновени от тях са сеноте. В Юкатан има са над 4500 сеноте, като само 1400 са действително изследвани и регистрирани. Маите са ги наричали dzonot . Гиралдо Диас Аплуче, военен командир в 16-ия век, е бил силно впечатлен от тези подземни каверни и басейни. Той се опитал да обясни смисъла на думата dzonot на испански език, което означава "нещо дълбоко". В Motul речник (речник на йероглифите на маите) , dzonot се определя като "крайно и дълбоко".
Сеноте са магически, загадъчни и уникални в света и са били, ресурс за прясна, сладка вода за местните в джунглите на Юкатан. Те са били също и свещените места на маите, смятани за входа към подземния свят.

Полуостров Юкатан се състои от порест варовик без видими реки; цялата прясна вода са подземни реки. Затова пещерите и кладенците(сеноте) са единствените места, където се събира прясна вода. Водата е кристално бистра, с тюркоазен цвят, с много приятна температура от 78 °. Сталактитие и сталагмитите, които са формирани вътре в сеноте, са естествени произведения на изкуството. В много пещери, дупките по тавана им позволяват на слънчевата светлина да прониква в сеноте, като се получава магическа феерия от светлина.
Сеноте на Юкатан са природно богатство, което трябва да се види от всички, и те трябва да бъдат защитени, така че човекът да не унищожи за няколко дни това, което природата е създавала за милиони години.

Сеноте отдавна са основните източници на вода в голяма част от полуостров Юкатан, понеже там липсват други лесно достъпни целогодишни източници на вода. Градът на маите Чичен Итца (Chichen Itza) е построен около един куп от тези естествени кладенци. Някои сеноте, като Сеноте на жертвоприношението в Чичен Итца, е играло важна роля в обредите на маите. Златни предмети, използвани при жертвоприношения са намерени в някои сеноте, и това е довело до археологическото подробно проучване на повечето сеноте в първата част на 20-ти век, което продължава и до днес.


Сеноте дайвинг

Сеноте са уникални по цялата планета. Техния феномен се състои в това, че водата в тях е на два слоя, като морската вода от океана прониква под сладководната в подземната система на сеноте. Прясната подземна вода е по-лека и остава над морската, която пък е по-тежка и пада отдолу и достига до много километри навътре в пещерните тунели на сеноте. Между двата слоя вода има зона за специфичен преход и се нарича halocline. Всяко ниво на halocline е различно за различните сеноте. Обикновено е на 10-12 метра / 33 - 40 фута и представлява феномена на сеноте: halocline функционира като физическа бариера, и изолира сладката от морската вода. Този ефект произвежда много специално усещане при гмуркане. Докато се плува през halocline , се получава "ефект на размазване", близките предмети изглеждат размазани и това контрастира с голямата яснота и прозрачност на останалата част на водата. Това дава нереално усещане, което засилва магическата сцена на сеноте. Много сеноте имат дълги участъци, където директен достъп до повърхността е възможен, поради това по-голямата част водолазите могат да се насладят на гмуркането в сеноте, без допълнително обучение. Но дайвинга (гмуркането) в сеноте крие и рискове.

Сеноте осигуряват достъп до обширна подводна система от пещери. Това предполага атрактивно пещерно гмуркане и за това са положени много усилия за опознаването и създаването на карти на подводните системи. Гмуркането в сеноте може да бъде и много опасно и няколко водолази са починали. Лесно е да се изгубите в галериите на поздемните пещери, а и видимостта лесно може да бъдат нарушена, ако теренът е тинест. Водолазите гмуркащи се в открити води не бива да се гмуркат без предварителни тренировки и обучение за гмуркане в пещери. В допълнение към обучението също се нуждаят от специална техника за гмуркане с висока степен на безопасност. Това включва множество мощни светлини, двойка регулатори. Водолазите следват правило известно като "правилото на третия". Това означава, че след като една трета от въздуха е използван, водолазът трябва да се върне; оставя една трета от въздуха за връщане, и една трета в резерв.

Има четири различни типа сеноте - тези, които са изцяло подземни, които са полу-подземни, тези, които са в земята, на нивото на езеро или изкуствено езеро, каквото е сеноте на Dzibilchaltun и тези, които са отворени кладенци, какъвто има един в Чичен Итца. Някои от тях са достъпни за плуване и гмуркане в пещерата, но това е спорт, и трябва да се практикува с професионален екскурзовод.

Айлантус - изумителното дърво на небето

Историята, географията и биологията на един вид растение, колкото обикновено, толкова и велико...Дърво на небето, китайска смрадлика, наричано още див орех
латинско име - Аilanthus altissima
популярно име - Айлантус
вид - листопадно, подходящо за индустриални райони.
Айлантус е голямо широколистно дърво. Листата приличат на листата на ясена и достигат до 90 см дължина. Обикновено дърветата достигат до 15-25 метра височина, като най-бързо растат през първата си година до 2-3 метра. Средната продължителност на живот е около 30 до 50 години, въпреки, че са наблюдавани екземпляри и до 150 години.
Кората на стъблото му е гладка, светло сива, с възрастта се набраздява. Цъфти след третата си година, към края на пролетта - май, юни. Цветовете са малки, бяло-жълти, събрани на големи полигамни структури(гроздове). Дървото е двуполово, мъжко и женско, като цветовете на мъжките имат много неприятна миризма, наподобяваща изгоряло фъстъчено масло. Листата , когато се смачкат също миришат неприятно. Всяко дърво носи цветовете само на единия пол.
Женското дърво произвежда около 350 000 плодове на година. Те също са събрани в гроздове и са червено-кафеникави. Всеки плод има само по едно семе. Приспособени са да се разнасят много лесно от вятъра и това е един от начините му на размножаване. Открити са млади дръвчета на разстояние 2 мили по въздуха от източника на семена.
Другият начин е чрез коренови издънки. Кореновата му система плитка, достига до дълбочина 46 см, но пък е доста разклонена. Нови дръвчета могат да поникнат от корена до разстояние 3 метра от основното дърво.
Освен това корените на Айлантус са много издръжливи и пробивни.

Дърво, чиито основни качества са невероятната му устойчивост на дим и замърсен въздух, а също и на различни вредители и болести по растенията, устойчиво повече от всеки друг растителен вид. То може да се утвърди в най-бедните екологични среди. Затова то стана метафора за американските емигранти, оцеляващи в големите градове.

Естествено видът се среща в повечето провинции на Северен и Централен Китай, а подвидове има в северната част на полуостров Корея и остров Тайван. Въпреки, че родината му е Китай, наименованието му идва от Ambonese - диалект на малайски език. На това наречие "айланто" означава небесно дърво. Познати са четири вида, един расте в Северна Австралия, а останалите три в Източна Азия. Айлантус е известен също под името "китайска смрадлика".

От 1751 г. е пренесен в Англия и Франция, където се използва за декоративно бързорастящо растение. Въведено е в Америка, Филаделфия, от Уилям Хамилтън през 1784 г. за декоративни цели. Хамилтън е донесъл дървото от Англия с кораб. На Западния бряг на Америка е пренесено от китайски емигранти по времето на Треската за злато 1850г, предимно за медицински цели. Навсякъде, където видът е поставен като декоративен, той излиза извън желаните места за разпространение и скоро става ясна сериозността на биологичната му агресивност. Най-тревожно се очертава положението в градовете в САЩ. Поради особено здравата си и устойчива коренова система, то създава проблеми в канализациите, подземните кабели, в основите на сградите, по ЖП линиите, по магистралите.
Айлантус се среща навсякъде по света– в цяла Европа, по Средиземноморието, Южна и Северна Америка, Африка, Авсралия, Нова Зеландия, Близкия Изток, Южна Азия...
В Америка то е обявено за плевел категория първа.
Дървото на небето расте бързо, за 3-4 години се превръща в голямо дърво и блокира светлината на другите растителни видове. Скоростта на растеж - 20 метра за 20 години, и образуването на коренови издънки могат да създадат проблеми в една средно голяма градина. Освен това листата му са токсични за над 40 местни вида, отделяйки алелопатични вещества – химически активни вещества, които възпрепятстват развитието на конкурентни видове. Корените му също са токсични, веществата се натрупват в почвата и пречат на поникването на други растения. Въпреки, че е тропическо дърво, то проявява завидна устойчивост както на замръзване, така и в суша. Като това му дава голямо предимство пред местните видове. То е едно от най-разпространените дървета в света. За разлика от другите представители на рода си, този вид може да живее и при температури, различни от тези на тропиците. 
И така се разпространява почти повсеместно в умерените и тропичните ширини. То е класически "плевелен вид". Саморазпространява се бързо, агресивно и пробивно. Приспособява се към различни климатични условия, издържа на суша и на замръзване. Въпреки, че предпочита глинести бедни на кислород почви, то оцелява и при други видове почви, песъчливи, скалисти, солени или алкални. Устойчиво е на вредители и болести много повече от другите растителни видове.
Контролираното му разпространение е много трудно. При опит да се отрежат дърветата, наградата за това са повече новоизраснали от кореновите издънки. Борбата с него се води с хербициди, или с изкореняване на съвсем малки дървета. Той си намира място за живот и на най-чудатите места, дори в градовете, в пукнатините на сгради, до огради, до строежи....Може да изникне в пукнатините на паважа. Наблюдавани са дървета дори и в сметища. Очертава се като класически... вид.
Дървото предпочита влажни и глинести почви, но е лесно приспособимо към широк диапазон от почвени характеристики – различен механичен състав, ниво на pH, съдържание на химични елементи и т.н. Доказано е само, че при преовлажненост и плътна сянка не се развива добре. По отношение на климата границите също са относително понятие. В Щатите се среща от аридните зони на Великите равнини и влажните места по Южните Апалачи, до мразовитите места в Скалистите планини. Разпространява се към Аржентина и Канада.
Всеки е виждал как симпатичният дървесен вид израства из основи на здания, около запустели постройки, дори по покриви на сгради. Размножаването му със семена чрез вятъра го прави изключително пробивен навсякъде. Биологичният му комфорт е ненарушим до този момент.
Айлантус предотвратява ерозията и осигурява сянка и място за гнездящи птици. Семената му са храна за някои видове птици. Той расте на места, където другите видове не могат да оцелеят.
Историята на Айлантус в Китай е стара колкото китайската писменост. Той е известен в Китайската и традиционната азиатска медицина за лечение на астма, вирусни инфекции, вагинални неразположения и инфекции, диария, дизентерия, тения, рак, епилепсия, висока температура, гонорея, малария, преждевременна еякулация, стоматични тумори, болезнени спазми по време на менструация, бяло течение при жените, маточни кръвотечения, сърцебиене, тумори на гърдата. Използват се листата, цветовете, корите и корените му.
В Корея чай от кората лекува възпаление на гърлото, както и стомашно-чревни заболявания.
В Африка - за лечение на сърдечни проблеми, гърчове и менструален дискомфорт.
Плодовете намират приложение при офталмологични заболявания. Освен това е съставка в хомеопатични лекарства против рак.
Използването на Айлантус за лечение трябва да става внимателно и с нужната компетентност, защото при по-големи дози, то е токсично. Може да предизвика гадене, повръщане, кожни обриви, главоболие, виене на свят, сънливост и други неразположения.
Във Франция и Китай листата му служат за хранене на копринени буби, вместо листата от черница.
Дървесината му намира приложение в занятчийството, за дограма, в мебелостроенето, в дърводобива, за производство на целулоза, за дървени въглища и дърва за огрев.
Токсините, произвеждани от листата, кората и корените му в момента се проучват за производство на естествени хербициди.