Translate

петък, 1 март 2013 г.

Притча за Просвлетлението


Чуйте една история, която е разказвана и в друго време и на друго място. Историята е за един търсещ. И той както повечето търсещи решил, че просветлението е много дълъг и труден процес, на който трябва да бъдат посветени поредица от животи, преживяни в труд и лишения.
Ето и самата история. Всяка вечер преди да легне, той се молил на Бог да му изпрати просветление. Знаел, че е един малък и недостоен за вниманието на Бога човек, но сивото ежедневие така го притискало, че неговото желание растяло все повече и повече, докато един ден започнал да крещи. Ругаел Бога за цялата горчилка, която е насъбрал в годините.
И тогава Бог се появил. Това било огромно същество от светлина. Човекът си помислил, че на часа ще бъде наказан за това, че е дръзнал да крещи на Бог. Съществото го гледало и му се усмихвало, а погледа му бил изпълнен с много любов. Човекът събрал кураж и се изправил. Двамата се гледали един друг в очите. Постепенно дистанцията между Бога и човека се стопила. Бог прегърнал човека и двамата избухнали в смях.
Огромното същество от светлина започнало да посещава всяка нощ човека и да слуша неговите разкази за живота на земята. Една вечер, когато станало дума за огромното му желание да получи просветление, Бог го хванал за ръка и го завел в подножието на една висока планина. Посочил към върха и казал, че там ще намери така желаното просветление.
Човекът без даже да се сбогува хукнал нагоре. Знаел, че през каквито и изпитания да му се наложи да премине, ще достигне своя връх. Върхът, наречен Просветление. Минавали години. Той вървял през гъсти лесове, населени с диви животни, през блата и бързеи, дълбоководни реки. Катерил се по остри, непристъпни скали. Много пъти е бил на косъм от смъртта, но той продължавал нагоре, защото пред очите му непрекъснато стоял омайния връх.
Когато накрая достигнал върха, човекът бил в окаяно състояние. Целият в белези и рани, а по тялото му висели парцали, вместо дрехи. Но бил неизказано щастлив, защото постигнал собственото си просветление.
Застанал прав на върха на собственото си просветление. Лицето му светнало от щастие. Пред него стояло огромното същество от светлина. Човекът се хвърлил в прегръдките на Бог. Радостта му не можела да се опише. Не обърнал внимание на това, че бил израснал колкото Него.
Когато, обаче хвърлил един поглед през рамото Му онемял. От другата страна на планината имало лифт, който за броени минути изкачвал желаещите-търсещи към тяхното просветление. Видял как хората по двама или по единично, а някои и на групи пътували нагоре весели и щастливи. Нямали рани по телата, нямало страдания.
Обърнал се към съществото до него и гневно го попитал как е могъл да му спретне такъв жесток номер. А неговия Ангел-пазител му казал:
- А, ти попита ли ме как да стигнеш до там? Даже не се сбогува с мен. Аз бях длъжен да уважа избора ти. – И промърморил – Защо човек толкова много е привързан към страданието, а не към радостта?
Ще завършим с една фраза, скъпи търсещи, която никога повече не забравяйте: Вие сте Дух, който е облякъл човешка дреха, за да търси земни опитности, а не човек, търсещ духовни опитности.

Няма коментари:

Публикуване на коментар