Показват се публикациите с етикет религия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет религия. Показване на всички публикации

понеделник, 11 март 2013 г.

Уникалната община на мормоните

В селището Рокланд-Ранч, което се намира в пустиня на юг от Моаба, щат Юта, живее неголяма община на мормони-фундаменталисти, състояща се от 15 полигамни и моногамни семейства. Селището Рокланд-Ранч е било основано приблизително преди около 35 години от Робърт Дин Фостер, който се е наел със задачата да създаде безопасно и уединено място за християнската общност на мормоните, практикуваща многоженство. С помощта на динамит в скалите са създали пещери, в които са устройвали големи съвременни домове с течаща вода, електричество, достъп до интернет и други блага на цивилизацията. 

Фотограф от агенцията  Reuters Jimmy Urquhart е бил в това уникално селище и направил снимки, разказващи за живота на общината.

unikalnayaobshinamormonov 1 Уникальная община мормонов

Инок Фостер, мормон-фундаменталист, практикуващ полигамия, неговата първа жена Катрина Фостер и три деца влизат в Домът на милосърдието в селището Рокланд-Ранч недалеч от Моаба, щат Юта, 2 ноември, 2012 година. Инок възпитава 13 деца от две жени. 

unikalnayaobshinamormonov 2 Уникальная община мормонов

Домовете са разположени в скали, 2 ноември 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 4 Уникальная община мормонов

Инок Фостер и неговата първа жена  Катрин Фостер с деца в селището Рокланд-Ранч, 
2 ноември 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 5 Уникальная община мормонов

Девойки играят на батут около домовете в скалите в селището Рокланд-Ранч,
2 ноември 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 6 Уникальная община мормонов

Абел Морисън, мормон-фундаменталист, практикуващ полигамия работи в градината на общината заедно със своите деца в селището Рокланд-Ранч
 2 ноември 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 7 Уникальная община мормонов

Мормони-фундаменталисти, сред които има както моногамни, така и полигамни семейства, събират реколтата в градината на общината заедно със своите деца в селището Рокланд-Ранч
3 ноември, 2012 година  (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 8 Уникальная община мормонов

Сюзан Морисън (втората отляво), мормонка-фундаменталистка, практикуваща полигамни отношения, събира реколтата от цвекло заедно със своята дъщеря Софи Морисън (отляво) и моногамната мормонка Мелинда Хилбърт, в градината на общината в селището Рокланд-Ранч
3 ноември, 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 9 Уникальная община мормонов

Сюзан Морисън сортира картофи заедно със своята двегодишна дъщеря Ив.
3 ноември 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 10 Уникальная община мормонов

Моногамната мормонка-фундаменталистка Анна Кнехт със своята новородена дъщеря Евани в селището Рокланд-Ранч.
3 ноември, 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 11 Уникальная община мормонов

Мормони-фундаменталисти работят в градината на общината заедно със своите деца
3 ноември 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 14 Уникальная община мормонов

Инок Фостер стои на масата със своите деца от две жени в техния дом в скалите в селището Рокланд-Ранч.
2 ноември 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 15 Уникальная община мормонов

Брейди Барлоу, мормонка-фундаменталистка, практикуваща полигамни отношения държи на ръце своята новородена дъщеря Люси в склада за продукти в селището Рокланд-Ранч.
2 ноември 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 16 Уникальная община мормонов

Инок Фостер се моли пред трапезата заедно със своята първа жена Катрин Фостер (втората отляво) и неговите деца.
2 ноември 2012 година.  (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 18 Уникальная община мормонов

Картина с цитат от библията виси на стената зад гърба на Инок Фостер, който обядва в своя дом в скалите.
2 ноември 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

unikalnayaobshinamormonov 19 Уникальная община мормонов

Инок Фостер разчиства кухнята заедно със своята първа жена Катрин Фостер и тяхната дъщеря Евангелина, в техния дом в скалите в селището Рокланд-Ранч. Евангелина е на малко повече от една годинка  и е най-малката от тринадесетте деца на Инок от двете му жени. 
2 ноември, 2012 година. (Reuters/Jim Urquhart)

източник : http://bigpicture.ru

събота, 11 април 2009 г.

Мойсей


Мойсей бил третото дете на съпрузите Аврам и Йохаведа, принадлежащи към Левиевото коляно. По-големият брат се казвал Аарон, а сестрата – Мариам.
Родил се около 1550 г. преди Рождество Христово, когато угнетяването на евреите в Египет стигнало до най-високата си точка. Фараонът Тутмос І (1557-1501 г. пр. Р. Хр.), като виждал, че съществуващите до това време притеснителни мерки не спрели увеличението на евреите, издал заповед да бъдат убивани при раждането или да бъдат хвърлени в раката Нил новородените мъжки еврейски деца. Три месеца Йохаведа криела своето дете. Като видяла, че не може повече да го пази в тайна, сложила го в едно кошче, намазано с асфалт и смола, и го пуснала в тръстиката до брега на реката Нил. А Мариам застанала отдалече да наблюдава какво ще стане с братчето й. По някое време дошла на това място фараоновата дъщеря да се къпе в реката. Тя съгледала кошчето и пратила случинята си да го донесе. Отворила го и видяла вътре хубаво детенце, което плачело. Смилила се над него и по Мариам го пратила на майка му да й го откърми. След като отбила детето си, радостната Йохаведа го предала на царската дъщеря. Тя го осиновила и му дала името Мойсей, което значи “от вода изваден".
Макар и възпитан в царския дворец, Мойсей не изгубил съзнанието, че е евреин. Не изгубил и любовта си към своя народ. Когато станал на 40 години, той установил по-тесни връзки със своите сънародници. Виждал ги като жалки роби и страдал по тях. Веднъж в пристъп на гняв убил един египтянин, който жестоко биел евреин. Престъплението му станало известно на фараона. Затова избягал в Мадиамската страна. Там свещеник Йотор го приел в своя дом и му дал по-късно за жена дъщеря си Сепфора, от която му се родили двама сина – Гирсам и Елиезер.
През следващите 40 години Мойсей се занимавал със скотовъдството на тъста си. Бил пастир.
Дошъл денят, когато Бог го призовал да стане водач на еврейския народ. Както пасял стадото при планината Хорив, той видял една горяща и неизгаряща къпина. Смутен и развълнуван, чул гласа на Бога изсред къпината:
- Видях страданията на Моя народ в Египет и чух вика му от жестоките разпоредници. И тъй върви! Ще те пратя при фараона, за да изведеш Моя народ из Египет!
Господ отхвърлил всички колебания и възражения на Мойсей. Аарон му бил придаден като говорител, понеже сам той говорел тежко, заеквал.
Послушен на Божията воля, Мойсей се разделил с тъста и семейството си и тръгнал към Египет. По Божие внушение Аарон го посрещнал радостно. Около двамата братя се насъбрали много евреи. Те спечелили доверието им. Настъпило въодушевление сред робския народ. Но скоро то се заменило с униние и малодушие. Новият фараон Аменофис ІІ отхвърлил искането на Мойсей да бъде разрешено на евреите да излязат от Египет. Умишлено били влошени условията за работа на евреите. Народът изгубил тлеещата до това време надежда, че ще бъде избавен от робската неволя в Египет. Мойсей също изпаднал в колебание. Почнал да губи вяра, че мисията му ще успее. Но тъкмо в най-критичния момент по Божия повеля се заредили в Египет десет природни бедствия. Едва след последното, десетото бедствие – умъртвяването на всичко първородно в Египет – било позволено но двамата братя да изведат еврейския народ из Египет заедно с цялото му имущество.
Като всепризнат вожд, Мойсей , по заръка на Бога, наредил на евреите да празнуват първата Пасха в чест на освобождението си – да заколят пасхално агне, което да ядат с неквасен хляб и горчиви треви в пълна готовност за път, дори с пътнически тояги в ръцете.
Пасхата била ежегоден еврейски празник, постановен от Бога. Той датира от времето на Мойсей, когато Бог избавил от робство израилтяните и ги отвел в Израил, като пощадил техните първородни деца, докато всички първородни в Египет били убити.
Мойсей искал да поведе народа си по най-късия път за Ханаан. Но получил заповед от Бог да завие на юг към Пихахирот, отдето да преведе народа през Червено море.
Египтяните се разкаяли че освободили евреите, се впуснали с войската си да ги гонят и върнат. Червеното море по чудесен начин се раздвоило и дало възможност на Божия народ да премине по дъното му като по сухо. Когато египтяните се устремили по същия път, водите на морето се съединили и погълнали цялата фараонова войска.

Мойсей при Червеното море.

Най-после свободни, робите-израиляни излизат от Египет като победоносна армия. Пътешествието на надеждата започва; те маршируват към Сион или поне в тази посока.
Предпазвайки ги от възможността за битка с филистимците, Бог повежда народа към пустинята. Пътешествието ще се отклонява много пъти от основния маршрут и ще отнеме много повече време, отколкото те някога са очаквали. Но Бог е с тях. Те Го виждат в облачния стълб.
Но се изплашват, когато армията на фараона ги притиска до Червено Море. Съмнението изпълва стана, когато те губят от погледа си Бог в присъствието на врага. Копнеят за онова, което са имали, а не за това, което Бог е обещал. По-добре роби в Египет, отколкото смърт в пустинята, викат те . Те губят надежда.
Мойсей отговаря със заповед за бездействие: “Стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес”. Никъде другаде няма надежда. Сигурен съм, че и вие сте го преживявали. Знам, че аз съм го преживявал. Тогава не може да направите нищо друго, освен да позволите на Бог да извърши волята Си.
По време на чудото с преминаването на Червено Море те биват кръстени и след това – освободени от врага. Сега вече знаят, че няма защо да се боят от силата на Египет. Затова се радват. Радват се и празнуват свобода, която са намерили в Бог. Надеждата е отпразнувана.
На Синай. На планината Синай се формира нацията, развива се свещеничеството и е постановен заветът на любовта. Прясно спасени, Бог ги води чрез Мойсей по начини, развиващи една цялостна връзка с Него и помежду си. Мойсей записва наставленията, за да не бъдат забравени.
Сега вече са готови за Обещаната Земя! И все пак един дух на страх забавя тяхното влизане с 40 години. Когато виждат предизвикателствата на пътешествието, Египет им се струва по-привлекателен. Ние, които сме напуснали страната на неприятеля, трябва да осъзнаем, че пътят може да не е лесен и че онова, което сме оставили зад себе си понякога може да ни се струва привлекателно. Но връщането отново ни отвежда в робство. Пред нас е Обещаната Земя и Бог е с нас.

Тогава еврейският народ под ръководството на Мойсей, Аарон и Мариам, в знак на благодарност, изпял на Господа тая песен:
"Да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса!" .
По пътя за Синай с Божия помощ Мойсей направил горчивата вода при Мерра сладка за пиене. В пустинята изпросил от Бога чудесна храна за народа – пъдпъдъци и манна. При Рафидим извел вода от една скала. По съвета на тъста си Йотор, който го посетил при Синай, поставил свои помощници при управлението на народа. Тук именно той станал посредник между Бога и своя народ.
Господ често му се явявал на планината Синай, дал му подир 40-дневен пост Десетте заповеди и много други наредби и закони.
Когато Израилевите колена, в негово отсъствие, изпаднали в идолопоклонство, Бог ги заплашил с унищожение. Тогава Мойсей проявил своето духовно величие, като казал:
- Ако тях не простиш, тогава и мене заличи от книгата на живота!
При своето второ 40-дневно престояване на Синай Мойсей получил нови скрижали с Десетте заповеди, тъй като първите той счупил в пристъп на свещен гняв поради идолопоклонството на евреите. Когато се връщал от планината, лицето му изпущало зари, понеже говорил с Бога. Като го гледали цял в светлина евреите се бояли да се доближат до него. Те не можели да гледат светещото му лице. Затова той трябвало да си сложи покривало. И по-после той покривал лицето си, когато идвал от светилището, където беседвал с Бога.
През време на едногодишното пребиваване край планината Синай Мойсей наредил, по небесно указание, да построят скинията (подвижен храм), където бил поставен ковчегът на завета с двете каменни плочи на Десетте заповеди. Тия славни десет Божии заповеди имали силата да запазят еврейския народ в почит към истинския Бог, да го държат отделен от езическите народи и тъй да го приготвят да приеме идещия Спасител.
Като стигнали в Миавската равнина, Мойсей произнесъл своите прощални речи пред еврейския народ, в които изобразил бъдещата му съдба. После поставил за своя заместник Иисус Навин, изкачил се на планината Нево, отдето видял обетованата земя, и починал там на 120 години.
Гробът му останал неизвестен за евреите.
По Божие вдъхновение и откровение при странстването из пустинята Мойсей написал първите пет книги на Свещеното писание от Стария завет, които са известни под името Моисеево Петокнижие: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

Десетте Божи заповеди - кратка история

Бог освободи Своя народ с чудеса и знаци от ръцете на египтяните и унищожи армията на фараона, докато народът мина сред морето неповреден. Израилтяните бяха доведени в подножието на планината Синай в Арабия, където направиха стан.

Скоро след като се установиха при Синай, Мойсей бе повикан на планината да се срещне с Бог. Той сам изкчи стръмния и скалист път и се приближи до облака, който бележеше мястото на присъствието на Йехова. Израел трябваше да бъде доведен до близка и лична връзка с Бог - да се обедини като църква и нация под Божието управление. Вестта, дадена на Мойсей за народа, бе:

"Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече  от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ."

Мойсей се върна в лагера, събра Израйлевите старейшини и им повтори Божествената вест. Техният отговор бе: "Всичко, което Господ е казал, ще сторим." Така те влязоха в тържествен завет с Бога, обещавайки да Го приемат за техен Владетел, чрез което те станаха, в особен смисъл, предмет на Неговата власт.

Отново техният водач се изкачи на планината и Господ му каза: "Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги." Когато те се срещаха с трудности по пътя, бяха предразположени да мърморят против Мойсей и Арон и да ги обвиняват, че изведоха Израйлевите множества от Египет, за да ги унищожат. Господ щеше да почете Мойсей пред тях, така че те да се доверят на неговите наставления.

Бог имаше намерение да направи изговарянето на Своя Закон сцена на страшно величие, запазвайки неговият възвишен характер. На хората трябваше да им се запечата в съзнанието, че всичко свързано със службата за Бога трябва да бъде почитано с най-голямо уважение.

Господ каза на Мойсей: "Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си; и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде." През тези дни всички трябваше да са заети с тържествена подготовка да се явят пред Бог. Личността им, облеклото им трябваше да се освободят от нечистотата. И когато Мойсей им посочи греховете, те трябваше да се предадат на смирение, пост и молитва, така че сърцата им да бъдат очистени от греховността.

Подготовката бе извършена според заповедта; и в покорството за по-нататъшни инструкции, Мойсей заповяда да се постави бариера около планината, така че нито човек, нито звяр да не може да премине в святото ограждение. Ако някой посмееше да я докосне, наказанието бе моментална смърт.

На сутринта на третия ден, докато очите на всички хора бяха обърнати към планината, върхът й бе покрит с гъст облак, който ставаше все по-тъмен и плътен, разстилайки се надолу, докато цялата планина не се обви в тъмнина и страшно тайнство. След това като звук на тромпет се чу, събирайки хората да се срещнат с Бога; и Мойсей ги поведе напред до подножието на планината. От гъстата тъмнина проблясваха ослепителни светкавици и гръмотевици отекваха и се предаваха сред заобикалящие хълмове."А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно." "Господната слава бе като поглъщащ огън на върха на планината" в очите на събраното множество. И "гласът на тромпета звучеше дълго и растеше все по-високо и по-високо." Толкова страховити били белезите на присъствието на Йехова, че Израйлевите множества потрепераха от страх и паднаха на лицата си пред Господа. Даже и Мойсей възкликна: "Много съм уплашен и разтреперан."

Сега гръмотевиците спряха; не се чуваше вече тромпета; земята бе спокойна. Настъпи време на тържествена тишина и тогава се чу Божият глас. Говорейки от гъстата тъмнина, която Го поглъщаше, докато стоеше върху планината, заобиколен от ангелска свита, Господ ги запозна със закона Си. Описвайки сцената, Мойсей казва: "Господ дойде от Синай, И яви им се от Сиир; Осия от планината Фаран, И дойде с десетки хиляди светии; От десницата Му излезе огнен закон за тях. Ей, възлюби племената; Всичките Му светии са под ръката ти; И седяха при нозете ти За да приемат думите ти."

Йехова се откри не само в страшното величие на съдия и законодател, но и като състрадателен настойник на Своя народ: "Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството." Този, Когото те вече познаваха като свой Водач и Освободител, Който ги бе извел от Египет, отваряйки път за тях през морето и поваляйки фараона и неговите множества, Който по този начин им Се разкри, че е над всички египетски богове - точно Той сега изговори Своя закон.

Законът не бе изговорен тогава изключително в полза на евреите. Бог ги почете като ги направи пазители и изпълнители на Неговия закон, но трябваше да бъде държан като свята отговорност за целия свят. Предписанията на Декалога са дадени за цялото човечество за наставление и ръководство на всички. Десет предписания, кратки, изчерпателни и авторитетни, обхващат задълженията на човека към Бога и към неговите съчовеци; и всички те са основани на великия фундаментален принцип на любовта. "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си."

Качества на Моисей
Бог дава висока оценка на Мойсей: “Теб познавам по име, ти си придобил Моето благоволение” . През целия му живот Бог го учи да бъде проводник на Неговата воля. Като минава през добра школа на смирение в средата на необуздания народ, той стига до един принцип, от който зависи успехът: „Без да служиш на Бога, не можеш да управляваш народа.” . Ето качествата, които характеризират Мойсей :
1. Послушание. Не само непосредственото подчинение на Бога, но и разбирането на далечните Божии планове, и активното участие в спасението и освобождението на Израил помагат за формирането на Мойсей като мъдър водач и застъпник за своя народ, способен да стои в пролома пред Бога.
2. Вярност и любов към своя народ
3. Тези качества карат Мойсей да остава в позицията на застъпник. Когато Бог решава да унищожи Израил и предлага на Мойсей да се отдели от народа, той пада по лице, започва да плаче и да вика към Бога, да Го умолява за прошка: “Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от египетската земя с голяма сила и мощна ръка? Защо да говорят египтяните: “За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята?”... Прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал” . Мойсей мисли за авторитета на Бога: “Как ще гледат на Теб околните народи? Спомни си, нали Си обещал с клетва, нима ще я нарушиш?”
“Тогава Господ се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си” .
4. Честност
5. Любовта на Мойсей към неговия народ не го заслепява, той не омаловажава греха на израилтяните. Решителните му действия, насочени към изкореняване на греха, говорят за верността му към духовните принципи: “Който е откъм Господа, нека дойде при мен... Убийте всеки... ближния си”, ако отстъпва от Господа . Мойсей не се опитва да оправдае греха като непредпазливост или слабост. Честността, чиято същност е преданост към истината, му дава дръзновение свободно да пристъпва в Божието присъствие.

Благодарение на верността и послушанието си към Бога, на своята кротост, справедливост и огромна любов към Бога Мойсей има удивителното право да се застъпва за Божия народ.

Главни постижения на Моисей

Има три главни постижения, които се приписват на Мойсей. Първо, той е политическата фигура, която извежда евреите от Египет. Поне по този въпрос е ясно, че заслугата е негова. Второ, той е авторът на първите пет книги от Библията („Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“), които често биват наричани Мойсеевото Петокнижие, а на еврейски — Тора. Тези книги съдържат Мойсеевия закон — сбор от закони, които по принцип са определяли поведението на евреите в библейско време и които включват Десетте Божи заповеди. Като се има предвид огромното влияние и въздействие на Тора като цяло и на Десетте Божи заповеди в частност, техният автор несъмнено заслужава внимание като човек с голямо и трайно влияние. Но повечето изследователи на Библията са единодушни, че Мойсей не е единственият автор на посочените книги. Те очевидно са писани от няколко души и голяма част от съдържанието им е получило писмена форма доста време след смъртта на Мойсей. Много е възможно Мойсей да е играл някаква роля при законовото оформяне на тогавашните еврейски нрави или дори да е създал еврейски закони, но наистина не можем да отсъдим колко голям е бил неговият принос. Трето, мнозина смятат Мойсей за първосъздател на еврейския монотеизъм. В известен смисъл няма основания за такова твърдение. Единственият ни източник за сведения е Старият завет, а той изрично и недвусмислено сочи Авраам като създател на монотеизма. Въпреки това е напълно ясно, че еврейският монотеизъм щеше да отмре, ако го нямаше Мойсей. Той несъмнено е изиграл решителна роля за запазването и разпространението на монотеизма. И в това, разбира се, се крие голямото значение на Мойсей, защото християнството и ислямът, двете най-широко разпространени религии в света, водят началото си от еврейския монотеизъм. Идеята за един-единствен истински Бог, в която Мойсей тъй страстно е вярвал, в края на краищата покорява голяма част от света.


петък, 27 юни 2008 г.

Исус, една различна трактовка на образа


ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО Колкото повече изследвате, това което мислите че разбирате, откъде идвате, какво правите, толкова повече разбирате, че сте лъгани. Били сте лъгани от всички институции. Ако за една минута помислим, че религиозната институция е единствената, която никога не е била докосната от лъжа.
Религиозната институция в този свят е в дъното на тази мърсотия. Религиозната институция в този свят е наложена от същите хора, които издигат правителствата ви, проваленото ви образование и ви мамят с интернационалните банкови картели. Защото нашите господари не дават пет пари за нас и нашите семейства. И се притесняват само за това, за което винаги са се грижили, контрол над целия проклет свят. Били сме заблуждавани и откъснати от истината за божественото присъствие във Вселената на този човек, наречен Бог. Не знам какво е Бог, но знам какво не е. И ако не сте подготвени да осъзнаете цялата истина където и да ни доведе, който и да ни я поднесе, а искате да търсите друг начин, за да правите любимите си неща, тогава някъде по пътя си ще откриете, че сте били замесени в божествена справедливост. Колкото повече се самообразовате, толкова повече разбирате откъде произлизат нещата - нещата стават все по-очевидни, и започвате да прозирате лъжата навсякъде. "Трябва да узнаете истината и да търсите истината и само истината ще ви направи свободни. Ще разберат, че е трудно...На тези, които поемат власта като истина, А не истината като власт." G. Massey, египтолог ...Защото трябва да ви кажа истината приятели, трябва да ви кажа истината. Става вулгарно. "велико време" "висша лига" - простотия! Трябва да стоите в благоговение пред шампионите на времето на лъжливите обещания и преувеличенията на религията. Помислете над това! Религията всъщност убеждава хората, че съществува невидим човек, живеещ на небето, който наблюдава всичко, което правите, всяка минута във всеки ден. И невидимият човек има специален списък с десет неща, които не иска да правите. И ако направите каквото и да е от тези неща, той има специално място пълно с огън и дим, и жупел и мъчения, и страдания, където ще ви прати да живеете и страдате, да горите, да се задушавате, да викате и плачете завинаги до края на времето.
Но ви обича! Той ви обича. Той ви обича и има нужда от пари. Той винаги има нужда от пари! Той е всемогъщ, съвършен, всезнаещ и мъдър. Но някак си не може да се оправя с парите! Религията има нужда от милиарди долари, не плаща данъци, и винаги й трябва още. Сега, говорите за добре измислена глупост! Свещенна простота!

НАЙ-ВЕЛИКАТА ПРИКАЗКА РАЗКАЗВАНА НЯКОГА Това е Слънцето. Още преди 10.000 г. пр. н. е. Историята е богата на фрески и писания, отразяващи уважението и обожанието на хората пред този обект. И е просто да се разбере защо. Всяка сутрин Слънцето изгрява, носейки светлина, топлина и сигурност, спасявайки човека от студ, слепота, от изпълнената с хищници и тъмнина нощ. Без него разбира се, земеделските култури и посевите не биха пораснали, и животът на планетата не би оцелял. Тази реалност прави Слънцето най-обожаваният обект на всички времена. Също така, древните са били доста осведомени и за звездите. Наблюдението на звездите им позволявало да разпознаят и предполагат събития, които се повтаряли през дълъг период от време. Като например: затъмненията и пълнолуние. На свой ред, те каталогизирали небесните групи в това, което днес наричаме Съзвездия. Това е Кръстът на Зодиака, една от най-старите концептуални рисунки в човешката история. Тя показва образно как Слънцето преминава през 12-те основни съзвездия в течение на цяла година. Също така изобразява 12-те месеца на годината, четирите сезона, слънцестоянията и равноденствията. Терминът "зодиак" произлиза от факта, че съзвездията са антропоморфизирани /присвояване на човешки качества на животни/, изобразени като фигури, или животни. С други думи, ранните цивилизации не са следвали само Слънцето и звездите, те ги въплъщавали в сложни митове, включващи тяхното придвижване и взаимовръзки. Слънцето, с неговото даване на живот и запазване на качествата, е било персонализирано и представено като невидим създател, или Бог. Богът Слънце. Светлината на света. Спасителят на човешкия род. Подобно на 12-те съзвездия, са изобразени и местата по пътя на Божественото Слънце. Отъждествявали са ги с имена, обикновено предствляващи елементи от природата, които са се случвали в този период от време. Например ВОДОЛЕЙ - носител на водата, който носи пролетните дъждове. Това е Хор. Той е Богът Слънце на Египет отпреди 3000 пр. н. е. Той е Слънцето, антропоморфизирало животът му като серия от алегорични митове, включващи пътя на Слънцето в небето. От древните йероглифи в Египет знаем много за Слънчевия месия. Например, Хор означава Слънце, или светлина, а има враг наречен Сет. А Сет е олицетворението на тъмнината, или нощта. И изразено метафорично, всяка сутрин Хор влиза в битка със Сет, докато вечерта Сет завладява Хор и го праща под земята. Важно е да се знае, че тъмнината против светлината, или Бог срещу Злото, е една от повсеместните митологични дуалистични теории, познати някога и все още присъства на много нива в наши дни. В общи линии, историята за Хор е следната: Хор бил роден на 25-ти декември, от девицата Изида Мери. Неговото раждане е съпроводено от звезда на Изток, която кара трима крале да я следват, за да се поклонят на новородения спасител. На 12 години, бил учител на заблудени деца. На 30 бил покръстен от лице познато като Анап и така започва мисията си на духовен водач. Хор имал 12 ученика/последователи/, които пътували с него, свидетели на чудеса като излекуване на болни, или ходене по вода. Хор е бил познат под много имена като "Истината", "Светлината" ,"Богопомазан Син", "Божий Пастир", "Божи Агнец" и много други. След като бил предаден от Тифон, Хор бил разпънат, погребан и след три дни възкръснал. Тези качества на Хор, верни или не, изглежда са проникнали в много култури по света, и се оказва, че много други богове имат същата обща митологическа структура. Атис от Фригия, роден от девица Нана на 25-ти декеври. Разпънат, положен в гроб и след три дни възкръснал. Кришна от Индия, роден от девица Деваки и звезда на изток възвестява идването му. Върши чудеса със своите ученици и след смъртта си възкръсва. Дионис от Гърция, роден от девица на 25-ти декември, бил пътуващ учител, който вършел чудеса като превръщане на вода във вино. Бил наричан "Кралят на кралете", "Единствен син на Бог",."Алфа-та и Омега-та" и мн. др. И след смъртта си възкръсва. Митра от Персия, роден от девица на 25-ти декеври. Има 12 последователи и върши чудеса. След смъртта си е погребан, а след три дни възкръсва. Също е наричан "Истината", "Светлината" и много други. Интересното е, че свещенният ден за преклонение пред Митра бил неделя/ден на Слънцето/. Фактически, става дума , че е имало много спасители, в различни периоди по целия свят, които се вписват в тези общи характеристики. Остава въпросът: Защо тези качества? Защо девицата ражда на 25-ти декември? Защо смърт за три дни и после възкресение? Защо го следват 12 ученици?
За да разберем, нека изучим последният и най-известен от слънчевите месии. Исус Христос бил роден от /девица/Дева Мария на 25-ти декември във Витлеем. Раждането му било известено от звезда на Изток, която била следвана от трима крале, за да открият и се поклонят на новия месия. На 12 години бил дете-учител, а на 30 бил покръстен от Йоан Кръстител. Така става духовен водач. Исус има 12 последователи, които пътуват с него, върши чудеса, като лекуване на болни, ходи по вода, съживява мъртви. Познат е още като "Кралят на кралете", "Синът Божий", "Светлина на света", "Алфа-та и Омега-та", "Божи Агнец" и много, много други. След като е предаден от своя ученик Юда, и продаден от него за 30 сребърника, бил разпънат на кръст, положен в гроб, а след 3 дни възкръсва и се възнася в небето. Преди всичко, рожденната последователност е напълно астрологическа. Звездата на Изток е Сириус, най-ярката звезда на нощното небе, която на 24-ти декември се подрежда в една линия с три ярки звезди от "Коланът на Орион". Трите ярки звезди в "Коланът на Орион" и днес се наричат така, както са наричани от древни времена Три Краля. И Тримата Крале и най-ярката звезда Сириус, всички те се оказват на в една линия с изгрева на 25-ти декември. Ето защо тримата крале следват звездата от Изток, за да локализират изгрева - раждането на Слънцето. Дева Мария е съзвездието ДЕВА, също така познато като Дева Девственицата. Virgo от латински означава девствен. Древният глиф за Дева е променено M. Ето защо Мария, заедно с другите девственици майки, както майката на Адонис - Мира, или майката на Буда - Мая, започват с буквата M. Съзвездието Дева също така е наричано "Дом на Хляба", и представянето на ДЕВА е девственица, която вържи сноп пшеница. Този "Дом на Хляба" и символът на пшеницата представляват август и септември, времето за урожай. На свой ред Витлеем всъщност в превод значи "дом на хляба". Витлеем се отнася до съзвездието ДЕВА, място в небето - не на земята. Има и други много интересни феномени, които настъпват около 25-ти декември, или зимното слънцестоене. От лятното до зимното слънцестоене дните стават по-къси и по-студени, и от перспективата на северната хемисфера, появяването на Слънцето се премества на юг и става по-малко и по-оскъдно. Скъсяването на дните и края на реколтата с приближаването на зимното слънцестоене, са символизирали процесът на смъртта при древните. Това била смъртта на Слънцето. И на 22-ри декември, предаването на престола от Слънцето е напълно осъществено. За Слънцето придвижването на юг продължава 6 месеца. И става в най-ниската точка на небето. Тук става любопитно нещо: Слънцето спира движението си на юг, всъщност се движи едва видимо 3 дни. И в течение на тази тридневна пауза, Слънцето пребивава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. И след този период, на 25-ти декември, Слънцето се премества с един градус, но този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет. Казано по този начин: Синът/Слънцето/ умира на Кръста, мъртъв е 3 дни, възкръсва или се ражда отново. Ето защо Исус и многочислените други богове Слънца споделят концепцията за разпятието, трите дни на смърт и възкресението. Това е период на промяна за Слънцето, преди да смени посоката си на движение в северната хемисфера носейки пролетта, а с нея спасение. Между впрочем, възкръсването на Слънцето не се е празнувало до пролетното равноденствие, или Великден. Защото през пролетното равноденствие Слънцето официално побеждава тъмното зло и дневната светлина от този момент става по-дълга от нощта и настъпва пролетното обновление. Вероятно най-очевидното от целия астрологически символизъм около Исус е тази, отнасяща се до 12-те му ученици/последователи/. Всъщност това са 12-те съзвездия от Зодиака. Където Исус е Слънцето, с което те пътуват. Всъщност, числото 12 изобилства в Библията. 12 племена в Израел, 12 братя на Йосиф, 12 съдии в Израел, 12 велики патриарси, 12 пророка, 12 царя на Израел, 12 принца на Израел, Исус влиза в храма на 12 години. Този текст е повече астрологически, отколкото всичко друго. Да се върнем на Кръста от Зодиака, символизиращ живота на Слънцето. Това не е било просто художествено изражение, или средство да се проследи хода на Слънцето. Било е също и езически духовен символ. Това не е символ на Християнството. Това е езическа адаптация на кръста на Зодиака. Ето защо Исус, в ранното култово изкуство винаги е показван с глава в кръст. Като Исус Слънце. Синът на Бог, светлината на света, възкръсналият спасител, който ще се върне пак, както го прави всяка сутрин, със славата на Бог: "За да даде светлината на познание за величието на Бог", който ни предпазва отново от злото на тъмнината, като се ражда всяка сутрин, и може да бъде видян как идва в облаците, високо в небето с короната му от тръни, или слънчеви лъчи." И така, от много астрологически или астрономически метафори в Библията една от най-важните е за времето. Навсякъде в Светите писания има многочислени препратки за времето. За да разберем това е нужно, да познаваме феноменът да познаваме прецесията на равноденствието. Древните египтяни, както и много култури дълго преди тях разбрали, че приблизително на всеки 2150 години изгревът на Слънцето в пролетното равноденствие става в друг знак от Зодиака. Това става заради забавено трептение под ъгъл при въртенето на Земята около нейната ос. Наречено е прецесия /придвижване/, тъй като съзвездията вървят в обратна посока, а не по нормалния годишен цикъл. Времето, необходимо за преминаване през всичките 12 знака е приблизително 25.765 години. Това се нарича Велика Година. И древните общества са били доста осведомени за това. Те отбелязвали периода от всеки 2150 години като ЕРА. От 4300 пр. н. е. до 2150 пр. н е. е била ерата на ТЕЛЕЦ. От 2150 пр. н. е. до 1 н. е. била ерата на ОВЕН. От от 1 н. е. до 2150 н. е. е ерата на РИБИ, ерата, в която сме днес. И през 2150 ще преминем в друга ера, ерата на ВОДОЛЕЯ. И така Библията отразява говорейки недвусмислено символичното преминаване през три Ери, загатвайки за четвърта. В Стария Завет, когато Моисей слиза от планината Синай с десетте заповеди той е много разгневен, когато вижда хората си да се кланят на Златния Телец. Всъщност, той разбива каменните плочки и нарежда на хората си да се избиват един друг, за да се пречистят. Повечето библейски учени плащат лепта на този гняв, на факта, че израелтяните са се кланяли на фалшив идол, или нещо подобно. Реалноста е такава: Златният Телец е ТЕЛЕЦ. И Моисей символизира прехода в новата ера от ОВЕН към ТЕЛЕЦ. Затова и днес, евреите все още надуват рог на овен. Моисей символизира новата ера на ОВЕН. Влизайки в новата ера, всеки трябва да се отърси от всичко от старата. И при другите божества се отбелязват тези преходи. Като Митра, предхристиянския Бог, който убива бика/телец/ в същата символика. Исус се явява фигура, която влиза в ерата след ОВЕН - ерата на РИБИ, или две риби. Смволиката на рибите изобилства в Новия Завет. Исус храни 5000 човека с хляб и две риби. Когато навлиза в духовния си сан, минавайки покрай Галилея той е придружен от двама рибари, които го следват. Всички са виждали "Рибата на Исус" на задната страна на автомобили си. Малко от тях обаче знаят какво означава тя. Това е езически астрологически символизъм за Царството на Слънцето в ерата на РИБИ. Както и предполагаемото раждане на Исус е същинското начало на тази ера. В Лука 22:10, когато Исус е попитан от учениците си, къде ще бъде следващата Пасха /преминаване/, когато той си отиде, Исус отговаря: "Когато влезнете в града, там ще срещнете мъж, носещ стомна вода, последвайте го в дома в който влезе". Този скрипт най-точно разбулва всички астрологически препратки. Мъжът носещ стомна с вода е ВОДОЛЕЙ - Носител на вода, който винаги е рисуван като мъж, който излива вода от стомна. Той представлява ерата след РИБИ. И когато Слънцето - Богът Слънце, напуска ерата на РИБИ на Исус, той влиза в дома на ВОДОЛЕЯ, защото ВОДОЛЕЙ следва след РИБИ, заради прецесията на равноденствията. Това което Исус им казва е, че след ерата на РИБИ идва ерата на ВОДОЛЕЙ. И така, да чуем всичко за края на времената, и за края на света. Описанието в рисунки е вътре в Книгата на Откровенията, и основен източник на тази идея идва от Матей 28:20, където Исус казва: "Ще бъда с теб дори до края на света" Матей 28:20. Освен това, във версията на крал Джеймс "свят" не е преведен, липсва и в други преводи. Фактически, използваната дума е "вечност", която значи и ера. "Ще бъда с вас, дори в края на ерата." Което е истина, Исус като олицетворение на Слънце в РИБИ приключва, когато Слънцето влиза във ВОДОЛЕЙ. Цялата концепция за края на времената и за края на света е неправилно разбрана астрологическа алегория. Хайде да кажем това на около 100 милиона души в Америка, които вярват в идването на края на света. Още повече, характерът на Исус, е литературен и астрологичен хибрид, най-вероятно изплагиатстван от египетския Бог-Слънце Хор. Например на стените на Замъка в Луксор в Египет са изрязани глифове отпреди 3500 г., с рисунки на Благовещение, на Непорочното Зачатие. Чудото на раждането и поклонението пред Хор. Рисунките започват с мисълта за веста, че девицата Изида ще зачене Хор, продължават с Нет - Светия Дух, който опложда девственицата. После девственото раждане, и поклонението на влъхвите. Точно както и в историята за чудото при зачеването на Исус. Всъщност, литературното сходство между египетската религия и Християнската религия е потресаващо. И плагиатството продължава. Историята за Ной и Ноевия ковчег е взета директно от традицията. Понятието "потоп" се среща навсякъде в целия древен свят, и включва повече от 200 свидетелства за различни периоди. Трябва ни само един поглед на източник, преди Християнството като Епоса Гилгамеш писан в 2600 пр. н. е. Историята разказва за велик потоп, заповядан от Бог, за ковчег със съхранени животински видове в него, дори за пускането и завръщането на гълъб. Всичко това е запазено в библейската история, измежду многото други сходства. Има плагиатство и в историята за Моисей. За раждането на Моисей се казва, че е положен в тръстикова кошница, пусната по течението на река за да се избегне обичай да се убиват новородени деца. По-късно бива спасен от дъщерята на царя и отгледан като принц. Това бебе и разказът за кошницата идват директно от мита за Саргон от Акад от около 2250 г. пр. н. е. Саргон бил роден и поставен в тръстикова кошница, за да избегне детеубийството пуснат по течението на река. На свой ред той бил спасен от Аки, кралската акушерка. По-нататък, Моисей е познат и като закононосител, донесъл Десетте Божи заповеди. Все пак идеята, че законите идват от Бог при пророк в планината е много стар мотив. Моисей просто е поредният закононосител, в дългата редица приносители в митологичната история. В Индия, Ману бил велик закононосител. В Крит, Минос изкачва планината Дикта, където Зевс му дава свещените закони. Докато в Египет това е Мизис, който носи каменни плочки с написаните на  тях Божии закони. Колкото до Десетте Божи заповеди, те са взети направо от глава 125 на египетската "Книга на Мъртвите". Като фразата от "Книга на Мъртвите": "Аз не крада" става "Не трябва да крадеш". "Не съм убил" става "Не трябва да убиваш". "Не съм казал лъжа" става "Не трябва да правиш лъжливи свидетелтва" и т. н.. Фактически, египетската религия е вероятната основа, фундаменталната база на Юдео-Християнската теология. ПОКРЪСТВАНЕ ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА СТРАШНИЯ СЪД РАЖДАНЕ НА ДЕВСТВЕНИЦА ВЪЗКРЪСВАНЕ ОТ СМЪРТТА РАЗПЯТИЕ НОЕВ КОВЧЕГ ОБРЯЗВАНЕ СПАСИТЕЛИ СВЯТО ОБЩЕСТВО ВЕЛИК ПОТОП ВЕЛИКДЕН КОЛЕДА ПАСХА И много, много други и всички са атрибути, взаимствани от египетски идеи, дълго предшествували Християнството и Юдеизма. Иустин Философ, един от първите историци и защитници на Християнството пише: "Когато казваме че Исус Христос нашият учител, е заченат без сексуален контакт, разпънат и умира, възкръсва отново и се възнася на небето, ние не предлагаме нищо по-различно от това в което вярваме, гледайки синовете на/Бог/ Юпитер". В различно писание, Иустин Философ казва: "Той бе роден от девственица, приемете го като това, в което вярвате/Бог/в Персей". Очевидно този Иустин и ранните християни знаели, че аналогия на Християнството са езическите религии. Все пак, Иустин Философ имал решение. Щом имал проблеми и грижи, били дело на дявола. Дяволът предвиждал да дойде преди Христос и да създаде собствените си качества в езическия свят. Християнски Фундаментализъм. Очарователно! Тези хора всъщност са вярвали, че светът е бил на 12.000 години. Кълна се в Бог! В действителност, попитах един от тези мъже. "Добре де, а вкаменелостите от динозаври?!" Той каза: "Вкаменелости на динозаври? Бог ги е поставил там, за да изпита вярата ни. " Аз мисля, че Бог е пратил теб тук, за да изпита моята вяра, пич. Библията не е нищо повече от астрологичен литературен хибрид , също като митовете на всички религии, преди това. Всъщност, един вид прехвърляне на определена символика на типажа към нов символ, може да намерите в книгата и сами. В Стария Завет е разказана историята за Йосиф. Йосиф бил прототип на Исус. Раждането на Йосиф е чудо. Раждането на Исус е чудо. Йосиф има 12 братя, Исус има 12 последователи. Йосиф е продаден за 20 сребърника, Исус е продаден за 30 сребърника. Брат Юда предава Йосиф, ученикът Юда предава Исус. Йосиф започва делото си на 30, Исус започва делото си на 30. Паралелните сравнения продължават. Нещо повече, има ли някакво не-библейско историческо доказателство, за някоя личност, живяла под името Исус, син на Мария, който пътувал с 12 последователи, лекувал хора, и нещо подобно? Има многобройни историци, живяли около Средиземноморието по негово време, или малко след предполагаемия живот на Исус. Колко исторически документа има за тази личност? Нито един. Но за да бъдем честни, това не значи че историческите защитници на Исус не са заявили обратното. Обикновено се намират четирима историци, за да оправдаят съществуването на Исус. Плиний Младши, Суетониус и Тацит са първите трима. Всяко едно от техните свидетелства се състои само от няколко сентенции, в най-добрия случай и само обяснения за Христос, или Крист, което фактически не  е име, а титла и означава "помазаният". Четвъртият източник е Йосиф, и този източник става причина за фалшификация стотици години. Печалното е, че все още се представя като истина. Мислите си, че човекът възкръснал от мъртвите и възнесъл се в небето пред очите на всички и вършил изобилие от чудеса, които му приписвали, не би трябвало да съществува в историческите записи. Не е направено, защото няма нито едно доказателство с тежест. Има много голяма възможност фигурата, позната като Исус изобщо да не е съществувала."Християнската религия е пародия на култа към Слънцето, която поставя мъж наречен Христос на мястото на Слънцето, и му се прекланя с обожание, както са се прекланяли пред Слънцето... " Не бихме искали да сме жестоки, но бихме искали да сме точни. Не бихме искали да нараним чувствата, но искаме да бъдем академично коректни, че това което знаем и вярваме е истина. Християнството не се базира на истина. Открихме, че всъщност Християнството не е нищо повече от римски разказ, разработен политически. В действителност, Исус бил слънчево божество на гностиците от Християнска секта. И като останалите езически богове бил митологическа фигура. Фигурата на Исус е политически създадена, и както показва историята служи за обществен контрол. През 325 от н. е. в Рим, император Константин свиква Никейския Събор. По време на този събор се установяват политическите мотивировки на Християнската доктрина. Така започва дългата история на християнски кръвопролития и духовни мошеничества. И през следващите 1600 години Ватиканът поддържа политическия натиск в цяла Европа довел до същия радостен живот като през Средновековието, заедно с просветителски събития като Кръстоносния поход и Светата Инквизиция. Християнството, заедно с другите системи от теистични вярвания, е фалшификацията на ерата. То служи за отделянето ни от реалния свят, както и един от друг. То  подкрепя сляпото подчинение на власта.
"Религията никога няма да преобрази човечеството, защото религията е робство. " То намалява човешката отговорност с оправданието, че "Бог" контролира всичко и на свой ред, всичките ужасни престъпления могат да бъдат оправдани в името на божественото опрощение. И най-важното, то дава власт на тези които знаят истината да използват мит, за да манипулират и контролират обществата. Религиозният мит е най-мощното средство, създадено някога и служи като психологическа почва, върху която могат да се развият и други митове. Митът е идея за това, което обстойно проверено е лъжа. В по-дълбок смисъл, в религиозен смисъл, митът служи за ориентир и украсява разказите на хората. Вниманието не е насочено към истината в историята, а в предназначението й. Историята не служи в обществата, или народите, освен ако се вярва че е истина. Не става дума за спор или за проява на лош вкус при някои хора, ако те повдигнат въпрос за истинността на свещената история. Пазителите на вярата не влизат в дебат с тях. Игнорират ги, или ги обвиняват в богохулство.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази статия e превод на първaта част "Религия" на филма "Духът на времето" - Zeitgeist
Zeitgeist, Part one "Religion"