ОЗОНОВА ДУПКА
21% от въздуха, който дишаме, е кислород. Една молекула кислород се образува от два кислородни атома. В горните слоеве на атмосферата обаче една такава молекула се образува от три атома. Атмосферният слой, образуван от такива молекули, се нарича озонов слой. Той спира почти изцяло проникването на ултравиолетовите лъчи до земната повърхност и допуска само много малка част от тях, защото живите същества, населяващи Земята, се нуждаят от малко количество такива лъчи. Когато ултравиолетовите лъчи стигнат до кожата ни, в тялото ни се отделя витамин D. Ако обаче до земната повърхност достигнат повече ултравиолетови лъчи, отколкото е необходимо, тогава те вече са вредни. Ако нямаше озонов слой, нямаше да има живи същества на Земята. Някои използвани от човечеството средства, особено козметични препарати, отделят химически вещества, които достигат до озоновия слой и го разрушават. Всъщност в озоновия слой не се образува дупка, така както изрязваме дупка в лист хартия, а слоят просто изтънява и започва да пропуска повече ултравиолетови лъчи от необходимото. Учените наричат това изтъняване „озонова дупка”. Изтъняване на озоновия слой се наблюдава в по-голяма степен в полярните области.
Причините за изтъняването на озоновия слой са отделяните в резултат на човешката дейност озон-разрушаващи вещества:
Фреони – използвани в хладилната техника;
Халони – използвани в пожарогасителите;
Различни разтворители и пестициди
КИСЕЛИННИ ДЪЖДОВЕ
Образуват се в резултат от замърсяването на въздуха, като при това се свързват с атмосферната влага и киселинообразуващи газове - окиси на азота и сярата.Тези вещества се съдържат в продуктите от изгарянето на различни отоплителни продукти в предприятия от машиностроенето, металургията, енергетиката (ТЕЦ-овете), предимно в изхвърляните от тях газове.Най-често киселинните дъждове падат в индустриално развитите региони и са опасни с това, че нанасят непоправими вреди на околната среда, като при това могат да се пренасят на хиляди километри, според конкретните метеорологични условия.Киселинни дъждове са причина за гибелта на горската и водната екосистеми и за намаляването на тропическите гори. Получава се ерозия на почвата, забавяне растежа на дърветата, намалява количеството на дивите животни, понижава се добивът от култури в земеделския сектор - и всичко това е следствие от същите киселинни дъждове.Окислението на почвата води до унищожаването на хранителните вещества в нея, необходими на растенията и до цялостна деградация на флората и фауната. От планинските райони се отмиват олово, калай и алуминий, които попадат в повърхностните води.Тези тежки метали са предизвикват онкологични патологии, сериозни заболявания на черния дроб, нервната система, бъбреците и стомаха. Разиват се астма и други заболявания на дихателната система. Азотният двуокис взаимодейства хемоглобина в кръвта, който отговаря за преноса на кислород до тъканите, което често е причина за респираторни и сърдечни заболявания.Киселинните дъждове са опасни не само за живата природа, но и за многовековните паметници на културата, металните и бетонни конструкции. Здравите строителни съоръжения също са подложени на въздействието на киселия дъжд, тъй като азотния и серния окиси встъпват в реакция с мангана и калция, които влизат в състава на строителните материали. По този начин, киселинните дъждове имат голямо въздействие върху екологията на цялата околна страна, като я подяждат и правят негодна за обитаване от всякаква гледна точка. По този начин, стремежът към удобство и “съвременни условия на живот” ни изиграват лоша шега, като ни поставят да живеем в условията на собствените си отпадъци и тяхното пагубно въздействие върху живота ни.
ПАРНИКОВ ЕФЕКТ
Парниковият ефект често влиза в асоциация с глобалното затопляне, но може да съществува и без него
Know-the-Changing-Climate
Какво причинява парниковия ефект?
Животът на Земята зависи от енергията на слънцето. От падналата върху земята слънчева енергия, около 38% не достига повърхността й. Тя се връща обратно в космоса, отразена от облаците и различни частици, намиращи се в атмосферата. 48% се поглъща, като нагрява сушата, океаните и атмосферата. Едновременно с това всяко нагрято тяло излъчва топлина. Така по-голямата част от падналата върху повърхността на земята слънчева енергия се връща обратно в космоса.
Излъчените топлинни лъчи от земната повърхност се поглъщат от молекулите на някои газове в атмосферата - вода, въглероден диоксид, метан, азотни окиси и други. Така се задържа топлинна енергия в атмосферата и се затопля. Това явление се нарича парников ефект, а газовете, чиито молекули го предизвикват - парникови газове. Такива са въглеродният диоксид и метанът например.
Въпреки че парниковите газове са само около 1% от земната атмосфера, те регулират климата като задържат топлината във вид “завивка” от топъл въздух, която огражда планетата ни. Това явление учените наричат парников ефект. Учените смятат, че ако той не съществува, средната температура на Земята ще бъде с около 30 градуса по Целзий по-ниска - твърде ниска за поддържане на сегашните екосистеми.
Как хората допринасят за парниковия ефект?
Парниковият ефект по принцип е съществена предпоставка за нормалните температури на Земята, но и той не е полезен, ако е в прекалено големи количества.
Проблемите започват, когато човешката дейност нарушава и ускорява естествения процес. Това става чрез създаване на повече парникови газове в атмосферата, отколкото са необходими за загряване на планетата до идеалната температура.
Изгарянето на природен газ, въглища и нефт, включително бензинът от автомобилните двигатели повишава нивото на въглероден диоксид в атмосферата. Някои селскостопански практики и използването на земята повишават нивата на метан и азотни оксиди.
Много производства произвеждат различни отпадъчни промишлени газове. Те съдържат вещества, които не се срещат естествено в природата, но спомагат за засилването на парниковия ефект.
Обезлесяването също допринася за нарушаване съотношението на газовете в атмосферата. Дърветата поглъщат много въглероден диоксид и отделят кислород, но когато ги отсечем, започват процеси на гниене и силно отделяне на въглерод.
Естественият прираст е друг фактор. Все повече хора използват изкопаеми горива за топлинна енергия, транспорт и това води до производството на повече парникови газове. Необходими са и все повече продукти от селското стопанство. В крайна сметка повече парникови газове означава по-силен парников ефект и по-високи средни температури в ниската част на атмосферата.
Температурите вече се увеличават бързо и то с безпрецедентна скорост. През XX век средната глобална температура се е увеличила с около 0,6 градуса по Целзий. Компютърни модели показват, че до 2100 година средната глобална температура ще се увеличи с 1.4 - 5.8 градуса Целзий.
ОПУСТИНЯВАНЕ И ДЕГРАДАЦИЯ НА ПОЧВИТЕ
Опустиняване
Процесите на опустиняване са комплексни и са свързани със силна форма на проявление на деградационните процеси, вследствие на климатични и антропогенни фактори на въздействие.
Един от основните фактори е почвеното засушаване, при продължителен безвалежен период, който може да настъпи през всеки месец или сезон. При почвеното засушаване коренообитаемия слой просъхва поради загуба на почвената влага. При почвеното засушаване се нарушава необходимият за растителните екосистеми воден баланс в почвата, влошава се физиологичното състояние на растенията и добивите от земеделските земи рязко спадат.
Продължаващата тенденция на изсичането на гори и унищожаването на горски масиви през последните 10-15 години ще доведе до намаляване на почвената влага акумулирана по естествен път в горските райони.
При проявление на процесите на опустиняване, в период на продължително редуциране на валежите, освен почвеното засушаване негативното влияние оказват:• очаквания спад на речния отток и увеличението на транспирацията и евапотранспирацията
• повишено потребление на подпочвени води, поради изчерпване на почвената влага от повърхностния слой на почвата
• повишен риск от суховей, вследствие затоплянето, редуцирането на валежите и промяна в тяхното проявление, т.е. повече интензивни валежи комбинирани с по-дълги засушливи периоди. При суховей горният слой на почвата бързо просъхва и задълбочава почвеното засушаване
• промени в земеползването – очакват се изменения в почвените свойства вследствие затоплянето, валежния дефицит, увеличената транспирация, намаление на почвената влага, промени в дренажа и т.н. Възможно е засилване на почвената ерозия, особено в земеделски райони, където почвена ерозия се наблюдава и в условията на съвременния климат
Процесът на „опустиняване“ – при който от жизнеспособната, здрава почва се оттичат хранителните вещества до такава степен, че тя не може да поддържа живот и дори може да бъде отнесена от вятъра – е много драстичен пример за един от проблемите пред почвите в цяла Европа.
„Природните условия: безводие, променливост и проливен характер на валежите, уязвими почви заедно с дългия списък с минали и настоящи човешки въздействия означават, че големи части от Южна Европа са засегнати от опустиняване,“ казва Хосе Луис Рубио, председател на Европейското общество за опазване на почвата и началник на научноизследователско звено към Университета във Валенсия и гр. Валенсия.
В момента 8% от територията на Южна, Централна и Източна Европа, около 14 милиона хектара, дават индикации за склонност към опустиняване. Това се увеличава до над 40 милиона хектара, ако се вземе предвид умерената склонност. Най-засегнатите страни в Европа са Испания, Португалия, Южна Франция, Гърция и Южна Италия(10).
„Постепенното влошаване на почвата поради ерозия, намаляване на органичните вещества, повишаване на солеността или разрушаване на структурата, се предава на другите компоненти на екосистемата – водни ресурси, растителна покривка, фауна и почвени микроорганизми – в спираловиден механизъм, който в крайна сметка създава необитаем и безплоден ландшафт.
„Често хората трудно разбират или дори виждат последствията от опустиняването, тъй като по принцип те остават скрити и незабелязани. Въпреки това тяхното екологично въздействие върху селскостопанското производство, повишените икономически разходи от наводнения и свличания на земни маси, тяхното въздействие върху биологичното качество на ландшафта и цялостно въздействие върху стабилността на земната екосистема означава, че опустиняването е един от най-сериозните екологични проблеми в Европа“, казва Рубио.
ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВОДАТА
Основните източници на замърсяването на водите могат да се разделят на две категории в зависимост от източника им. Замърсители, които попадат във водата от отделни източници, като пример на тази категория могат да се покажат водите изхвърляни от пречиствателните станции, заводи и производствени помещения, пропускащи подводни складове и т.н. Втората група замърсители са такива, които не произтичат от отделни точки на замърсяване, а са глобални или в по-широк мащаб, като нитратите премесени в земеделската земя след дъжд или метали и други примеси в районите с интензивно движение по пътищата, където изгорелите газовесе смесват с дъждовната вода и т.н. Първата група замърсители се регулира по закон и е възможно да се премахне напълно докато втората група се нуждае от повече внимание, особено в урбанизираните райони.
Макар и голяма част от замърсителите да се намират в природата, основният критерий по който се определят е концентрацията им в дадена среда. Дори и да е естествен елемент намиращ се в околната среда високата му концентрация се счита за замърсяване на водата.
Повечето от замърсителите на водата са токсични и могат да предизвикат болести и смърт. Замърсяването на водата е проблем от глобален мащаб. Предполага се че е основната причина за болестите и смъртните случаи по света и, че повече от 14 000 души на ден умират от болести причинени от замърсяването на водата
ИЗСИЧАНЕ НА ГОРИТЕ
Човек унищожава един вечно зелен пояс на планетата. Той осигурява над 20% от кислорода на планетата с преработката на огромни количества въглероден диоксид. Също така тук падат огромно количество валежи, а дърветата предпазват от отмиване на хумусния слой на почвата , който тук е около 30 см.
Ако човек изсече дъждовните гори това ще доведе до катастрофа на земята. Първо огромни количества въглероден диоксид преработвани от горите в кислород ще започнат да се издигат и слизат в атмосферата ,което ще засили парниковия ефект. Второ смогът в градовете ще се увеличи, а кислородът ще се намали. Трето дъждовете ще отмият хумусния слои на почвата, а това ще направи екватора една огромна пустиня простираща се на 3 континента. Четвърто ще изчезнат огромна част от животинските видове ,което ,няма д а е само в района , а ще има отражение по цял свят. Пето дъждовете които падат в тези екваториални гори ще започнат да падат в тропиците. Това ще доведе до наводнения, а отмитата от тези дъждове почва ще се влее в реките и ще направи водата негодна за пиене. Шесто парниковия ефект ще се засили защото серния двуокис от разлагащата се органична материя ще се увеличи. Езерата ще станат блата преди да изчезнат и така ще произвеждат середвуокис. И ще почнат да падат киселинни дъждове и ще унищожат още повече растения.
Затоплянето от парниковия ефект ще причини още по-бързото топене на полярните ледове. Така те ще залеят1/3 от сушата. Това от своя страна ще доведе до изчезването на още повече гори ,ще се наложи да се използват огромни ресурси за да се намалят негативните последици от това. Така ще се увеличи неминуемо замърсяването на околната среда. И така ще се влезе в един омагьосан кръг.
Голяма част от териториите на земята ще се превърнат в пустини , а други ще бъдат потопени под океанското ниво. Така обработваемите площи ще са в пъти по-малко от сега. Начина по който се освобождават площи за земеделски ги правят използваеми само за няколко години , а след това хумуса се изтощава и отмива и се налага да се освобождават нови територии, а след години ще настане истински ад защото няма да има такива.
В тропиците се изсичат мангрови гори за да се правят развъдници за риба и скариди а това оголва бреговете. А те са единствените дървета който виреят около соленоводни басейни. Ако хората продължават да изсичат дърветата със същите темпове горите в Азия ще изчезнат до 2045 година,а в целия свят до 2075 година. Това ще доведе до сериозни последици,ако хората не спрат да изсичат горите. Това може да се размине ако спрат да секат дървета и започне мащабна кампания по засяване.
ПОВИШАВАНЕ НА НИВОТО НА СВЕТОВНИЯ ОКЕАН
НАСА: Нивото на Световния океан ще се повиши с 4,5 метра
ИЗЧЕЗВАНЕ НА БИОЛОГИЧНИ ВИДОВЕ
Земята е обхваната от най-тежката криза, застрашаваща биологичните видове след изчезването на динозаврите, предупреждават експерти, В резултат на замърсяването, лова и глобалното затопляне животинските и растителните видове изчезват с безпрецедентна скорост за първи път от 65 млн. години, уточняват експерти, цитирани от Inquirer.net.
Една трета от общо 41 000 изследвани вида са застрашени от изчезване. В такава опасност са от всички бозайници, 1/8 от птиците, 1/3 от земноводните и 70 % от растенията.
Тенденцията, която най-много засяга бъдещето на хората, е необратима — все повече растителни и животински видове изчезват. Ето и числата, които илюстрират уязвимите или пряко застрашените от изчезване птици, бозайници и риби:
• 11 на сто от общо 8 615 видове птици на Земята;
• 25 на сто от общо 4 355 видове бозайници;
• 34 на сто от всички видове риба.
Основната причина за изчезването на биологичните видове е унищожаването на техните местообитания. Повишаването на температурата или замърсяването също може да доведе до унищожаване както на растителни, така и на животински видове. С нарастване на населението на Земята намалява броят на обитаващите я биологични видове. Това от своя страна води до унищожаване на местните екосистеми. В някой момент ще се стигне и до колапс на земната екосистема като цяло.
Световната общност сега се натъква и на близка до тази, макар и много по-опасна заплаха — разпространението на чуждоземни, екзотични видове, което е известно под името "биоинвазия". Естествените бариери като планините, пустините и океаните в продължение на години са били своеобразна защита на екосистемите и живеещите в тях биологични видове.
Постепенно, в продължение на векове тези естествени бариери са били разрушени, а хората и организмите са се разпрострели по цялата Земя. Този процес е показателно засилен през последните десетилетия със стремглавото нарастване на търговията и транспорта. След като екзотичните видове се установят в дадена екосистема, те често се размножават, потискайки местните видове.
Като цяло, био-инвазията е втората по значимост заплаха за биоразнообразието след унищожаването на местообитанията.
по материали от интернет
21% от въздуха, който дишаме, е кислород. Една молекула кислород се образува от два кислородни атома. В горните слоеве на атмосферата обаче една такава молекула се образува от три атома. Атмосферният слой, образуван от такива молекули, се нарича озонов слой. Той спира почти изцяло проникването на ултравиолетовите лъчи до земната повърхност и допуска само много малка част от тях, защото живите същества, населяващи Земята, се нуждаят от малко количество такива лъчи. Когато ултравиолетовите лъчи стигнат до кожата ни, в тялото ни се отделя витамин D. Ако обаче до земната повърхност достигнат повече ултравиолетови лъчи, отколкото е необходимо, тогава те вече са вредни. Ако нямаше озонов слой, нямаше да има живи същества на Земята. Някои използвани от човечеството средства, особено козметични препарати, отделят химически вещества, които достигат до озоновия слой и го разрушават. Всъщност в озоновия слой не се образува дупка, така както изрязваме дупка в лист хартия, а слоят просто изтънява и започва да пропуска повече ултравиолетови лъчи от необходимото. Учените наричат това изтъняване „озонова дупка”. Изтъняване на озоновия слой се наблюдава в по-голяма степен в полярните области.
Причините за изтъняването на озоновия слой са отделяните в резултат на човешката дейност озон-разрушаващи вещества:
Фреони – използвани в хладилната техника;
Халони – използвани в пожарогасителите;
Различни разтворители и пестициди
КИСЕЛИННИ ДЪЖДОВЕ
Образуват се в резултат от замърсяването на въздуха, като при това се свързват с атмосферната влага и киселинообразуващи газове - окиси на азота и сярата.Тези вещества се съдържат в продуктите от изгарянето на различни отоплителни продукти в предприятия от машиностроенето, металургията, енергетиката (ТЕЦ-овете), предимно в изхвърляните от тях газове.Най-често киселинните дъждове падат в индустриално развитите региони и са опасни с това, че нанасят непоправими вреди на околната среда, като при това могат да се пренасят на хиляди километри, според конкретните метеорологични условия.Киселинни дъждове са причина за гибелта на горската и водната екосистеми и за намаляването на тропическите гори. Получава се ерозия на почвата, забавяне растежа на дърветата, намалява количеството на дивите животни, понижава се добивът от култури в земеделския сектор - и всичко това е следствие от същите киселинни дъждове.Окислението на почвата води до унищожаването на хранителните вещества в нея, необходими на растенията и до цялостна деградация на флората и фауната. От планинските райони се отмиват олово, калай и алуминий, които попадат в повърхностните води.Тези тежки метали са предизвикват онкологични патологии, сериозни заболявания на черния дроб, нервната система, бъбреците и стомаха. Разиват се астма и други заболявания на дихателната система. Азотният двуокис взаимодейства хемоглобина в кръвта, който отговаря за преноса на кислород до тъканите, което често е причина за респираторни и сърдечни заболявания.Киселинните дъждове са опасни не само за живата природа, но и за многовековните паметници на културата, металните и бетонни конструкции. Здравите строителни съоръжения също са подложени на въздействието на киселия дъжд, тъй като азотния и серния окиси встъпват в реакция с мангана и калция, които влизат в състава на строителните материали. По този начин, киселинните дъждове имат голямо въздействие върху екологията на цялата околна страна, като я подяждат и правят негодна за обитаване от всякаква гледна точка. По този начин, стремежът към удобство и “съвременни условия на живот” ни изиграват лоша шега, като ни поставят да живеем в условията на собствените си отпадъци и тяхното пагубно въздействие върху живота ни.
ПАРНИКОВ ЕФЕКТ
Парниковият ефект често влиза в асоциация с глобалното затопляне, но може да съществува и без него
Know-the-Changing-ClimateКакво причинява парниковия ефект?
Животът на Земята зависи от енергията на слънцето. От падналата върху земята слънчева енергия, около 38% не достига повърхността й. Тя се връща обратно в космоса, отразена от облаците и различни частици, намиращи се в атмосферата. 48% се поглъща, като нагрява сушата, океаните и атмосферата. Едновременно с това всяко нагрято тяло излъчва топлина. Така по-голямата част от падналата върху повърхността на земята слънчева енергия се връща обратно в космоса.
Излъчените топлинни лъчи от земната повърхност се поглъщат от молекулите на някои газове в атмосферата - вода, въглероден диоксид, метан, азотни окиси и други. Така се задържа топлинна енергия в атмосферата и се затопля. Това явление се нарича парников ефект, а газовете, чиито молекули го предизвикват - парникови газове. Такива са въглеродният диоксид и метанът например.
Въпреки че парниковите газове са само около 1% от земната атмосфера, те регулират климата като задържат топлината във вид “завивка” от топъл въздух, която огражда планетата ни. Това явление учените наричат парников ефект. Учените смятат, че ако той не съществува, средната температура на Земята ще бъде с около 30 градуса по Целзий по-ниска - твърде ниска за поддържане на сегашните екосистеми.
Как хората допринасят за парниковия ефект?
Парниковият ефект по принцип е съществена предпоставка за нормалните температури на Земята, но и той не е полезен, ако е в прекалено големи количества.
Проблемите започват, когато човешката дейност нарушава и ускорява естествения процес. Това става чрез създаване на повече парникови газове в атмосферата, отколкото са необходими за загряване на планетата до идеалната температура.
Изгарянето на природен газ, въглища и нефт, включително бензинът от автомобилните двигатели повишава нивото на въглероден диоксид в атмосферата. Някои селскостопански практики и използването на земята повишават нивата на метан и азотни оксиди.
Много производства произвеждат различни отпадъчни промишлени газове. Те съдържат вещества, които не се срещат естествено в природата, но спомагат за засилването на парниковия ефект.
Обезлесяването също допринася за нарушаване съотношението на газовете в атмосферата. Дърветата поглъщат много въглероден диоксид и отделят кислород, но когато ги отсечем, започват процеси на гниене и силно отделяне на въглерод.
Естественият прираст е друг фактор. Все повече хора използват изкопаеми горива за топлинна енергия, транспорт и това води до производството на повече парникови газове. Необходими са и все повече продукти от селското стопанство. В крайна сметка повече парникови газове означава по-силен парников ефект и по-високи средни температури в ниската част на атмосферата.
Температурите вече се увеличават бързо и то с безпрецедентна скорост. През XX век средната глобална температура се е увеличила с около 0,6 градуса по Целзий. Компютърни модели показват, че до 2100 година средната глобална температура ще се увеличи с 1.4 - 5.8 градуса Целзий.
ОПУСТИНЯВАНЕ И ДЕГРАДАЦИЯ НА ПОЧВИТЕ
Опустиняване
Процесите на опустиняване са комплексни и са свързани със силна форма на проявление на деградационните процеси, вследствие на климатични и антропогенни фактори на въздействие.
Един от основните фактори е почвеното засушаване, при продължителен безвалежен период, който може да настъпи през всеки месец или сезон. При почвеното засушаване коренообитаемия слой просъхва поради загуба на почвената влага. При почвеното засушаване се нарушава необходимият за растителните екосистеми воден баланс в почвата, влошава се физиологичното състояние на растенията и добивите от земеделските земи рязко спадат.
Продължаващата тенденция на изсичането на гори и унищожаването на горски масиви през последните 10-15 години ще доведе до намаляване на почвената влага акумулирана по естествен път в горските райони.
При проявление на процесите на опустиняване, в период на продължително редуциране на валежите, освен почвеното засушаване негативното влияние оказват:
• повишено потребление на подпочвени води, поради изчерпване на почвената влага от повърхностния слой на почвата
• повишен риск от суховей, вследствие затоплянето, редуцирането на валежите и промяна в тяхното проявление, т.е. повече интензивни валежи комбинирани с по-дълги засушливи периоди. При суховей горният слой на почвата бързо просъхва и задълбочава почвеното засушаване
• промени в земеползването – очакват се изменения в почвените свойства вследствие затоплянето, валежния дефицит, увеличената транспирация, намаление на почвената влага, промени в дренажа и т.н. Възможно е засилване на почвената ерозия, особено в земеделски райони, където почвена ерозия се наблюдава и в условията на съвременния климат
Процесът на „опустиняване“ – при който от жизнеспособната, здрава почва се оттичат хранителните вещества до такава степен, че тя не може да поддържа живот и дори може да бъде отнесена от вятъра – е много драстичен пример за един от проблемите пред почвите в цяла Европа.
„Природните условия: безводие, променливост и проливен характер на валежите, уязвими почви заедно с дългия списък с минали и настоящи човешки въздействия означават, че големи части от Южна Европа са засегнати от опустиняване,“ казва Хосе Луис Рубио, председател на Европейското общество за опазване на почвата и началник на научноизследователско звено към Университета във Валенсия и гр. Валенсия.
В момента 8% от територията на Южна, Централна и Източна Европа, около 14 милиона хектара, дават индикации за склонност към опустиняване. Това се увеличава до над 40 милиона хектара, ако се вземе предвид умерената склонност. Най-засегнатите страни в Европа са Испания, Португалия, Южна Франция, Гърция и Южна Италия(10).
„Постепенното влошаване на почвата поради ерозия, намаляване на органичните вещества, повишаване на солеността или разрушаване на структурата, се предава на другите компоненти на екосистемата – водни ресурси, растителна покривка, фауна и почвени микроорганизми – в спираловиден механизъм, който в крайна сметка създава необитаем и безплоден ландшафт.
„Често хората трудно разбират или дори виждат последствията от опустиняването, тъй като по принцип те остават скрити и незабелязани. Въпреки това тяхното екологично въздействие върху селскостопанското производство, повишените икономически разходи от наводнения и свличания на земни маси, тяхното въздействие върху биологичното качество на ландшафта и цялостно въздействие върху стабилността на земната екосистема означава, че опустиняването е един от най-сериозните екологични проблеми в Европа“, казва Рубио.
ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВОДАТА
Основните източници на замърсяването на водите могат да се разделят на две категории в зависимост от източника им. Замърсители, които попадат във водата от отделни източници, като пример на тази категория могат да се покажат водите изхвърляни от пречиствателните станции, заводи и производствени помещения, пропускащи подводни складове и т.н. Втората група замърсители са такива, които не произтичат от отделни точки на замърсяване, а са глобални или в по-широк мащаб, като нитратите премесени в земеделската земя след дъжд или метали и други примеси в районите с интензивно движение по пътищата, където изгорелите газовесе смесват с дъждовната вода и т.н. Първата група замърсители се регулира по закон и е възможно да се премахне напълно докато втората група се нуждае от повече внимание, особено в урбанизираните райони.
Макар и голяма част от замърсителите да се намират в природата, основният критерий по който се определят е концентрацията им в дадена среда. Дори и да е естествен елемент намиращ се в околната среда високата му концентрация се счита за замърсяване на водата.
Повечето от замърсителите на водата са токсични и могат да предизвикат болести и смърт. Замърсяването на водата е проблем от глобален мащаб. Предполага се че е основната причина за болестите и смъртните случаи по света и, че повече от 14 000 души на ден умират от болести причинени от замърсяването на водата
ИЗСИЧАНЕ НА ГОРИТЕ
Човек унищожава един вечно зелен пояс на планетата. Той осигурява над 20% от кислорода на планетата с преработката на огромни количества въглероден диоксид. Също така тук падат огромно количество валежи, а дърветата предпазват от отмиване на хумусния слой на почвата , който тук е около 30 см.
Ако човек изсече дъждовните гори това ще доведе до катастрофа на земята. Първо огромни количества въглероден диоксид преработвани от горите в кислород ще започнат да се издигат и слизат в атмосферата ,което ще засили парниковия ефект. Второ смогът в градовете ще се увеличи, а кислородът ще се намали. Трето дъждовете ще отмият хумусния слои на почвата, а това ще направи екватора една огромна пустиня простираща се на 3 континента. Четвърто ще изчезнат огромна част от животинските видове ,което ,няма д а е само в района , а ще има отражение по цял свят. Пето дъждовете които падат в тези екваториални гори ще започнат да падат в тропиците. Това ще доведе до наводнения, а отмитата от тези дъждове почва ще се влее в реките и ще направи водата негодна за пиене. Шесто парниковия ефект ще се засили защото серния двуокис от разлагащата се органична материя ще се увеличи. Езерата ще станат блата преди да изчезнат и така ще произвеждат середвуокис. И ще почнат да падат киселинни дъждове и ще унищожат още повече растения.
Затоплянето от парниковия ефект ще причини още по-бързото топене на полярните ледове. Така те ще залеят1/3 от сушата. Това от своя страна ще доведе до изчезването на още повече гори ,ще се наложи да се използват огромни ресурси за да се намалят негативните последици от това. Така ще се увеличи неминуемо замърсяването на околната среда. И така ще се влезе в един омагьосан кръг.
Голяма част от териториите на земята ще се превърнат в пустини , а други ще бъдат потопени под океанското ниво. Така обработваемите площи ще са в пъти по-малко от сега. Начина по който се освобождават площи за земеделски ги правят използваеми само за няколко години , а след това хумуса се изтощава и отмива и се налага да се освобождават нови територии, а след години ще настане истински ад защото няма да има такива.
В тропиците се изсичат мангрови гори за да се правят развъдници за риба и скариди а това оголва бреговете. А те са единствените дървета който виреят около соленоводни басейни. Ако хората продължават да изсичат дърветата със същите темпове горите в Азия ще изчезнат до 2045 година,а в целия свят до 2075 година. Това ще доведе до сериозни последици,ако хората не спрат да изсичат горите. Това може да се размине ако спрат да секат дървета и започне мащабна кампания по засяване.
ПОВИШАВАНЕ НА НИВОТО НА СВЕТОВНИЯ ОКЕАН
НАСА: Нивото на Световния океан ще се повиши с 4,5 метра 
Учени от НАСА, заедно с
колегите си от Университета на Калифорния, подготвиха доклад, който
показва, че топенето на ледниците в западната част на Антарктика може
да доведе до покачване нивото на Световния океан. По думите им в
следващите 100 години този необратим процес може да повиши нивото с 15
фута (4,5 метра). Всичко това се дължи на озоновата дупка над Антарктида
и глобалното затопляне. Авторите на доклада посочват, че това е довело
до промяна в антарктическите ветрове и повишаване на температурата на
водата.
Изследването им е проведено в продължение на 40 години. Учените получават данни от самолети, сателити и от прякото изследване на динамиката на топенето на ледниците. Те са стигнали до заключението, че процесът на топене вече е започнал, той е необратим и ще се случва в рамките на няколко века. Оказва се обаче, че ледниците се топят много по-бързо, отколкото се е очаквало, и те ще бъдат основен източник на повишаване нивата на водата в следващите десетилетия. Учените отбелязват, че в момента сме свидетели на началния етап на топене.
Изследването им е проведено в продължение на 40 години. Учените получават данни от самолети, сателити и от прякото изследване на динамиката на топенето на ледниците. Те са стигнали до заключението, че процесът на топене вече е започнал, той е необратим и ще се случва в рамките на няколко века. Оказва се обаче, че ледниците се топят много по-бързо, отколкото се е очаквало, и те ще бъдат основен източник на повишаване нивата на водата в следващите десетилетия. Учените отбелязват, че в момента сме свидетели на началния етап на топене.
Земята е обхваната от най-тежката криза, застрашаваща биологичните видове след изчезването на динозаврите, предупреждават експерти, В резултат на замърсяването, лова и глобалното затопляне животинските и растителните видове изчезват с безпрецедентна скорост за първи път от 65 млн. години, уточняват експерти, цитирани от Inquirer.net.
Една трета от общо 41 000 изследвани вида са застрашени от изчезване. В такава опасност са от всички бозайници, 1/8 от птиците, 1/3 от земноводните и 70 % от растенията.
Тенденцията, която най-много засяга бъдещето на хората, е необратима — все повече растителни и животински видове изчезват. Ето и числата, които илюстрират уязвимите или пряко застрашените от изчезване птици, бозайници и риби:
• 11 на сто от общо 8 615 видове птици на Земята;
• 25 на сто от общо 4 355 видове бозайници;
• 34 на сто от всички видове риба.
Основната причина за изчезването на биологичните видове е унищожаването на техните местообитания. Повишаването на температурата или замърсяването също може да доведе до унищожаване както на растителни, така и на животински видове. С нарастване на населението на Земята намалява броят на обитаващите я биологични видове. Това от своя страна води до унищожаване на местните екосистеми. В някой момент ще се стигне и до колапс на земната екосистема като цяло.
Световната общност сега се натъква и на близка до тази, макар и много по-опасна заплаха — разпространението на чуждоземни, екзотични видове, което е известно под името "биоинвазия". Естествените бариери като планините, пустините и океаните в продължение на години са били своеобразна защита на екосистемите и живеещите в тях биологични видове.
Постепенно, в продължение на векове тези естествени бариери са били разрушени, а хората и организмите са се разпрострели по цялата Земя. Този процес е показателно засилен през последните десетилетия със стремглавото нарастване на търговията и транспорта. След като екзотичните видове се установят в дадена екосистема, те често се размножават, потискайки местните видове.
Като цяло, био-инвазията е втората по значимост заплаха за биоразнообразието след унищожаването на местообитанията.
по материали от интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар