За японските мечове има немалко легенди, често и неоправдани. Навярно не малко хора, на въпроса как се нарича японския меч, ще отговорят - Катана. Това е правилно, но само донякъде. Класификацията на японските мечове не е проста работа. Най-простата класификация според мене е по тяхната дължина.
Известно е, че самураят е носил два меча - дълъг и къс. Тази двойка се наричала "Дайсе" (буквите "голям" и "малък") и се състояла от Дайто (големия меч), ние ще го наричаме Катана, който е бил основното оръжие на самурая, и Сето (малкия меч), когото ще наричаме Вакадзаси, който е служел за запасно и допълнително оръжие, използвано в близък бой, за отрязване на глави или харакири, ако самураят е нямал в момента специално предназначеният за това кинжал Кусунгобу или Танто. Носенето на големия меч Катана се разрешавало само на войните-самураи и на аристократите, а Вакадзаси имали право да носят и занятчиите и търговците.
И така, дългият меч се наричал Дайто или Катана - 95-120 см, а късият Сето или Вакадзаси - 50-70 см. Ръкохватката на Катана била направена обикновено за 3-4 юмрука, на Вакадзаси за 1,5. Ширината на острието на двата меча била около 3 см, дебелината откъм гърба около 5 мм, като предната част на острието била остра като брадва. Ръкохватката обикновено се обвивала с кожа от акула, и се омотавала така, че да не се хлъзга по дланта. Теглото на Катана е около 4 кг. Гарда и на двата меча бил неголям, едва прикриващ ръката, имал кръгла, листовидна или многостранна форма. Наричал се "цуба".
Катана и другите японски мечове се съхранявали на специална поставка - Катанакаке.
Катана има няколко разновидности, една от тях е Ко-катана (кокатана), вариант на къс Катана, който влизал заедно с Катана в често срещан комплект на хладните оръжия на самурая. Ръкохватката на кокатана е права , а не дъгообразна, острието малко огънато. Описаният в литературата екземпляр на кокатана има дължина 690 мм, дължината на острието е 520 мм.
Катана се носел на пояса или на гърба. Привързвал се със специален шнур Сагео. Този шнур също можело да се използва за завързване на противника. За носене на Катана на гърба се използвали специални ножници - Ватаримаки. На ножниците имало Муфта - колелце, обхващащо ножницата, с помощта на което се закрепвал меча и за пояса.
Катана - това е най-съвременното и в съвършен вид японско оръжие, неговото производство се усъвършенствало през вековете. Предшественици на Катана били:
Тати - меч, разспостранен в Япония от 10-ти до 17-ти век, по дължиина равен на Катана. Макар, че Катана имат кривина на острието, като цяло тя е по-малка отколкото при Тати. Отличават се и по външната украса и гравюри. Тати били по-пищно украсени, докато при Катана украсите били по-малко. Тати има и кръгла цуба.
Танто - малък самурайски меч.
Козука - японски боен нож, използван като хладно оръжие и за хвърляне. Във всекидневния живот изпълнявал ролята на битов нож.
Та-чи - меч с едно острие с малка кривина, носен на гърба. Общата дължина била около 710 мм.
Освен мечовете Дайсе, самураят можел да носи още и Нодати - полеви меч с острие дълго повече от метър и обща дължина около 1,5 м, понякога тяхната дължина достигала три метра!!! Такъв меч покосявал веднага няколко човека и основното му предназначение било за поразяване на конни войски.
Технологията за производството на Катана е много сложна - специална обработка на стоманата, многослойно и многократно коване, закаляване и други. Катана са най-яките в света мечове, те са способни да разсекат материал от всякаква твърдост, месо, кости или желязо. Майсторите, владеещи изкуството на бой с Катана в битки, с войни въоръжени с обикновени европейски мечове, можели да разцепят техния меч на две части, силата на удара на самурая и якостта на Катана давали въможност за това.
С Катана било еднакво лесно да се трошат орехи и да се водят боеве. Дължината на ръкохватката позволявала активно да се маневрира с меча. Основният захват се явява положението, когато края на ръкохватката се опира в средата на дланта, а лявата ръка държи ръкохватката до гарда. Едновременното движение на двете ръце позволява да се описват с меча кръгове с широка амлитуда без особено усилие. И Катана, и правият европейски меч на рицарите тежат немалко, но принципите на изпълнението на ударите са съвършенно различни. При Катана голяма част от ударите се нанасят във вертикалната равнина. Приетото в Европа разделение на "блок-удар" почти няма. Има отблъскващи удари по ръцете или оръжието на противника, отхвърлящи неговото оръжие от линията на атаката и даващи възможност като следваща стъпка да се нанесе на врага поразяващ удар.
Като говоря за особеностите на технологиите на изготвяне на самурайския меч, трябва да се отбележи и слабите страни на този процес, а именно: За да има голяма твърдост и мощ по оста на острието, този меч е повече уязвим, ако се удари по плоската страна. Такъв удар може да пречупи Катана даже с къс боздуган, или с окинавски нунчаки, които специално се правели за чупене на самурайските мечове. И ако европейският меч се чупи обикновено на разстояние една длан до два пръста от гарда, то японският се чупи на разстояние 1/3 или 1/2 от дължината на острието, от гарда.
Истински са тези истории, в които Катана разцепвал метала. Това е възможно! Документално е доказано, при удар на майстор скоростта на края на меча (Кисаки) превишавала скоростта на звука. А ако отчетем и това, че Катана са най- здравите в света, то изводът се налага сам.
Най-древните Катана ръчна изработка (ножниците за Катана също били ръчна изработка) и украсени с орнаменти, се ценят много и се предават от поколение на поколение като семейна реликва. Такива Катана са много скъпи, особено ако на тях може да се види Меи - клеймо с името на майстора и годината на изработване.
Много майстори, оръжейници от различни страни се опитвали да направят Катана, в резултат на това се получили такива известни мечове като: Три - тибетски меч, копиращ самурайския, Тайцзинзян - китайски меч на великия предел, разновидност на цзян, Меч корейски и други. Но истински Катана може да се намери само в Япония, а ако Катана не е направен в Япония - това вече не е Катана!
http://www.shop.gotula.ru
Готина статийка, но някои от нещата в нея са глупости. Катаната като цяло е от по-ниско качество стомана от европейските мечове, а пък последните изобщо не могат да бъдат "сцепени". Митбъстърите правиха едни такива интересни тестове. Освен това да се счупи меч е като цяло много голяма рядкост и е резултат от дефект на меча, а не на силата на удара, или удар с катана.
ОтговорИзтриванеОсвен това в Европейската фехтовка основни са т.нар Single-time действия, с които едновременно атакуваш и защитаваш.
Като цяло нито катаната,нито самураите са нещо осбено,и в никой случай не може да се твърди че са по-добри от европейските аналогии
Изключително ми хареса статията.Интересувам се изключително от японска култура,митология и нрави.
ОтговорИзтриванеНе мисля,че критиката има някакво значение тук.
Това е един друг свят..неразбираем и далечен.
Позаинтересувайте се за специалните изработки на остров Окинава.
Статията е добра, за разлика от други народи при японците и в частност самураите философията на боя е наука.По това те превъзхождат останалите, а катаната си е оръжие.
ОтговорИзтриване