Хората не са болни, те са жадни

Една теза, основаваща се на факта, че здравето, самочувствието и дееспособността ни зависят от това, какво пием и в какви количества. Неин автор е немец на име Волфганг Каплер.

Средностатистическият човек отделя с урината си дневно 1,5 л вода. Водните загуби варират и при всеки са различни в зависимост от външната температура, възрастта, телесната структура и напрежението. Те се възстановяват чрез напитките, храната и окисната вода, която се получава при изгарящите процеси в тялото. При нормални обстоятелства водното съдържание на тялото се контролира много точно от бъбречната дейност, като съществуват редки отклонения. Бъбреците отделят по-малко вода при воден дефицит, така че в тялото да остане достатъчно. При постоянен дефицит обаче хронично се обезводняваме и се разболяваме.

Някои експерти обясняват увеличаването на много заболявания с това, че хората приемат малко течности.

От средата на 20 век се препоръчвал икономичният прием на течности като по-здравословен и щадящ бъбреците. При възрастните хора сухотата в устата се приемала по-често като нормално състояние и не се разглеждала като сигнал за жажда. Изводът е, че те са приемали много малко течности.
Днес като знак за жажда се разглеждат и много от болестите, свързани със стомашни и ставни болки, мускулна слабост, астма, алергии, диабет, стрес и свръхтегло. Американският лекар Фаридун защитава схващането :"Хората в индустриалните страни не са болни, те са жадни". А Франц Дашнер, директор на института за световна медицина във Фрайбург, е на друго мнение :"За всичко това няма научни дказателства".

Все повече изследователи се занимават с взаимосвързаността между водния прием и здравословното състояние.

Така например експертът Касуто от института в Йерусалим открива, че и съвсем малък воден недостиг предразполага образуването на бъбречни камъни в организма. Британски медици казват, че при мъжете, които пият достатъчно вода, рискът от рак на пикочния мехур се намалява един и половина пъти. Предполага се, че в пикочния мехур при хората, които пият малко вода, се събират вещества, предизвикващи рака. По подобен начин се обяснява произходът на рака на дебелото черво. При водни загуби кръвта става по-тъмна, а впоследствие не се транспортира достатъчно кислород чрез фините влакна на мозъка.

Защо хората пият толкова малко вода?

Съвременната индустрия предлага голямо ранообразие от плодови натурални сокове, разтворими и газирани напитки, с които хората свикват да заместват водата, частично или дори изцяло.
Специалистът диетолог Хезекер е на мнение, че нормално жаждата е един добър показател за водната нужда на тялото. Когато не й се обръща внимание, или се "утолява" с някакви други напитки вместо вода, телесното течно ниво се понижава значително, което от своя страна се изразява в намаляване на работоспособността, сухота в устата и в нищожно количество отделена урина. Може да се стигне и до гадене, световъртеж и мускулни болки. И колкото по навреме утолим жаждата си с вода, толкова по-добре.
Изказват се обаче и такива мнения: голямото количество течност причинява натриев недостиг в кръвта и водно разреждане в клетките на кръвоносните съдове, което от своя страна предизвиква нова жажда. Иначе казано, многото течности ни правят по-жадни и могат да нарушат солното съдържание в организма ни.


Поне по въпроса, какво трябва да се пие, експертите са единодушни - вода!

Концентрираните плодови сокове, газираните напитки, претоварват организма със захар. Не е отговорено глобално на това, дали шварц-кафето или зеленият чай отнемат водното съдържание на тялото.
А крайният извод е, че човек, който не чака устата му да пресъхне, снабдява организма си с достатъчно вода.

източник : списание Усури