История на венчалните пръстени

Всички знаем, че венчалните пръстени са задължителен атрибут на сватбения обряд. Но известна ли е историята на този вид украшение? Не особено, и това е жалко, защото е интересно да се знае.
Трудно е да се каже къде точно първо се е появил обичаят да се разменят халки за скрепване на брачния съюз. По някои сведения тази древна традиция води началото си от Египет. По други - нейните "автори" са гърците и римляните. Във всички случаи е известно, че венчалните пръстени винаги са били в този вариант, в който ги понзаваме и днес - като халка, макар и украсено по различни начини .
Не е трудно да се досетим защо древните хора са избрали халката за знак на съпружеската вярност. Кръглото украшение, което няма начало и край символизира вечността на семейния съюз. Двете халки - мъжката и женската, сложени заедно, образуват знака на безкрайността.
Но обичаят да се разменят венчалните халки не е съществувал винаги. В древен Рим е било прието женихът да дарява преди сватбата родителите на невястата с гладък метален пръстен, като символ на своята материална самостоятелност и способността му да издържа бъдещата си съпруга. Това се е считало за особено важен момент, повече от самата сватба, защото основните договорености между жениха и родителите на булката са ставали именно в този момент на даряване на халката.
Сватбените халки са започнали да бъдат разменяни между съпрузите през втори век от нашата ера. Тази традиция идва от християнски обряд. Първоначално пръстените се правели от бронз и едва в трети век от нашата ера започнали да ги изработват от злато. Използването на венчалната халка пряко в церемонията по бракосъчетанието започва през четвърти век.
Съществува и друга версия за произхода на традицията да се даряват младоженците един друг със сватбени пръстени. В италианския град Перудже и до днес се съхранява реликва - пръстен с аметист, който според легендата Йосиф дарил на Мария в знак за вярност. Оттук и дошла модата на венчални халки с камъни.
Ако вярваме на историческите факти, халките със скъпоценни камъни (традиционно диаманти) започнали да се използват през 15 век. Известно е името на мъжа, който подарил за първи път пръстен с елмаз на своята съпруга в деня на сватбата. Това бил Максимилиан Австрийски , а неговата съпруга Мария Бургундска.
Очевидно противоречието между християнската традиция, предписваща съвсем гладки, прости халки, прости като за сватбени, и желанието на дамите да получават и носят изискани украшения с брилянти, довело до разделение на сватбените пръстени на два вида - сватбени и годежни. Първите действително се изработвали във вид на гладка затворена повърхност от злато или сребро и участвали непосредстено в церемонията по бракосъчетанието. Втората разновидност не предполагала обред на размяна: годежният пръстен се подарявал само на бъдещата булка от нейния избраник, в момента, когато те се вричали един на друг. Което е и обяснимо, защото девойките обикновено нямали финансова възможност да подаряват обратен подарък.
В католическите страни известно време съществувал обичай да се разменят по време на сватбата пръстени от различни метали. Символът на вярност за жениха се изработвал от злато, а за невестата - от сребро. При това на всеки пръстен се гравирало името на другия съпруг, така че булката получавала халка с гравирано име на съпруга си, както и обратното. В някои католически общества тази традиция се спазва и до днес.
В някои еврпоейски страни било прието да се използва една и съща халка като годежна и сватбена. В тези случаи пръстенът се считал за годежен, до тогава, докато на него не гравирали името на съпруга и датата на сватбата. След което халката вече се смятала за сватбена.
Православният християнски обред на венчавка обединява в себе си, вричането един в друг и сключването на брак. Затова в православните страни дълго се използвали само венчалните халки. За младоженците венчаващи се вжцърква ще е интересно да узнаят, че самият обряд по обмяната на символите не представлява бракосъчетание, това е само вричането един на друг. То по традиция се обединява с венчавката по време и се извършва непосредствено преди нея. А същинското сключване на брака е, когато над главите на младоженците свещенникът държи венци и бъдещите съпрузи отпиват от венчалните чаши.
Днес младоженците често прибягват до разделяне на пръстените по функции. Модни са все повече необикновени сватбени халки, с голямо разнообразие. Младежите все по-често предпочитат да подарят на бъдещата си любима и годежни пръстени.
Интересни факти са свързани и с носенето на халките след сватбата. Безусловно на въпроса :"На коя ръка трябва да се носи венчалната халка?", всички вие ще отговорите :"На дясната". Но дали това е единственият възможен вариант? Например при католиците първоначално се е смятало, че венчалната халка трябва да се носи на безиименния пръст на лявата ръка. И в това имало следния смисъл: считало се, че именно чрез този пръст преминава т.нар, "вена на любовта", която отивала право към сърцето. По такъв начин съпрузите заявявали дълбоките си чувства един към друг. В някои страни като САЩ, Великобритания, Бразилия и до днес е прието да се носи венчалната халка на лявата ръка. В повечето европейски страни традицията е за дясната ръка.
Съвременните обичаи за подаряване на пръстени, размяната им на сватбената церемония и последващото носене се отличават с голяма свобода и разнообразие, отколкото е било преди. Днес влюбените могат да изберат традиционен вариант, както и съвсем необикновен.
В последно време получиха разпространение т. нар. "пръстени на любовта", които си подаряват влюбените, живеещи без официален брак.
Но въпреки това, колкото и да са волни или променящи се традициите, обичаят да се разменят пръстени като символ на вярност и любов продължава да съществува и да процъфтява.

mokume.ru