Китайската писменност

Китайците използват писменост с йероглифи. Разбира се тя съвсем не е проста, обикновената грамотност изисква познаване на около 3,5 хиляди йероглифа. Най-образованите хора знаят до 10 хиляди. Всичките йероглифи, включвайки редки или остарели форми, наброяват до 60 хиляди. Но това не пречело на Китай да бъде през 19 век страна с висока грамотност ! Гледайки как хора от различни професии четат вестници, мисионерите-европейци недоумявали: " Даже обикновените хора разбират йероглифите, а ние не!"

Йероглифите помагали и помагат и сега на китайците не само да четат литература, но и да намират общ език с жителите от различните провинции, макар че диалектите и акцентите се отличават много един от фруг. Само в Пекин има три местни акцента. В произведенията на романиста от началото на 20 век, Лу Синя може да се срещне такава сцена: хора от различни провинции, отчаяли се да се разберат говорейки, започват да "разговарят", като чертаят във въздуха йероглифи с ръце. Дори някои йероглифи помагат на китайците да се разберат с корейците и японците, макар че езиците им имат различни граматики.

Китайската писменост е една от най-древните, и е доказала необикновената си жизнеспособност. Първите дошли до нас писмени паметници от Китай - това са на кости от животни и на плочки от костенурка . Те са на повече от 3 хиляди години. При това на тях има съвсем развита система на писане. Това навежда изследователите до извода, че е имало още по-ранен процес на появяване и равитие на китайските йероглифи. След това били надписите по бронзови съдове, музикални инструменти и камбани.

III век до н.е. бил време на коренни промени в областта на изнструментите на китайската писменост. Отначало затворникът Чен Мяо изобретил пишещо шило от меко дърво с влакнест накрайник. Накрайникът потапяли в туш, и той попивал определено количество. Новият инструмент започнал да се използва при писане на коприна. Макар че грубата писалка превръщала окръжностите, които рисували върху меката тъкан в квадрати, а линиите в остри ъгли. Така се родил нов инструмент за писане. Новото изобретение се оказало по-практично от своя предшественик. То представлявало стъбло от бамбук с прикрепен на него резервоар с туш (предшественик на съвременните автоматични писалки). Така можело да се правят линии с еднакви дебелини.

С новия инструмент процесът на писане на йероглифите се ускорил.
В края на същия век по време на войната против хуните, пълководецът, стрител на Великата Китайска стена, служещ в двора на императора Цин Шихуан, изобретил четката . След смъртта му започнали да го наричат Мен Тян - Бог на четката за писане. Благодарение на него ние сега можем да рисуваме с акварел, маслени и други бои.

След 300 години през 105 година, Цай Лун се научил да произвежда хартия. Четката и хартията свършили истинска революция в йероглифската писменост. Хартията имала добра попивателна способност, а мекият и еластичен край на четката можел да покрива бързо с туш големи повърхности, и да чертае линии с различна дебелина. Така при йероглифите се появили точно такива линии с различна дебелина, плавни преходи към удебеляване или утъняване в рамките на една линия, разнообразни кривулици. Новата форма, наречена "еталонно писмо" (кайша), представлявала чертаене на класически йероглифи, трансформирани в резултат на възможностите на четката и хартията.
А също така благодарение на еластичността на четката, както се оказало, имало възможност да се съединяват отделните елементи на знака в единно цяло. Така тя подарила на китайците възможност да пишат йероглифи, без да отделят ръка от хартията. Това значително ускорило процеса на писане.

Съвременните йероглифи имат прилика с древните. И за добре образован китаец не представлява голяма трудност да разбере древни писмена на 2-3 хиляди години, ако предварително е запознат с опредлени правила.
Всеки йероглиф представлява поместена в едно квадратче графическа конструкция, състояща се от чертички и точки, разположени в определен порядък. За нас, хората, използващи писменост от буквено-звуков тип, където формата и смисълът са тясно свързани помежду си, ни се струва много сложно. При йероглифите на почти всяка дума могат да съответстват няколко йероглифа, а също така един йероглиф може да има няколко значения. Освен това понякога един и същ йероглиф има няколко произношения. Този, който иска да овладее писането на йероглифи, трябва да развие способност да анализира сложните форми на знаците. А на това може да се научи, ако първоначално пише йероглифи, които имат не самостоятелно значение, а се явяват съставни елементи на по-сложни знаци. Правилното познаване на последователността и броя на елементите в един знак, ще ускори запомнянето на другите знаци с подобни елементи.

При писането на йероглифи се използват пет основни графически елемента: точка, хоризонтална права линия, вертикална права линия, черта извита наляво или надясно, и черта, изкривена под ъгъл. На основата на тези елементи се образуват останалите, които са повече от 20. В един йероглиф количеството на графическите елементи е най-малко 4.
През 50-те години на миналия век, китайското правителство проведе крупна мащабна реформа на йероглифите, като обнародва списък с техните опростени форми. Тази мярка беше продиктувана от необходимостта за кратък срок да се ликвидира неграмотността сред населението. И се оказа много ефективна!

http://gazeta.aif.ru