Преди 52 млн години на Антарктида са цъфтели палми

Международна изследователска група намерила образци, извлечени от морското дъно близо до Антарктида, свидетелства за много топъл период, настъпил преди около 52 млн. години.

Като отчитат предсказания ръст на световната температура в близките десетилетия, климатолозите особено се интересуват от топлите периоди, преживени на нашата планета в далечното минало. Знанието за тях ще помогне по-добре да се разбере връзката между изменението на климата, колебанията на атмосферната концентрация на въглеродния двуокис и реакцията на биосферата.

Можем ли да си представим, че на тези брегове нещо е расло ?!.. (снимка Etienne Classen, Integrated Ocean Drilling Program.)

Сътрудници на Университета Гьоте, на Центъра за изследване на климата и биоразнообразието и техните колеги успели да покажат, че преди около 52 млн. години, там където сега Антарктическият леден щит се мие от Южния океан, са цъфтели  чувствителни към студовете топлолюбиви растения: палми, родственици на съвременните боабаби и др.

Изследователите предполагат, че зимната температура на брега на Земята на Уилкс е била примерно с 10 градуса по-висока от сега, независимо от полярната нощ. Във вътрешността на континента обаче е било значително по-студено: там са растяли дървета от семействата на араукариевите и др. , характерни сега за най-южните райони от сушата на Южното полукълбо.

при това концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата в тези времена е била примерно два пъти по-висока от днес. Изследователите подчертават, че ако ние не забавим темповете на ръст на изхвърлянето на въглероден двуокис, то ще постигнем същия резултат след няколко века.

Компютърните модели говорят за това, че бъдещото затопляне ще стане особено силно във високите ширини, т.е. близо до полюсите. До момента, обаче, остава неясно как сухоземните екосистеми на Антарктида са реагирали на подобни явления в миналото.

Образците са били получени от бреговете на Земята на Уилкс, екземпляри на 46-53 млн. години. Те съдържат вкаменени спори, които няма откъде да се появят, освен от антарктическото крайбрежие.

Допълнително доказателство за преобладаващи умерени температури дал и анализ на органически материал в образци, взети от почвени бактерии.

Всички тези изследвания говорят за това, че разликата между температурите в ниските ширини на Южното полукълбо и в крайния юг не е била голяма. Само атмосферната концентрация на въглероден двуокис е недостатъчна за обяснението на феномена. По-скоро, значителна роля е изиграл преноса на топлина от морските течения, достигащи до Антарктида. Когато са започнали да преобладават студени течения, палмите и боабабите са изчезнали.

източник: science.compulenta.ru