Translate

събота, 11 април 2009 г.

Мойсей


Мойсей бил третото дете на съпрузите Аврам и Йохаведа, принадлежащи към Левиевото коляно. По-големият брат се казвал Аарон, а сестрата – Мариам.
Родил се около 1550 г. преди Рождество Христово, когато угнетяването на евреите в Египет стигнало до най-високата си точка. Фараонът Тутмос І (1557-1501 г. пр. Р. Хр.), като виждал, че съществуващите до това време притеснителни мерки не спрели увеличението на евреите, издал заповед да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в раката Нил новородените мъжки еврейски деца. Три месеца Йохаведа криела своето дете. Като видяла, че не може повече да го пази в тайна, сложила го в едно кошче, намазано с асфалт и смола, и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. А Мариам застанала отдалече да наблюдава какво ще стане с братчето й. По някое време дошла на това място фараоновата дъщеря да се къпе в реката. Тя съгледала кошчето и пратила случинята си да го донесе. Отворила го и видяла вътре хубаво детенце, което плачело. Смилила се над него и по Мариам го пратила на майка му да й го откърми. След като отбила детето си, радостната Йохаведа го предала на царската дъщеря. Тя го осиновила и му дала името Мойсей, което значи “от вода изваден".
Макар и възпитан в царския дворец, Мойсей не изгубил съзнанието, че е евреин. Не изгубил и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той установил по-тесни връзки със своите сънародници. Виждал ги като жалки роби и страдал по тях. Веднъж в пристъп на гняв убил един египтянин, който жестоко биел евреин. Престъплението му станало известно на фараона. Затова избягал в Мадиамската страна. Там свещеник Йотор го приел в своя дом и му дал по-късно за жена дъщеря си Сепфора, от която му се родили двама сина – Гирсам и Елиезер.
През следващите 40 години Мойсей се занимавал със скотовъдството на тъста си. Бил пастир.
Дошъл денят, когато Бог го призовал да стане водач на еврейския народ. Както пасял стадото при планината Хорив, той видял една горяща и неизгаряща къпина. Смутен и развълнуван, чул гласа на Бога изсред къпината:
- Видях страданията на Моя народ в Египет и чух вика му от жестоките разпоредници. И тъй върви! Ще те пратя при фараона, за да изведеш Моя народ из Египет!
Господ отхвърлил всички колебания и възражения на Мойсей. Аарон му бил придаден като говорител, понеже сам той говорел тежко, заеквал.
Послушен на Божията воля, Мойсей се разделил с тъста и семейството си и тръгнал към Египет. По Божие внушение Аарон го посрещнал радостно. Около двамата братя се насъбрали много евреи. Те спечелили доверието им. Настъпило въодушевление сред робския народ. Но скоро то се заменило с униние и малодушие. Новият фараон Аменофис ІІ отхвърлил искането на Мойсей да бъде разрешено на евреите да излязат от Египет. Умишлено били влошени условията за работа на евреите. Народът изгубил тлеещата до това време надежда, че ще бъде избавен от робската неволя в Египет. Мойсей също изпаднал в колебание. Почнал да губи вяра, че мисията му ще успее. Но тъкмо в най-критичния момент по Божия повеля се заредили в Египет десет природни бедствия. Едва след последното, десетото бедствие – умъртвяването на всичко първородно в Египет – било позволено но двамата братя да изведат еврейския народ из Египет заедно с цялото му имущество.
Като всепризнат вожд, Мойсей , по заръка на Бога, наредил на евреите да празнуват първата Пасха в чест на освобождението си – да заколят пасхално агне, което да ядат с неквасен хляб и горчиви треви в пълна готовност за път, дори с пътнически тояги в ръцете.
Пасхата била ежегоден еврейски празник, постановен от Бога. Той датира от времето на Мойсей, когато Бог избавил от робство израилтяните и ги отвел в Израил, като пощадил техните първородни деца, докато всички първородни в Египет били убити.
Мойсей искал да поведе народа си по най-късия път за Ханаан. Но получил заповед от Бог да завие на юг към Пихахирот, отдето да преведе народа през Червено море.
Египтяните се разкаяли че освободили евреите, се впуснали с войската си да ги гонят и върнат. Червеното море по чудесен начин се раздвоило и дало възможност на Божия народ да премине по дъното му като по сухо. Когато египтяните се устремили по същия път, водите на морето се съединили и погълнали цялата фараонова войска.

Мойсей при Червеното море.

Най-после свободни, робите-израиляни излизат от Египет като победоносна армия. Пътешествието на надеждата започва; те маршируват към Сион или поне в тази посока.
Предпазвайки ги от възможността за битка с филистимците, Бог повежда народа към пустинята. Пътешествието ще се отклонява много пъти от основния маршрут и ще отнеме много повече време, отколкото те някога са очаквали. Но Бог е с тях. Те Го виждат в облачния стълб.
Но се изплашват, когато армията на фараона ги притиска до Червено Море. Съмнението изпълва стана, когато те губят от погледа си Бог в присъствието на врага. Копнеят за онова, което са имали, а не за това, което Бог е обещал. По-добре роби в Египет, отколкото смърт в пустинята, викат те . Те губят надежда.
Мойсей отговаря със заповед за бездействие: “Стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес”. Никъде другаде няма надежда. Сигурен съм, че и вие сте го преживявали. Знам, че аз съм го преживявал. Тогава не може да направите нищо друго, освен да позволите на Бог да извърши волята Си.
По време на чудото с преминаването на Червено Море те биват кръстени и след това – освободени от врага. Сега вече знаят, че няма защо да се боят от силата на Египет. Затова се радват. Радват се и празнуват свобода, която са намерили в Бог. Надеждата е отпразнувана.
На Синай. На планината Синай се формира нацията, развива се свещеничеството и е постановен заветът на любовта. Прясно спасени, Бог ги води чрез Мойсей по начини, развиващи една цялостна връзка с Него и помежду си. Мойсей записва наставленията, за да не бъдат забравени.
Сега вече са готови за Обещаната Земя! И все пак един дух на страх забавя тяхното влизане с 40 години. Когато виждат предизвикателствата на пътешествието, Египет им се струва по-привлекателен. Ние, които сме напуснали страната на неприятеля, трябва да осъзнаем, че пътят може да не е лесен и че онова, което сме оставили зад себе си понякога може да ни се струва привлекателно. Но връщането отново ни отвежда в робство. Пред нас е Обещаната Земя и Бог е с нас.

Тогава еврейският народ под ръководството на Мойсей, Аарон и Мариам, в знак на благодарност, изпял на Господа тая песен:
"Да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса!" .
По пътя за Синай с Божия помощ Мойсей направил горчивата вода при Мерра сладка за пиене. В пустинята изпросил от Бога чудесна храна за народа – пъдпъдъци и манна. При Рафидим извел вода от една скала. По съвета на тъста си Йотор, който го посетил при Синай, поставил свои помощници при управлението на народа. Тук именно той станал посредник между Бога и своя народ.
Господ често му се явявал на планината Синай, дал му подир 40-дневен пост Десетте заповеди и много други наредби и закони.
Когато Израилевите колена, в негово отсъствие, изпаднали в идолопоклонство, Бог ги заплашил с унищожение. Тогава Мойсей проявил своето духовно величие, като казал:
- Ако тях не простиш, тогава и мене заличи от книгата на живота!
При своето второ 40-дневно престояване на Синай Мойсей получил нови скрижали с Десетте заповеди, тъй като първите той счупил в пристъп на свещен гняв поради идолопоклонството на евреите. Когато се връщал от планината, лицето му изпущало зари, понеже говорил с Бога. Като го гледали цял в светлина евреите се бояли да се доближат до него. Те не можели да гледат светещото му лице. Затова той трябвало да си сложи покривало. И по-после той покривал лицето си, когато идвал от светилището, където беседвал с Бога.
През време на едногодишното пребиваване край планината Синай Мойсей наредил, по небесно указание, да построят скинията (подвижен храм), където бил поставен ковчегът на завета с двете каменни плочи на Десетте заповеди. Тия славни десет Божии заповеди имали силата да запазят еврейския народ в почит към истинския Бог, да го държат отделен от езическите народи и тъй да го приготвят да приеме идещия Спасител.
Като стигнали в Миавската равнина, Мойсей произнесъл своите прощални речи пред еврейския народ, в които изобразил бъдещата му съдба. После поставил за своя заместник Иисус Навин, изкачил се на планината Нево, отдето видял обетованата земя, и починал там на 120 години.
Гробът му останал неизвестен за евреите.
По Божие вдъхновение и откровение при странстването из пустинята Мойсей написал първите пет книги на Свещеното писание от Стария завет, които са известни под името Моисеево Петокнижие: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

Десетте Божи заповеди - кратка история

Бог освободи Своя народ с чудеса и знаци от ръцете на египтяните и унищожи армията на фараона, докато народът мина сред морето неповреден. Израилтяните бяха доведени в подножието на планината Синай в Арабия, където направиха стан.

Скоро след като се установиха при Синай, Мойсей бе повикан на планината да се срещне с Бог. Той сам изкчи стръмния и скалист път и се приближи до облака, който бележеше мястото на присъствието на Йехова. Израел трябваше да бъде доведен до близка и лична връзка с Бог - да се обедини като църква и нация под Божието управление. Вестта, дадена на Мойсей за народа, бе:

"Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече  от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ."

Мойсей се върна в лагера, събра Израйлевите старейшини и им повтори Божествената вест. Техният отговор бе: "Всичко, което Господ е казал, ще сторим." Така те влязоха в тържествен завет с Бога, обещавайки да Го приемат за техен Владетел, чрез което те станаха, в особен смисъл, предмет на Неговата власт.

Отново техният водач се изкачи на планината и Господ му каза: "Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги." Когато те се срещаха с трудности по пътя, бяха предразположени да мърморят против Мойсей и Арон и да ги обвиняват, че изведоха Израйлевите множества от Египет, за да ги унищожат. Господ щеше да почете Мойсей пред тях, така че те да се доверят на неговите наставления.

Бог имаше намерение да направи изговарянето на Своя Закон сцена на страшно величие, запазвайки неговият възвишен характер. На хората трябваше да им се запечата в съзнанието, че всичко свързано със службата за Бога трябва да бъде почитано с най-голямо уважение.

Господ каза на Мойсей: "Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си; и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде." През тези дни всички трябваше да са заети с тържествена подготовка да се явят пред Бог. Личността им, облеклото им трябваше да се освободят от нечистотата. И когато Мойсей им посочи греховете, те трябваше да се предадат на смирение, пост и молитва, така че сърцата им да бъдат очистени от греховността.

Подготовката бе извършена според заповедта; и в покорството за по-нататъшни инструкции, Мойсей заповяда да се постави бариера около планината, така че нито човек, нито звяр да не може да премине в святото ограждение. Ако някой посмееше да я докосне, наказанието бе моментална смърт.

На сутринта на третия ден, докато очите на всички хора бяха обърнати към планината, върхът й бе покрит с гъст облак, който ставаше все по-тъмен и плътен, разстилайки се надолу, докато цялата планина не се обви в тъмнина и страшно тайнство. След това като звук на тромпет се чу, събирайки хората да се срещнат с Бога; и Мойсей ги поведе напред до подножието на планината. От гъстата тъмнина проблясваха ослепителни светкавици и гръмотевици отекваха и се предаваха сред заобикалящие хълмове."А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно." "Господната слава бе като поглъщащ огън на върха на планината" в очите на събраното множество. И "гласът на тромпета звучеше дълго и растеше все по-високо и по-високо." Толкова страховити били белезите на присъствието на Йехова, че Израйлевите множества потрепераха от страх и паднаха на лицата си пред Господа. Даже и Мойсей възкликна: "Много съм уплашен и разтреперан."

Сега гръмотевиците спряха; не се чуваше вече тромпета; земята бе спокойна. Настъпи време на тържествена тишина и тогава се чу Божият глас. Говорейки от гъстата тъмнина, която Го поглъщаше, докато стоеше върху планината, заобиколен от ангелска свита, Господ ги запозна със закона Си. Описвайки сцената, Мойсей казва: "Господ дойде от Синай, И яви им се от Сиир; Осия от планината Фаран, И дойде с десетки хиляди светии; От десницата Му излезе огнен закон за тях. Ей, възлюби племената; Всичките Му светии са под ръката ти; И седяха при нозете ти За да приемат думите ти."

Йехова се откри не само в страшното величие на съдия и законодател, но и като състрадателен настойник на Своя народ: "Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството." Този, Когото те вече познаваха като свой Водач и Освободител, Който ги бе извел от Египет, отваряйки път за тях през морето и поваляйки фараона и неговите множества, Който по този начин им Се разкри, че е над всички египетски богове - точно Той сега изговори Своя закон.

Законът не бе изговорен тогава изключително в полза на евреите. Бог ги почете като ги направи пазители и изпълнители на Неговия закон, но трябваше да бъде държан като свята отговорност за целия свят. Предписанията на Декалога са дадени за цялото човечество за наставление и ръководство на всички. Десет предписания, кратки, изчерпателни и авторитетни, обхващат задълженията на човека към Бога и към неговите съчовеци; и всички те са основани на великия фундаментален принцип на любовта. "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си."

Качества на Моисей
Бог дава висока оценка на Мойсей: “Теб познавам по име, ти си придобил Моето благоволение” . През целия му живот Бог го учи да бъде проводник на Неговата воля. Като минава през добра школа на смирение в средата на необуздания народ, той стига до един принцип, от който зависи успехът: „Без да служиш на Бога, не можеш да управляваш народа.” . Ето качествата, които характеризират Мойсей :
1. Послушание. Не само непосредственото подчинение на Бога, но и разбирането на далечните Божии планове, и активното участие в спасението и освобождението на Израил помагат за формирането на Мойсей като мъдър водач и застъпник за своя народ, способен да стои в пролома пред Бога.
2. Вярност и любов към своя народ
3. Тези качества карат Мойсей да остава в позицията на застъпник. Когато Бог решава да унищожи Израил и предлага на Мойсей да се отдели от народа, той пада по лице, започва да плаче и да вика към Бога, да Го умолява за прошка: “Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Защо да говорят египтяните: “За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята?”... Прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал” . Мойсей мисли за авторитета на Бога: “Как ще гледат на Теб околните народи? Спомни си, нали Си обещал с клетва, нима ще я нарушиш?”
“Тогава Господ се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си” .
4. Честност
5. Любовта на Мойсей към неговия народ не го заслепява, той не омаловажава греха на израилтяните. Решителните му действия, насочени към изкореняване на греха, говорят за верността му към духовните принципи: “Който е откъм Господа, нека дойде при мен... Убийте всеки... ближния си”, ако отстъпва от Господа . Мойсей не се опитва да оправдае греха като непредпазливост или слабост. Честността, чиято същност е преданост към истината, му дава дръзновение свободно да пристъпва в Божието присъствие.

Благодарение на верността и послушанието си към Бога, на своята кротост, справедливост и огромна любов към Бога Мойсей има удивителното право да се застъпва за Божия народ.

Главни постижения на Моисей

Има три главни постижения, които се приписват на Мойсей. Първо, той е политическата фигура, която извежда евреите от Египет. Поне по този въпрос е ясно, че заслугата е негова. Второ, той е авторът на първите пет книги от Библията („Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“), които често биват наричани Мойсеевото Петокнижие, а на еврейски — Тора. Тези книги съдържат Мойсеевия закон — сбор от закони, които по принцип са определяли поведението на евреите в библейско време и които включват Десетте Божи заповеди. Като се има предвид огромното влияние и въздействие на Тора като цяло и на Десетте Божи заповеди в частност, техният автор несъмнено заслужава внимание като човек с голямо и трайно влияние. Но повечето изследователи на Библията са единодушни, че Мойсей не е единственият автор на посочените книги. Те очевидно са писани от няколко души и голяма част от съдържанието им е получило писмена форма доста време след смъртта на Мойсей. Много е възможно Мойсей да е играл някаква роля при законовото оформяне на тогавашните еврейски нрави или дори да е създал еврейски закони, но наистина не можем да отсъдим колко голям е бил неговият принос. Трето, мнозина смятат Мойсей за първосъздател на еврейския монотеизъм. В известен смисъл няма основания за такова твърдение. Единственият ни източник за сведения е Старият завет, а той изрично и недвусмислено сочи Авраам като създател на монотеизма. Въпреки това е напълно ясно, че еврейският монотеизъм щеше да отмре, ако го нямаше Мойсей. Той несъмнено е изиграл решителна роля за запазването и разпространението на монотеизма. И в това, разбира се, се крие голямото значение на Мойсей, защото християнството и ислямът, двете най-широко разпространени религии в света, водят началото си от еврейския монотеизъм. Идеята за един-единствен истински Бог, в която Мойсей тъй страстно е вярвал, в края на краищата покорява голяма част от света.


Няма коментари:

Публикуване на коментар