Подводните хора

Подводният флот на подземната цивилизация

От печата е известно, че след Втората световна война започнаха да се появяват съобщения за срещи на военните кораби с неизвестни подводници. Тези подводници имали голяма скорост и можели да се спускат на голяма дълбочина от 6 и повече километра. Например, по времето на провеждане на военни маневри на САЩ по бреговете на Пуерто Рико през 1962 г., били забелязани тайнствени обекти със силно заострени задни и предни краища. Те били обстрелвани с дълбочинни бомби. В този момент на корабите от района излезли от строя всички средства за връзка, а подводниците изчезнали със скорост 280 км/ч.
В друг случай подводница от САЩ се сблъскала с тайнствена подводница, в резултат на което се получил взрив. От мястото на катастрофата моряците от САЩ успели да извадят само необикновено телескопическо устройство. Малко след взрива се появили около 15 подводници , като с тяхното появяване корабите на САЩ останали без електричество. Когато електричеството отново се появило, на мястото на взрива нямало нито отломки от катастрофата, нито следа от 15-те загадъчни подводници. След този случай било дадено указание на американските и натовските кораби да не предприемат враждебни действия спрямо незпознати обекти.
Изследванията показали, че тези подводни обекти имат свои бази в морето. Предположенията са за Охотско и Берингово морета. При завършване на плаването подводниците достигат до вход на подводна пещера, прибират крайните си телескопи и се освобождават от "корпуса" - намагнитена вода. Влизайки в пещерата, те преминават през шлюзове, след което попадат в частично оводнено подземно помещение. То има връзка с по-високо разположени под земята сухи служебни и жилищни помещения (виж на рисунката). Техниката на шлюзовете е известна на космонавтите, на моряците...
Информацията с която разполагаме позволява да се предполага, че тайнствените подводници се отнасят не към подводна, а към подземна цивилизация. За подземните цивилизации е споменато в древните писания, легенди, митове, в тибетските и индийските писмени източници.

tayni.nm.ru


Подводните хора, има ли ги?
За човека родната стихия, разбира се, е земната суша, която обаче заема само около една четвърт от нашата планета, и затова много учени наричат нашата планета не Земя, а Океан.
Животът както е известно на всички, се е зародил именно във водата. Но въпреки това, на всички нас до настоящия етап много малко са ни познати дълбочините. Така например на дълбочина 10 000 метра са ходили по-малко хора, отколкото на Луната.
А на дълбочина 6000 метра почти завършва известния на хората морски живот, макар че батискафите са пребивавали и на океанска дълбочина 11 000 метра. Но въпреки това морското и океанското дъно е изучено много по-малко, отколкото обратната страна на Луната.
Възниква въпросът: има ли живот на дъното? Или не?

В древноиндийските текстове се споменава за съществуването на подводен народ, чиято численост достига 3 милиона човека. В Япония от древни времена се разпространяват легенди за подводния човек, който е способен да живее под водата, а на неговите ръце и крака има ципи.

Срещи на хората с подводните хора е имало многократно. Така през 1400 или 1405 година търговци на мляко, отивайки рано сутринта на пазара, хванали морско момиче и го подарили на град Харлеем. Морското момиче облекли в дрехи и го научили да преде. Тя живяла сред хората няколко години, но все имала желание да се върне в морето.

В средата на 16 век оксфордските рибари хванали странно същество, което по своите размери и форма приличало на мъж, било съвсем неокосмено, но имало дълга гъста брада. Съществото било оставено да живее в замъка на губернатора. Хранели го със сурова риба, която то, преди да изяде дълго мачкало из ръцете си. След няколко месеца пришълецът избягал от хората в морето, след това скоро се върнал в замъка, но преживял в неволя и самота само около година, а след това отново избягал в морето. И повече не се върнал.

През 1819 или 1820 година рибари хванали в Зеландските острови още една морска жена.

А вече в нашия век - през 1931 година - странно същество с човешка глава било забелязано от рибари в залива Салдан, недалече от Кейптуан. Рибарите обстрелвали съществото с харпун, а в главата му попаднали два куршума, но въпреки това то се скрило в дълбочините на залива.

Ученици от село на остров Канин, до брега на реката Вижес, която се влива в Бяло море, видели през 1974 година на няколко десетки метра от сушата странно живо същество покрито с мокри коси, което доплувало до брега, започнало да се катери по почти отвесна скала. Децата видели дълги нокти на ръцете и краката на това същество и дълга опашка. Като се изкачило по скалите странното същество в уверена походка отишло в гората. На брега останали дълбоки следи от стъпалата му с големите нокти.

Особена е срещата с водните хора на руски военни водолази на езерото Байкал през 1982 година. Групата провеждала военни учения. Внезапно на повърхността изплувал един от водолазите, който заявил, че на дълбочина около 50 метра на разстояние 10-15 метра от него плувало без акваланг и без никакъв апарат за подводно дишане, триметрово същество, много приличащо на човек. След известно време водолазът видял още две човекоподобни същества. Командването на военните водолази взело решение да залови едно от тези същества. За тази цел била бързо сформирана спец-група, състояща се от седем водолаза, но опитът да се хване тайнствено същество завършил трагично. Когато на едно от тези същества била хвърлена мрежа, цялата група водолази посредством някакъв мощен импулс била извърлена на повърхността на езерото. Оборудването на водолазите не позволявало да се издигат толкова бързо от голяма дълбочина без да се съблюдава режима на декомресация, и всички водолази от тази група се разболяли от кесонова болест. Трима водолази починали, а останалите останали инвалиди. Водните същества повече не били забелязани в езерото Байкал.

И така, нещо тайнствено на дъното на океаните, моретата и езерата вероятно има. И е необходимо да се разкриват тези загадки, като се използват достиженията на съвременната наука и техника.

Н. Филлипецкий , tetis.ru

Среща с "хора-амфибии" през 20 век
Явно, не случайно и филмът "Човекът-амфибия" бил сниман на Таманското крайбрежие. Именно там се случила следната среща с морските хора на рижанина (Рига) Генадий Боровков. За нея той писал през 1996 година в сборника "20 век: хроника на необяснимото. Година след година"
«Аз още от малък се увличах по подводния риболов в Черно море. Всяка година през лятото за по седмица идвах на Гурзуф или Анапе. Но веднъж ми се случи нещо, след което приключих със своята страст.
Това се случи в Анапе. Спуснах се на 7-8 метра и притихнах в очакване на улов. И изведнъж - се вцепених ! От зелената дълбочина право към мене плуваха огромни същества. Съвършено бели, с човешки лица, без маски и агфаланги, с големи рибешки опашки.
Тази, която плуваше пред другите ме видя, спря се, отправи към мене огромни изпъкнали очи. Дори и да приличаха на човешките, те бяха и доста различни. Около нея плуваха и останалите. И първата махна с ръка към мене ! Не с плавник, а именно с ръка, макар и с ципи между пръстите. Сега всички започнаха да ме разглеждат, без да се доближават на по-малко от 3 метра. И изведнъж, като че ли по команда, бързо заплуваха назад, в открито море, махайки само с яките си опашки. Когато те се скриха, аз като тапа излетях от водата, седнах в моторницата и се устремих към брега. Сега вече завинаги."
За скептиците авторът не се уморява да повтаря, че това не са били делфини, защото той много пъти е срещал делфини по време на подводния си риболов и много добре ги познава и тяхното поведение също.