неделя, 17 август 2008 г.

Мокуме Гане - древна японска ковашка и бижутерийна техника




История на Мокуме Гане
Мокуме Гане - мокуме (текстура на дървесина) гане (метал) било изобретено от Денбей Шоами (Denbei Shoami) (1651-1728), който почти през целия си живот работил в област Акита, Северна Япония. Той бил майстор от висша класа и е получил разрешение да използва името си за име на школата му - Школа Шоами. По това време той се е ползвал с подкрепата на крупния феодал Сатаке в района Акита.

Най-старата му работа е дръжка на меч, в нея той използвал злато, сребро и медни ламинати. Изковаването на мечове оставило в творчеството на Шоами отчетлив отпечатък, именно тогава той разбрал, че слоевете на цветните метали могат да се съедииняват помежду си и да се получават повърхности подобни на стомана.
Въпреки, че Шоами е известен като създател на Мокуме Гане, това е само една от неговите дейности. Той заема огромно място в историята като създател на изключителни изделия от стомана, детайли и принадлежности на мечове с резби и пищни инкрустации.
Освен технологиите на изготвяне на мечове по това време в Япония, на развитието на Мокуме Гане оказвали влияние и следните фактори: високо ниво на майсторство, разширяващи се познания по металургия, увеличаване на видовете метали и цветни сплави, използвани от японските майстори. Тези фактори, а също и нарастващият опит, предаващ се от учител на ученик, внесли значителен принос в развитието на техниката Мокуме Гане. Днес са намерени само няколко екземпляра от ранната техника на Мокуме. Те са ограничени само до приспособления за мечове.
Сложността на технологията се състои в това, че различни, практически несъчетаеми метали, се съединяват помежду си в причудливи и много красиви фигури, които никога не се повтарят. Съединяването на металите протича при висока температура и силно притискане, като се образува дифузионно смесване на атомите на различните метали в точката на тяхното допиране. Затова подобно на вълшебство, без участието на запояване, се появява ясна граница между различните метали. След това получената сплав се огъва или усуква, разрязва, така че се оформят уникалните рисунки. Целият процес е много труден и трудоемък и изисква голямо ювелирно майсторство.
В резултата на синтеза на благородните метали се появяват изделия с характерна харизма, естетика и неповторимост, като се проявява в уникални рисунки старинната технология на майсторите на феодална Япония. Мокуме Гане - това е превръщане на обикновената представа за ювелирното изкуство в необикновена.


Мокуме гане (mokume gane) – това е наименование на техника на обработка на метала, изобретен в Япония преди 3-4 столетия.Този метод представлява съставяне на цялостна композиция от два или повече разнородни метали на пластини, които се притискат един върху друг , и след термична обработка се създава еднородна сплав. В традициите на японската техника тази сплав се получавала чрез дифузия между атомите на допиращите се метали. След това сплавта се разрязва, огъва или усуква, като при това се създават необикновени рисунки и форми. Една металичаска пластина се смятала за готова след като окончателно се изковавала с използването на определени производствени технологии.
Image
Преводът на понятието “мокуме гане” (mokume gane) означава «металическа дървесина на бор», защото рисунките на метала визуално наподобяват на дървесна структура. “Мокуме” в буквален смисъл означава «дървесно око». “Гане” се превежда като "метал". Затова Мокуме Гане може да се преведе като "металическа дървесна структура".
Преди да започне процеса, майсторът трябва да избере метали с различни свойства, като най-важните са - ковкост и цвят. В избора на цвета важна роля играе не само естествения цвят на метала, но също и различните отенъци, които могат да се появят в резултат на обработката с химически вещества.
В зависимост от количеството материал и рисунката, която трябва да се получи, дебелината на листите на металите може да варира от стотни от милиметъра до един сантиметър. Всички листи се изрязват в еднакава форма и след това внимателно се почистват от стружки, замърсявания и най-важното от окиси.
След плътното налагане на всички пластини, металната заготовка се нагрява до такава степен, че металите влизат във взаимодейсвие един с друг и образуват еднинна сплав. В зависимост от използваната техника тази сплав може да се получи от дифузионна сварка в твърдо състояние, преходно течно състояние или всеки отделен лист може да премине през етап на течна дифузионна сварка, и след това да се присъедини към останалите метални пластини.
История на Мокуме Гане, края на 17 век - средата на 20 век
Във феодална Япония мечът бил едно от основните метални изделия. Най-добрите и опитни майстори правели такива мечове, но откритието на новата техника на украсяване несъмнено принадлежи на Денбей Шоами (1651-1728), ковач от перфектура Акита.
Първото изделие на Шоами представлявало листи от мед и шакудо(така в Япония се наричала сплавта от мед и злато, като златото съставлявало от 2.5% до 4%). Листите от мед и шакудо се наслагвали на слоеве, като образували дръжката на меча, която била украсена с изрязани шарки.
Шоами също се научил да достига ефекта куири-бори, това е китайска и японска техника на лакирване. Тази техника представлявала паралелно и налагащо се нанасяне на черен и червен лак. На дръжката на меча се изрязвали украси, които давали възможност да се види преплитащото се двуцветно лакирване.
Именно Шоами е разработил техниката Мокуме Гане(mokume gane) , като се е опитвал още повече да украси и усъвършенства мечовете, които правел. Той променил традиционната техника на ковашкото заваряване на цветни метали. Свидетелство за това са множество дръжки на мечове в стила Мокуме Гане и други метални предмети. Своите знания Шоами предал и на други майстори-ковачи, които създали множество неповторими изделия. Дори днес могат да се намерят колекции от предмети изработени в стил Мокуме Гане.
Освен майсторите създавали мечове и аксесоари към тях, тази техника с времето се научили да ползват и тези ковачи, които изковавали съдове и други предмети за домакинството. През март 1893 г. професор Робертс-Остин Чандлър в своя лекция описва ваза в стил Мокуме Гане, намираща се в колекциите на Британското кралско семейство.

Поради сложността на производството Мокуме Гане никога не е била много разпространена техника, въпреки, че има доста предмети, изработени в такъв стил. Някои от тях били пренесени в Европа и Северна Америка в края на 19 и началото на 20 век.
Тези великолепни предмети привлякли вниманието на Роберт-Остин и Рафаело Пампелли. Именно те били пионери в описанието на техниката на английски през 1866 г.

Пампелли описал техниката като налагане на слоеве от различни метали, споени помежду си. Неговото описание било полулярно през 20 век, въпреки че западните майстори едва ли биха могли да възпроизведат нещо подобно. Но съвременният анализ на предметите позволил да се разбере, че те се създават чрез дифузионна сварка, а не чрез спояване. С просто спояване на листовете от различните метали не може да се обработват металите, така че да се достигнат уникалните рисунки на Мокуме Гане. Това е така поради нееластичността на споените метали. Все пак тези трудности не попречили на западните майстори, които даже със спояване се изхитрили да създадат някои предмети. Но през 19-20 век на Запад имало само двама ковача, които работили точно по техниката на Мокуме.


В първата половина на 20 век техниката Мокуме Гане била практически неизвестна на Запад. Само учените и работниците в музеите като д-р Сирил Стенли, Хърбърт Майрон и някои японски колекционери знаели за съществуването на този стил. Дори в самата Япония като че ли били забравили за него. На съвременния си етап на развитие, Япония тихомълком се отдалечава от своите традиции, остават малко тези, които владеят някои традиционни изкуства и техники. Затова и Мокуме Гане е можела да бъде напълно забравена и изгубена.
Като анализирал техниката на изготвяне на старинните мечове от желязо и цветни метали, доктор Смит привлякъл вниманието на учените и майсторите от Университета в Южен Илинойс. В началото на 60-те години под ръководството на професор Л. Кингтън била сформирана група випускници от Университета, които се занимавали с изследването и изучаването на металните орнаментални рисунки на азиатската, ислямската и европейската култури. Намерените образци се доставяли за анализ.
Разбира се, след като били намерени няколко екземпляра, отново се възродила идеята за въстановяването на техниката Мокуме Гане. Били изпробвани множество методи, спояване, и други, но нищо подобно на Мокуме не се получило. Само чрез тайните секрети на майсторите ковачи и литературните описания, учените успели да открият секрета на Мокуме Гане.
През 1970 г. Хироко Сато Пиджановский и Джен Пиджановский (инсртуктори и майстори по ковачество, изучаващи традиционни японски техники), посетили Япония и с очите си видели колекция от съдове Мокуме Гане.
… ние присъствахме на годишнината на "Изложба на традиционните изкуства" в универсалния магазин Митсукоши в Токио. Там беше представена чаша в стила Мокуме Гане, създадена от Гайокумейем Шиндо. Работата беше изпълнена превъзходно. Създаваше се впечатление, че повърхността е била така полирана, че напомняше мрамор, без намек за физическо или техническо въздействие, или за спояване на цветни метали със сребро. След тази визита, Мокуме Гане ни завладя, и това стана причина за нашата повторна визита в Япония заедно с Норио Тамагава, опитен майстор на Мокуме Гане(mokume gane)...
След това Пиджановски се върнали в САЩ, където започнали да публикуват статии за изследването на Мокуме, като така са разпространявали и секрета му.
Всички тези мероприятия пробудили интереса на обществеността. Пролетта на 1977, братята Пиджановски били поканени в Университета на Южен Илинойс на лекция, организирана от художници и занаятчии. Всички те обменили своя опит и знания в областта на традиционните японски техники по използването на сплавите .
Значителен принос в изучаването на този процес имал студентът Марвин Дженсън, който предположил, че металното изделие се подлага на компресия по време на налагането на слоевете метали един върху друг. Компресорното устройство представлявало два стоманени листа с ширина от един до два сантиметра, по периметъра на които имало пробити от 4 до 6 отвора. В тези отоври се поставяли болтове. Самите листи от цветни метали се слагали по средата на това устройство. В процеса на наслояването пластините се слягали под въздействието на пресата и това било най-удачното решение. Именно благодарение на силното пресоване, времето за подготовка на пластините значително се съкратило. Това значително опростило процеса на наслоението на листите.
През зимата на 1982 г. майсторите открили своеобразна работилница в Илинойския Университет. Там се провеждали курсове по обучение за техниката Мокуме Гане. Инструкторите решили да разпространят знанията и методите на този стил сред други видове майстори-ковачи. След такъв мащабен процес на изследване, разпространение и печат на огромно количество публикации на братята Пиджановски и студентската изследователска група, Мокуме Гане заинтересувало дизайнери, производители на бижутерийни изделия и като цяло цялата занаятчийска общественост.
Стив Миджет, златар, създал учебно видео, а също и посветил две книги на стила Мокуме Гане, които предизвикали още по-голям интерес. Випускникът на Илинойския Университет Филип Болдуин заявил:"В днешно време в САЩ има толкова много хора , работещи в стила Мокуме Гане, че вероятно те са повече, отколкото са били за целия период на съществуването на Япония".
Image
James E. Binnion,

mokume.ru

Няма коментари:

Публикуване на коментар