Глобалното затопляне провокира вулканичната активност

Известно е, че вулканичната активност може да влияе на климата. Вулканичната пепел в атмосферата екранира Земята от слънчевото излъчване и в резултат настъпва захлаждане. Последните изследвания на учените показват, че самата активност на вулканите представлява реакция на планетата на климатичните изменения. До този извод достигнали изследователи от Океанския център "Хелмхолц" в Кил съвместно с учени от Харвардския Университет. 

През 1991 изригването на вулкана Пинатубо се превърна в катастрофа за филипинците. Последствията от катаклизма се усещаха дори в Европа. Вулканът изхвърлил в атмосферата тонове пепел и други частици, което намалило количеството на слънчева светлина, обикновено достигаща до земната повърхност. В продължение на няколко години след изригването на вулкана глобалната температура се понижила с половин градус. 

Това е пример как изригването на вулканите оказва силно кратковременно въздействие на климата. Но от друга страна , и климатът в глобален мащаб влияе на вулканичната активност. Убедителни доказателства за това били установени при анализ на крупни изригвания на вулкани в Тихоокеанския басейн за последните един милион години. Своята работа немските и американските учени представили в последния брой на международното списание "Геология".

Повече от десет години сътрудниците на научно-изследователския център Fluids and Volatiles in Subduction Zones изучавали вулканите на Централна Америка. Както разказва участник в проекта и водещ автор на статии в "Геология", вулканологът Стефан Кутеролф  (Steffen Kutterolf), учените забелязали, че в историята съществували периоди, когато изригванията са били значително повече от обикновеното. "Сред свидетелствата ние имаме данни за слоевете пепел в морското дъно  и реконструкция на историята на изригване на вулканите".


Сравнявайки получените данни от климатичния модел, учените установили удивително съвпадение. Периоди с висока вулканична активност следвали скоро след глобално повишение на температурите и свързаното с това по-бързо топене на ледовете. Тази закономерност била проверена и на други територии на целия тихоокеански регион. Оказало се, че подобна картина се наблюдава не само в Централна Америка. 

Участникът в изследванията доктор Марион Йеген  (Marion Jegen) обяснява механизма на взаимовръзка между климата и вулканичната активност по следния начин: " В периоди на глобално затопляне ледниците на континентите се топят сравнително бързо и нивото на океана се повишава. Налягането на водата оказвано върху океанските тектонични плочи се увеличава. В резултат се променя налягането в земните ядра, което отваря канали за изригване на магма."

Глобалното захлаждане в края на топла фаза е значително по-бавно и не  е съпроводено с резки изменения на налягането. Според учените сега ние се намираме в края на топлия период и вулканичната активност не е толкова значителна.



По материали от  GEOMAR