Спътниковите снимки показват, че за последното десетилетие озоновата дупка над Антарктида е намаляла. Многогодишните наблюдения също така показват, че озоновият слой над Земята е станал по-плътен вследствие международните споразумения за защита на тази жизнено важна част на атмосферата.
Съгласно озоновия датчик на европейския метеорологичен спътник MetOp, дупката над Антарктида през 2012 година е била минимална за последните 10 години. Приборът продължава дългосрочните наблюдения на атмосферния озонов слой, започнати от неговите предшественици на спътниците ERS-2 и Envisat.
Изтощаването на озоновия слой над Антарктида е по-интензивно, отколкото на Северния полюс, поради високата скорост на ветровете, която способства за образуването на бързо въртящи се вихри хладен въздух, което на свой ред довежда до екстремално ниски температури. При тези условия, произвежданите от хората хлорфторвъглеводороди (CFC), усилват влиянието върху озона, разрушават го и се образува дупка. От началото на 1980 година озоновата дупка над Антарктида се е увеличавала по време на пролетта за южното полукълбо - от септември до ноември. В резултат концентрацията на озона намаляла със 70%.
Над Арктика този ефект е значително по-слабо изразен, вследствие препятстването на увеличението на силата на полярните ветрове от разположените неравномерно на сушата планини в северното полукълбо.
Намаляването на озоновия слой над южното полукълбо означава, че хората живеещи там, в по-голяма степен са застрашени от ракови заболявания, вследствие на ултравиолетовото излъчване на Слънцето.
Международните споразумения за съхраняване на озоновия слой, в частност Монреалския протокол, установили увеличение на концентрацията на CFC. Рязкото падане на нивото на CFC започнало да се забелязва от средата на 1990-те години.
Освен това, голямата продължителност на разпада на CFC в атмосферата означава, че връщане към нивото на съдържание на хлор в стратосферата на 1960-те години, може да се очаква едва към средата на това столетие.
Еволюцията на озоновия слой зависи от взаимодействието на атмосферата с химичните елементи, а също така от температурната и вятърна динамики.
Ако метеорологичните и атмосферни условия показват необичайни стойности, това може да доведе към екстремални стойности на нивото на озона. Например през пролетта на 2011 година в Арктика е имало рекордно ниски показатели, а през миналата година озоновата дупка се е намалила до минимални размери. .
За по-добро разбиране на тези сложни процеси, учените използват голям обем данни, получени по време на дългосрочни наблюдения и резултати на числено моделиране на основата на сложни атмосферни модели.
Макар че наблюдението на озоновия слой продължава вече няколко десетилетия, обединението на съществуващите данни от различни сензорни системи за получаване на еднородни показатели годни за научен анализ, е трудна задача.
В рамките на Инициативата ESA за Климатичните Изменения (ESA Climate Change Initiative), били формулирани съгласувани данни за озоновия слой за по-добро документиране на непостоянността на озоновите изменения в различни мащаби в пространството и времето.
Използвайки тази информация учените ще могат по-добре да оценят сроковете на възстановяване на озоновия слой и в частност на затваряне напълно на озоновата дупка. Химията на климатичните модели показва, че озоновият слой може да бъде възстановен и дупката над Антарктида да се затвори в близките десетилетия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар