Translate

сряда, 6 март 2013 г.

Глава 11 : Силата на позитивното мислене


Сатям Недин из книгата "от Луковицата към перлата"

Тази концепция на луковото видение стана една от най-популярните сред Ню-ейджърите от първото поколение. Всички ние сме прочели не една книга и сме посетили не един семинар по повод на това, как да добием в живота това, което искаме. Всеки чайник сега ще ви съобщи, че за каквото мислиш, това и ставаш. Че мисълта, това е родителят на действието, че енергията следва мислите. И ето ние самозабравено определяме нашите желания, планираме цели, разпределяме приоритети и започваме практиката на позитивната афирмация, за да натикаме със сигурност нашия звяр в ъгъла. Но проблемът е в това, че всичко, което сме сътворили, това е едно много голямо очакване, надежда, която се намира в пряка зависимост с разочарованието, което следва след нея като сянка. 

Всяко илюзорно независимо "аз" иска да контролира своя живот и своите потребности. Ползвайки силата на позитивното мислене, ние се надяваме да получим поне някакъв контрол над превратностите на живота. Всички ние знаем за хора, които са планирали какво искат от живота след 5, 10, 25 години и след това са се впускали в изпълнение на тези решения. 

Видението на Перлата, което вижда всичко от перспективата на Съзнанието знае, че индивидуалният организъм тяло/ум няма път или цели в живота. Само Източникът като Субект има цел. Обектите, като проводници на Източника (Субекта) нямат индивидуални цели. Но тук ние отново виждаме колко хитро Източникът е обусловил обектите да смятат, че те са субекти, живеещи индивидуален живот, имащи своите цели и използващи позитивното мислене, за да се съединят с него. На тази почва ние имаме надежди и очаквания, които често завиват към разочарованието, което предизвиква на свой ред интензивно преживяване на ограничеността. 
Източникът играе в тези фантазии ограничение, защото е толкова хубаво да се събуди от този сън и да разбере, че всъщност Той е неограничен и безкраен навсякъде накъдето погледне.

Видението на Перлата също казва, че не е важно колко намерение е вложено в целта - не само че не е важно, но е и напразно. Ако в резултат се случва това, което вие сте планирали със своето позитивно мислене, това се е случило не заради вас, но въпреки вас. И после, всички тези мощни, ясни и позитивни афирмации, които вие сте правили, във всеки случай не са били нищо повече от мисли на Източника. 


1 коментар:

  1. Източникът ни управлява цялостно чрез мислите ,които ни дава,мислите не са наши.Той направлява и действията ни,дава и всички психични състояния,колкото и да му се струва на човек,че сам управлява живота си,това е голямата заблуда,иначе не може да се играе играта тук.Човек с тялото и личността си е биоробот,изпълняващ Неговата воля,но е заложено и всичко проявено от Него в човека,като фрактал.Промяната като най-сигурното нещо от Него зависи,а не от човека,но се прокарва чрез човека.И вярата в положителното мислене е наложено отвън,както всяка друга вяра чрез религиите и спуснатите духовни учения.Целенасочените заблуди и лъжи само Той може да ги свали пласт по пласт,всичко е процес и ТОЙ е самият процес и цялата Природа,именно като процес на ставане.

    ОтговорИзтриване