Тайните на археологията, стратиграфски разкопки

Теренно проучване

"Археологът на разкрива предмети, а човешки съществувания" - Льороа-Гуран, френски археолог

Разкопките са най-известният археологически метод, който позволява да се извличат нови сведения от терена. Земята може да се оприличи на огромен сборник от исторически документи и като голям архив тя трябва да бъде разчитана и тълкувана.
Селските и градските области, които ни заобикалят, пазят следи и материални останки за събития, следвали едно след друго в течение на времето. Човекът и природата са действали на повърхността и са променяли терена. Затова разкопките имат за цел да разкрият следите от взаимосвързаността и взаимодействието им на определено място. Следователно изборът на място за разкопки е много деликатно решение, от което ще зависи голяма част от количеството и качеството на резултатаите. Всеки археологически обект представлява уникален документ. Разкопки, провеждани с подходящи методи, позволяват "да се разчете" мястото в цялата му сложност и да се обособи историческото, икономическото и социалното му съдържание вследствие на материалните сведения.
Затова разкопките са експеримент, който предизвиква разрушения, и това е причината, поради която се налага те да бъдат извършвани с най-правилните методи. Изборът на мястото предполага задълбочени подготвителни действия. Разкопките са заключителната фаза на проучвателните работи, при които никоя страна от предварителните проучвания не трябва да бъде пренебрегвана. Проучването се извършва на мястото и околностите чрез безопасни техники, които не предизвикват разрушение, и едновременно с това в библиотеките, сред архивите и в музеите. Това се прави с цел да се съберат сведения от предишни проучвания или от писмени извори от съответната епоха.
Важно е също така и геоложкото опознаване на зоната - обкръжаващата среда, големи климатични промени.
Графичната основа, върху която се проектират местоположението и размерите на разкопките, представлява един вид план. Той трябва да документира комбинацията между регистрираните чрез инструментите аномалии, намерените материали, евентуалните издигнати структури и евентуалните записки от предишни разкопки.


Разделянето на пластове (стратиграфия)

Разкопките предполагат познаване на правилата, според които се формират археологическите пластове, а следователно и способността да се разпознават и да се "разделят" в обратен ред на този, в който са се получили, така че да се получат сведения по систематичен начин. Концепцията за разделяне на пластовете е с геоложки произход. Геоложката и археологическата стратификация се формират вследствие на две основни явления: ерозия(разрушаване) и натрупване(издигане). Всички регистрирани на един терен промени могат да са производни от комбинираното действие на тези две явления. Образуването на равнина например, се дължи на натрупването на материли, но се оказва в същото време и следствие от ерозията, предизвикана от атмосферните процеси върху околните височини и от пренасянето на отломки, влачени от водни потоци. Аналогично, построяването на една сграда предполага намирането на материали, което е разрушително действие, тяхното пренасяне и струпването им на предварително определено място под формата на сграда. Струпване и ерозия, построяване и разрушаване се следват непрекъснато, променяйки пейзажа и установявайки ново временно равновесие.
Една необработена област може да бъде основно променена с човешка намеса (обаботването на земята, построяването на сгради) или с намесата на природата (например наводнение).
Нови събития (пожари, земетресения, войни, вулканични изригвания) могат дори да заличат напълно предишното равновесие, полагайки основите на по-нататъшни промени. Рядко промените са коренни - като изоставянето или изчезването на цял град. По-често става въпрос за бавни явления и за минимални действия, които оставят по-малко следи. Все пак тези следи могат да бъдат разпознати, а и са по-ценни, защото пазят белезите на всекидневния живот.
Затова археологическата стратификация е много по-сложна от геоложката. В своята същност следите от различните дейности, следвали във времето, биват определени като стратиграфски единици и могат да бъдат материални и позитивни - в следствие на натрупване, например строеж на сгради, или пък нематериални и негативни, като изхабяване на настилка, премахване на строителни материали. Всички тези събития са последователни в определен ред. При натрупването на пластове те идват едно след друго, така че следите от последното са на повърхността, а от най-старото са най-отдолу. Ако обаче позитивните действия се редуват с негативни, тогава пластът най-отдолу не е задължително да е най-стар. Един изкоп би засегнал предишни пластове и неговото запълване ще е най-скорошното действие в поредицата от действия, въпреки, че се осъществява на нивото на пластове, формирали се много по-рано.Затова в стратиграфските разкопки е необходимо да се разпознаят различните действия, които са следвали, и то по начин, по който да може да се копае разделно и после да се възстановява хронологическата последователност. Празнината от дупка за стълб или изкопът за основите на стена, които могат да се разпознаят по цвета на почвата, трябва да бъдат изпразнени преди да продължат разкопките на очевидно по-ранните стратиграфски единици, пресечени от тези изкопи. Така че, възстановената последователност представлява относителната хронология на събитията. Преминаването към истинската хронология може да бъде възможно чрез изследване и датиране на останките, съдържащи се в отделните стратиграфски единици. Ако например пластът, пресечен от изкоп, съдържа материали, които можем да датираме от 1-ви до 2-ри век пр.н.е., а сред по-късните останки има монета от 180 г. след н.е., тогава тази последна дата показва, че по-късното събитие (изкопаването на дупката ) се е случило не преди тази дата, а след нея, или най-много по същото време. Изкопаването на дупката не съдържа останки, тъй като е действие, документирано само от негативна следа в почвата. Запълването й обаче може да бъде датирано въз основи на по-късни находки.


Документирането

Документирането на стратиграфските единици позволява регистрирането на целия информационен материал, който бива разрушен при разкопките. Пълната система за документиране включва карти, осъразмерени рисунки и снимки. Картите, освен че предвиждат описание и предварително тълкуване на стратиграфските единици, поставят пред археолога поредица от въпроси, с цел да се уточни местоположението на това, което е разкопано и намерено. Графичното документиране представлява планове, онагледяващи физическите граници на стратиграфските единици по отношение на фиксирани отправни точки, които от своя страна могат да бъдат границите на зоната на разкопките. Плановете, съставени върху листове прозрачна хартия, позволяват да се възстанови последователността на изкопаните и открити елементи. Освен това, повърхността на отделните пластове се разделя на парцели спрямо определена отправна точка. Това се прави по начин, който позволява запазването на информация, като обем и дълбочина на отделните пластове.