Цар Иван Асен II ( 1218 - 1241)

Иван Асен е най-големият син на цар Асен I от брака му с царица Елена. Детските му години били съпътствани от много превратности. Той станал свидетел на смъртта на своя баща, а впоследствие и на чичовците си. Прекарал е над 10 години в изгнание, първо при куманите, след това в руско княжество.

Събитията в България през 1217 г. наложили връщането му. С малка дружина руски наемници успял да завладее северните краища, а по-късно и останалите области. Станал цар в Търново през 1218 г. с помощта и подкрепата на търновската аристокрация.

На 9-ти март 1230 г. решително победил войските на Теодор Комнин при Клокотница, край днешния град Хасково. Победата при Клокотница без съмнение е най-успешната битка във военната ни история - като последица били присъединени всички земи, населени с българи, под скиптъра на търновския цар.

През 1230 г. Иван Асен II бил на върха на своята мощ, а бълграската държава преживявала годините на най-големия си възход. По благородство на характера си и в зачитането на чужденците, цар Иван Асен II нямал равен на себе си. Той бил също така щедър към нисшите, справедлив и често по негова воля бил богато даряван бедния народ. Иван Асен II проявявал толерантност и към богомилите.

Страната имала и голям стопански разцвет. През българската територия минавали важни търговски пътища, свързващи Изтока и Запада. Вътрешните пазари били свързани с международния търговски обмен чрез пристанища на Черно, Бяло и Адриатическо морета. Свидетелства за нарастването на икономическите възможности на държавата са златните му монети, които били по-тежки от монетите на съседните държави.
Полагали се и непрестанни грижи за превръщането на столицата Търново в административен, стопански, културен и духовен център на България.

При неговото управление процъфтявали търговията и занаятите. Българското занятчийство било ориентирано предимно в градовете. Практикували се около 30 вида занаяти, свързани с обработка на метали, изработването на земеделски сечива, оръжия, съдове, накити и керамично дело.

Цар Иван Асен II направил много за процъфтяването на изкуствата и книжнината.В прочутия Драганов миней било събрано творчеството на Кирил и Методий, Иван Рилски, Петка Епиватска, а в търновките манастири се съхранявали творбите на Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх.

Цар Иван Асен II си спечелил най-голяма слава със старанието му в църковните дела: създал църкви и манастири и ги украсил богато със злато и скъпоценности, дал им земи. Почел е всички свещенически чинове - архиереи, свещеници и дякони с голяма почит. Най-големи са били заслугите му за възстановяването на българската патриаршия. С този акт търновският първосвещеник не само получил правото на независим църковен глава, но и чин, равен на патриарсите от Константинопол, Александрия и Йерусалим.

Цар Иван Асен II поема управлението на една отслабена държава. Намалената от цар Борил мощ изисква от младия цар дипломатически средства. Едно от тях са династическите бракове. Външнополитическата дейност на царя може да бъде разделена на два периода : 1218-1235 г. и 1235-1241 г. Първият е изпълнен с бляскави дипломатически успехи и битки. Вторият се отличава с лавиране между Никея и Латинската империя. Цар Иван Асен II навлязъл истински в голямата политика след 1230г., когато вече бил начело на една обширна държава. Той стоял на една крачка от осъществяването на заветната цел на българите - превземането на Константинопол. Липсвала му обаче настойчивост. Вместо енергични и решителни действия, той подчинил политиката си на полумерките и компромисите, решавал чисто тактически, а не стратегически задачи. Не сполучил при избора на съюзниците си и не намерил вярното решение на проблема - Никея или Латинската империя. Той не успял да реализира докрай амбициозната си политическа програма, но стореното от него заслужава висока оценка.

Могъществото на България било съпроводено с активна и съзидателна вътрешно политическа дейност. Царят имал неограничена власт, а помощен орган бил съвета на "великите боляри". Най-близките родственици получили титли - севастократор, деспот, севаст и др. Извършило се и териториално-административно делене на Българското царство. Големи областни центрове били: Бдин, Белград, Браничево, Преслав, Боруй, Димотика, Скопие, Прилеп, Охрид.

Цар Иван Асен II прекарал последните години от своя живот в мир. Едва през 1241 г. той станал свидетел на първото татарско нашествие в българските земи. Но страшните татари били съвършено разбити от него.

Цар Иван Асен II бил един от най-великите български владетели. Неговото управление бележи апогея в историята на Второто Българско царство.