В последно време все по-често се появяват публикации, в които аргументирано се утвърждава, че Земята е живо същество.
До такъв извод са дошли и група учени под ръководството на Игор Яницкий в Института за минерални суровини СНИО. Тези учени особено подчертават пряката връзка на социалните катаклизми със стихийните бедствия и катастрофи на Земята. Някои от тях - земетресението в Армения и предшестващите го национални конфликти в градовете-столици, където се формира политиката и социалния живот на хората.
Групата учени под ръководството на Яницкий отдавна забелязала подобни закономерности. Както било известно от по-рано, различни аварии и катастрофи често са били предшествани от мощен разрушителен процес, който е обхващал атмосферата, земната кора, хидросферата, всички среди, а също и полета - гравитационно, акустично, хелиево и др. Той се разпространява не само върху природните системи, но и на всичко, което е създадено с технически средства. Разрушителната енергия се отделя наоколо във вид на катастрофа или стихийно бедствие. Това прилича на болест, която неизменно обхваща целия организъм на човека, но става явна, проявява се като язва или рана в най-слабото място. Където е тънко, там и се къса.
Учените се опитвали да проследят в кой момент и защо се заражда този разрушителен процес. Оказало се, че негов катализатор нерядко се явява натрупване на негативни емоции сред голяма маса от хора, от които разрушителният процес започва и като вълна се разпространва наоколо. Изяснило се, че Земята чувствително реагира както на това, което се случва в окръжаващото я космично пространство, така и на това, което става на нейната повърхност, в частност и поведението на хората.
"Ответната реакция " на Земята в много случаи не приличала на механическо действие, а в значителна степен напомняла на постъпка на разумно същество. Така при анализа на катастрофите, у учените се оформило впечатление, че събитията като че ли са от някого внимателно планирани. Яницкий е уверен, че много катастрофи имат смисъл. Той предполага, че те се случват, за да предотвратят катаклизъм от глобален мащаб, да накарат хората да се спрат, за помислят и да намерят верния път, докато грешките все още могат да се поправят.
Като анализирали многочислени пожари и наводнения, земетресения и изригване на вулкани, изследователите забелязали нещо поразително: много често те били предшествани от изблик на негативни емоции сред голяма маса от хора в определено място. И тогава учените преположили невероятното: може би това е ответна реакция на Земята срешу агресията на хората.
Така след кървавия конфликт в Нагорен Карабах през 1988 година последвало страшно земетресение в Армения, което сринало два града - Спитак и Ленинакан.
Въоръжените сблъсъци между сърбите и албанските сепаратисти с масови жертви се съпровождали с наводнения на Балканите в края на 90-те години на 20 век.
На американската агресия в Ирак противодействието било пожари в Калифорния и ураган в Нови Орлеан.
Яницкий смята например, че Чернобилската катастрофа не е случайна - тя изключила възможност от глобална термоядрена война. Тя накарала широк кръг от хора сериозно да се заемат с проблемите на безопасността на атомните електроцентрали и отново да се замислят за последствията от една ядрена война.
Хипотезата за това, че Земята е жив, разумен организъм, потвърждавали и други факти, събрани от учените.
Като жив организъм разглеждали нашата планета В. Вернадский, А.Чижевский, Ф.Шипунов и други учени. Те смятали, че Земята е развиващ се организъм в Слънчевата система. Този организъм представлява сложна саморегулираща се система, която има комуникации във вертикална и хоризонтална посока. Посоката на общото развитие на планетата - нейното еволюционно развитие - се проявява в целесъобразността на геоложки, геофизични, атмосферни и други процеси. А.Чижевский подчертавал, че астрономите, изучаващи явленията в Слънчевата система, откриват в нея явления, аналогични на функциите на жив организъм.
Като за живо същество пише за нашата планета и Хосе Аргуалес в своята книга "Факторът на маите" : "...Тук ние описваме структурата на разумна планета, разглеждана като жив организъм. Затова ние развиваме хипотезата "Гея" - като представа за това, че Земята действително представлява съзнателно еволюиращо същество. Всички доисторически, т.е. дотехнологически народи, са осъзнавали този факт. В продължение на дълъг период от историята , убеждението в това, че Земята е свещена, е било общо за всички народи по света."
Според Игор Яницкий :"Трябва да разберем, че Земята е жив организъм, имащ разум много по-силен от нашия. Тя дълго търпи насилието над нея. В нашите очи нейното търпение се изчерпва. Или ние ще рамислим и ще се откажем от технократската си ерес, или следващата цивилизация ще разсъждава: обитавал ли е някой друг Земята преди нея".
Във всеки случай човечеството трябва да осъзнае, че корените за всички беди са в него. Не е важно дали глобалното затопляне предизвиква земетресения и наводнения или гневът на нашата планета. Важното е, че и глобалното затопляне и бедствието го предизвикваме ние самите със своите действия.
http://ufolog.ru
До такъв извод са дошли и група учени под ръководството на Игор Яницкий в Института за минерални суровини СНИО. Тези учени особено подчертават пряката връзка на социалните катаклизми със стихийните бедствия и катастрофи на Земята. Някои от тях - земетресението в Армения и предшестващите го национални конфликти в градовете-столици, където се формира политиката и социалния живот на хората.
Групата учени под ръководството на Яницкий отдавна забелязала подобни закономерности. Както било известно от по-рано, различни аварии и катастрофи често са били предшествани от мощен разрушителен процес, който е обхващал атмосферата, земната кора, хидросферата, всички среди, а също и полета - гравитационно, акустично, хелиево и др. Той се разпространява не само върху природните системи, но и на всичко, което е създадено с технически средства. Разрушителната енергия се отделя наоколо във вид на катастрофа или стихийно бедствие. Това прилича на болест, която неизменно обхваща целия организъм на човека, но става явна, проявява се като язва или рана в най-слабото място. Където е тънко, там и се къса.
Учените се опитвали да проследят в кой момент и защо се заражда този разрушителен процес. Оказало се, че негов катализатор нерядко се явява натрупване на негативни емоции сред голяма маса от хора, от които разрушителният процес започва и като вълна се разпространва наоколо. Изяснило се, че Земята чувствително реагира както на това, което се случва в окръжаващото я космично пространство, така и на това, което става на нейната повърхност, в частност и поведението на хората.
"Ответната реакция " на Земята в много случаи не приличала на механическо действие, а в значителна степен напомняла на постъпка на разумно същество. Така при анализа на катастрофите, у учените се оформило впечатление, че събитията като че ли са от някого внимателно планирани. Яницкий е уверен, че много катастрофи имат смисъл. Той предполага, че те се случват, за да предотвратят катаклизъм от глобален мащаб, да накарат хората да се спрат, за помислят и да намерят верния път, докато грешките все още могат да се поправят.
Като анализирали многочислени пожари и наводнения, земетресения и изригване на вулкани, изследователите забелязали нещо поразително: много често те били предшествани от изблик на негативни емоции сред голяма маса от хора в определено място. И тогава учените преположили невероятното: може би това е ответна реакция на Земята срешу агресията на хората.
Така след кървавия конфликт в Нагорен Карабах през 1988 година последвало страшно земетресение в Армения, което сринало два града - Спитак и Ленинакан.
Въоръжените сблъсъци между сърбите и албанските сепаратисти с масови жертви се съпровождали с наводнения на Балканите в края на 90-те години на 20 век.
На американската агресия в Ирак противодействието било пожари в Калифорния и ураган в Нови Орлеан.
Яницкий смята например, че Чернобилската катастрофа не е случайна - тя изключила възможност от глобална термоядрена война. Тя накарала широк кръг от хора сериозно да се заемат с проблемите на безопасността на атомните електроцентрали и отново да се замислят за последствията от една ядрена война.
Хипотезата за това, че Земята е жив, разумен организъм, потвърждавали и други факти, събрани от учените.
Като жив организъм разглеждали нашата планета В. Вернадский, А.Чижевский, Ф.Шипунов и други учени. Те смятали, че Земята е развиващ се организъм в Слънчевата система. Този организъм представлява сложна саморегулираща се система, която има комуникации във вертикална и хоризонтална посока. Посоката на общото развитие на планетата - нейното еволюционно развитие - се проявява в целесъобразността на геоложки, геофизични, атмосферни и други процеси. А.Чижевский подчертавал, че астрономите, изучаващи явленията в Слънчевата система, откриват в нея явления, аналогични на функциите на жив организъм.
Като за живо същество пише за нашата планета и Хосе Аргуалес в своята книга "Факторът на маите" : "...Тук ние описваме структурата на разумна планета, разглеждана като жив организъм. Затова ние развиваме хипотезата "Гея" - като представа за това, че Земята действително представлява съзнателно еволюиращо същество. Всички доисторически, т.е. дотехнологически народи, са осъзнавали този факт. В продължение на дълъг период от историята , убеждението в това, че Земята е свещена, е било общо за всички народи по света."
Според Игор Яницкий :"Трябва да разберем, че Земята е жив организъм, имащ разум много по-силен от нашия. Тя дълго търпи насилието над нея. В нашите очи нейното търпение се изчерпва. Или ние ще рамислим и ще се откажем от технократската си ерес, или следващата цивилизация ще разсъждава: обитавал ли е някой друг Земята преди нея".
Във всеки случай човечеството трябва да осъзнае, че корените за всички беди са в него. Не е важно дали глобалното затопляне предизвиква земетресения и наводнения или гневът на нашата планета. Важното е, че и глобалното затопляне и бедствието го предизвикваме ние самите със своите действия.
http://ufolog.ru
Няма коментари:
Публикуване на коментар