Translate

петък, 4 юли 2008 г.

Създанията от океанските дълбини


Синята планета - по материали на BBC
Живот в дълбините
Част 1
Над 60% от планетата ни е покрита с океан над миля дълбок. Така дълбокото море е най-големият хабитат на Земята. И в голяма степен неизследван. Присъединете се към нас в пътуването към дълбините. В чужд свят неразкриван досега. Дом на някои от най-странните дълбоководни същества. Риба блести в тъмнината, нови същества се откриват при почти всяко гмуркане. Повече хора са били в Космоса, отколкото в дълбините. Заповядайте с нас на това пътуване в Бездната. 
Кашалот поема дъх, в последният за над час напред. Той ще напусне топлите, осветени повърхностни води, и ще се гмурне в студените дълбини на океана. На повърхността той поема дъх при същото налягане като нас, но ще търси храна на повече от 1000 метра дълбочина, при налягане 100 пъти по-голямо, смачкващо дробовете на кашалота до 1% от обема им. За да следваме кашалота, ни трябва най-съвременна техника. Подсилена акрилна сфера с 12-сантиметрови стени предпазва пилота и оператора ни от огромното налягане долу и позволява на подводницата да се гмурне до над 900 метра. И с всеки изминал метър налягането расте и светлината намалява. При 300 метра вече е тъмно и температурата на водата спада бързо. Влизаме в зоната на здрача, странен свят на мрак, където много животни са станали напълно прозрачни. В сумрака животните трябва да виждат и да избягват да бъдат видяни. Гигантска цистизома, 12 см дълга и напълно прозрачна. Главата й е почти напълно покрита с две огромни очи, с които да открива жертвата си. 
Фронима е вдъхновило създаването на филма "Пришълецът" . Тя и подрастващата й розова рожба живеят като паразити, в откраднато тяло на мекотело. Впечатляващият ножарски екип и огромни очи превръщат фронимата в силен хищник.
Дори и сложните животни са станали прозрачни в сумрака. Сепиите са сред най-развитите безгръбначни, но тази никога не достига твърда земя и затова тялото й не е така здраво, както на плитководните й братовчеди. 
Има голямо разнообразие от мекотели , които живеят само в дълбините. Хиляди тъкни ресни ги тласкат в свят без стени. Невидими в тъмнината, те опипват сляпо за плячка. Гревенести медузи пускат дълги лепкави мрежи, за да хванат минаващи копеподи. 
Но най-широкият смъртоносен капан е заложен от сифонофорите. Този пулсиращ звънец е главата на колониална медуза, която може да бъде 40 метра дълга. Милиони малки жилещи клетки, носещи се в морето. 
На 500 метра дълбочина дори в най-чистите тропически води остава само най-слабата светлина, очите ни не я улавят, но други могат. Оцеляването в сумрака е свързано с това да видиш и да станеш незабелязан. Рибата-брадва е майстор на играта на криеница. Те имат големи чувствителни очи, за да търсят плячка, но телата им са плоски и страните им са посребрени. Отпред са видими и когато се обърнат, огледалните им страни отразяват остатъците светлина от повърхността и те изчезват в мрака. Гледани отстрани, цели пасажи могат да се скрият. А погледнати отдолу? Цилиндричните очи на много от хищниците дори в тази тъмнина различават плячката си, видима в едва забележима светлина от повърхността. Рибата-брадва може да обърка очите, които ги търсят отдолу. На коремите им има редици фосфорециращи клетки. Те ги използват, за да отразят точно променящия се цвят на светлината. Така се губят контурите на тялото им и те стават почти невидими отдолу, но не съвсем. 
Но и тези очи не са обикновени. Огромните жълти лещи позволяват на собственика им да различава слънчевата и фосфорецираща светлина. Така едно средство за бягство е противопоставено на равностойно в еволюционна надпревара, която се води от милиони години. 
На дълбочина 1000 метра започва пълният мрак. Не прониква никаква свтлина. Температурата на водата е под 4 градуса целзий. Налягането е 100 пъти по-голямо от това на повърхността. Животът става още по-рядък. Това е тъмно, опасно място. 
Сравнени с големината на тялото, това са най-големите зъби в океана, толкова големи, че собственикът им не може да си затвори устата. Те принадлежат на саблезъб. За разлика от повечето дълбочинни риби, тази има мощни мускули и е агресивен ловец. С толкова малко храна на тази дълбочина, хищниците трябва да се справят с месо от всякаква големина. 
Много животни тук са тъмночервени като тази дълбоководна медуза. В светлините на подводницата, това е зрелищен парад на цветовете. Обичайно никаква червена светлина не прониква толкова дълбоко и животните с червена пигментация изглеждат черни и напълно скрити. Хищниците тук не разчитат на зрение, много имат малки очи. Тънките им прътовидни тела са подплатени с органи, чувствителни на движенията във водата.
Deep Sea - Part One - video


Част 2
Това 1.5 метра дълго чудовище е риба-въдичар. Виждаме я за първи път. Покрита е със стотици антени, всяка способна да улови движенията на плячката, непредпазливо скитаща твърде близо до неподвижния хищник. 
Но това е най-странната от откритите досега риби. Чувствителна еднометрова опашка виси от главата, съставляваща четвърт от тялото й. Очите са малки, но устата е огромна. Нарича се пеликановиден голямоуст. Защото може да погълне всякаква големина месо. Стояща неподвижно във водата, огромната й паст позволява да се справи с всяка плячка, независимо дали е малка или голяма. Пеликановиден голямоуст може да глътне плячка колкото себе си, полезно в свят, в който не се знае кога ще е следващото ядене. 
Дори и в тъмната зона има светлина. Ако изключим светлините на подводницата, виждаме пиротехнически парад отвън. Тези светлини са дело на животни. Биолуминисцентна светлина. Риба-рибар блести в тъмнината. Светлината се генерира от бактерия, която живее вътре като примамка, привличаща риби към смъртоносните зъби. Има всякакви примамки в тъмнината. "Ела в устата ми, рибке!". Каква е целта на тази примамка, провесена на дълга пръчка под ужасяващите зъби на рибата? Трудно е да се каже, но това чудовище има друга светеща примамка, по-близо до устата си. Тези риби се наричат въдичари, защото използват примамките си както рибарите - изкуствени мухи. За ловуваща сепия с големи очи това блещукане е интригуващо. Може да е храна. Задоволително ястие за риба с много разтегателен стомах. 
Да привлечеш партньор в тази тъмнина е по-трудно от намирането на храна. Примамките може да са подходящи, само женските ги имат. Малките мъжки са 10 пъти по-малки от женските. Единствената им цел е да намерят партньор в мрака. Тя изпуска химикали във водата, които мъжките подушват със специален бял орган пред очите. 
След катро намери партньор, мъжкият хапе корема й със специално оформени зъби. Той трябва да остане постоянно закачен. За няколко седмици мъжкият се съединява с женската и ще остане там до края на живота си. Кръвта й цирлулира в тялото му и му осигурява необходимата поддръжка. В замяна тя получава постоянен надежден приток на сперма- великолепно решение в обширната пустош на дълбините. 
Като помощник в постоянната битка между хищници и жертви, някои риби в мрака са развили фарове. Тези фосфорециращи органи под очите се използват за намиране на плячка. Биолуминисцентната светлина е предимно синя или синьо-зелена, но някои хищни риби произвеждат червена светлина. Така червената жертва става видима в тъмнината. Червената светлина е рядкост тук и повечето очи не я различават. Само тези риби могат това. Това им осигурява прицел, невидим за жертвите. Този копепод не предприема никакви предпазни действия. Биолуминисцентната светлина е подходяща за бягство и за атака. Скаридата усеща опастност. Тя се завърта и изпуска биолуминисцентен клей. Той действа като аларма, която изненадва атакуващата риба, осветява я в тъмнината и я прави уязвима за хищниците й. Тези мигащи светлини в тъмнината са дело на копеподи. Вероятно така комуникират помежду си и объркват враговете си. 
Най-чувствителните очи в океана принадлежат на гигантския остракод. Те са с размера на грах, но за остракод са огромни. Копеподите са му любима плячка и остракодът активно търси техните блещукания в тъмнината. Но копеподът може да обърка преследвача си. Той изпуска биолуминисцентна течност. Блясъкът се забавя като дълбочинен заряд. Обърканият гигантски остракод преследва проблясъците. И копеподът се изплъзва незабелязан в мрака. 
Най-великият биолуминисцентен защитен механизъм е светлинното шоу, създавано от перифилата. Така тя плаши враговете си.
Deep Sea - Part Two - video

Част 3 
Тези ярки светлини се излъчват от сепиите-светулки. Те живеят 300 метра по-надълбоко, извън обхвата на рибарските мрежи. Но за няколко месеца всяка пролет те излизат на повърхността. Най-ярката светлина струи от биолуминисцентните краища на двете им предни антени. Но само в тъмнината на дълбините можете да оцените необикновената им красота. Целите им тела са покрити с фосфорециращи органи. Точната им функция не е ясна. Тези на антените може да са за привличане на мъжки или заслепяване на хищници, а останалите - за камуфлаж при придвижването им нагоре през сумрака. 
Всяка нощ през сезона , стотици хиляди сепии пътуват към плитчините , за да хвърлят хайвера си. Преди изгрев се връщат към дълбините, като оставят яйцата си да се развиват в плитчините. Дневният цикъл на слънцето има голямо влияние върху живота в дълбините. Когато слънцето залезе, се задейства най-голямата миграция на живи организми на планетата ни. Един милиард тона животни пътуват нагоре от мрака в богатите по-плитки води всяка нощ. Малките пасящи животни са първи, търсят микроскопични растения, растящи в плитките слънчеви води. Хищниците ги следват. Огромно разнообразие от животни се присъединява към конвоя или го изяжда, докато минава. Много ще пропътуват стотици метри нагоре към повърхността и при изгрев заради опастността от хищници ще се върнат в дълбините. 
Слънчевите лъчи влияят директно в горните 100 метра на океана. Само тук може да има фотосинтеза и кораловите рифове да процъфтяват. Напуснете този тънък богат слой и под външната част на рифа бързо попадате в по-суров свят. Под 150 метра фотосинтезата става невъзможна. Няма растения, само животни. Тук животните са се адаптирали да ловят потъващите от повърхността части на мъртви животни и растения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар