неделя, 7 септември 2008 г.

Кесонова болест

Декомпресионна (кесонова) болест
Когато водолазът се спуска под водата, нараства налягането на околната среда и в тъканите постъпват повече газови смеси, в частност азот, отколкото се отделят от организма. Като се има предвид това, че тъканите и клетките на човека, от които се състоят мозъка, сърцето, кръвта и др. имат различни свойства, различна се оказва скоростта на поглъщането и отделянето от тях на газовете.
Процесът на поглъщане включва пренос на инертния газ (азот) в кръвта, а от кръвта в различните тъкани, чрез които протича кръвообращението. Силата, въздействаща на процеса на поглъщане (т.нар. градиент) - това е разликата в парциалното налягане на газа в белите дробове и кръвта, в кръвта и тъканите на тялото. При изравняване на градиента тъканите и органите се насищат с необходимите за жизненоспосбността газове. Интензивността на насищането зависи от обема на циркулиращата кръв, преминаваща през тъканите и от тяхната маса. Например костната тъкан се насища доста по-бавно от тъканта на главния мозък. По време на издигане към повърхността отделянето на азота предизвиква т. нар. процес дегазация. Интензивността на отделянето се определя от скоростта на кръвообращението, разликата в парциалното налягане и количеството азот, постъпил в тъканите и кръвта.
За обезпечаване на безопастността на подводното плаване е необходимо щателно да се следи за дълбочината на спускане, времето за престой под водата и скоростта на издигане към повърхността. Ако това не се прави, разтвореният азот не успява да се отдели от организма. Обратно, образуващите се мехурчета азот, който е постъпил в кръвоносните съдове блокира кръвообращението, оказва се в тъканите и ги деформира вследствие на разширението на газа при сниженото налягане на околната среда.
По този начин, при нарушение на правилата на постепенен преход от високо налягане към нормалното атмосферно, възниква декомпресионна (кесонова) болест. Симптомите на кесоновата болест са различни и зависят от локализацията на мехурчетата азот в организма.
- Сърбеж по кожата: усеща се сърбеж или парене по кожата, могат да се появят пъстри петна по тялото и дори обриви. Обикновено отминава след 1-2 часа.
- Болки в ставите и мускулите: най-разпространения вид кесонова болест, поразяваща раменната и лакътните стави. Появява се силна болка, достигаща своя пик понякога и часове след гмуркането, траеща няколко часа тя преминава сама.
- Поражения на централната нервна система: проявява се чрез световъртеж, разстройство на говора, загубване на съзнание, парализи. Увреждат се функциите както на главния, така и на гръбначния мозък, разстройството на вестибуларния апарат довежда до загуба на равновесие. Необходимо е да се разпознават ранните симптоми на декомпресията на гръбначния мозък, а това са: болки в гърба, болки в стомаха, а също и болки в кръста.

- Асфикция: състояние характеризиращо се с остра форма на задушаване, болка в гърдите и кашлица. Ако не се предприеме адекватно лечение, при пострадалия може да възникне сърдечна недостатъчност и да настъпи смърт. Обикновено асфикцията се развива след бързо и неуправляемо издигане от дълбочини повече от 20 метра.
Първа помощ за водолаз пострадал от кесонова болест се оказва като незабавно се подава за дишане чист кислород. След това в барокамера се провежда бавна рекомпресия при такава скорост, която да позволи напълно да се отдели целия азот. Не е правилно да се постига това с повторно гмуркане!

Декомпресионна болест може да застигне всеки. Какво трябва да правите, ако това се случи с вас.

Стъпка 1 - проверете симптомите
Вие усещате загуба на говора, дразнене на кожата, световъртеж, болка в ставите, болка в гърдите, необяснима умора, имате повърхностно и затруднено дишане. Обикновено тези симптоми се появяват от 15 минути до 12 часа след гмуркането, но в по-сериозни случаи те могат да се появят и още докато сте във водата. Можете да разпознаете както няколко симптома, така и само един от тях.

Стъпка 2 - не пренебрегвайте проблема
Не чакайте да се почуствате по-добре и симптомите да утихнат. Не е редно да се мисли: "това не може да се случи с мен", само защото вашият компютър не показва, че е имало нарушение на бездекомпре
сионните граници. Алгоритмите на декомпресиметрите се основават на усреднени данни, тяхната точност не е сто процентова. Известни са случаи, когато компютърът не е давал предупреждения, а водолазът има симптоми на кесонова болест. Тази болест изисква незабавно лечение. Забавянето може да доведе до много сериозни последствия за здравето, или пък до продължително лечение и дълъг възстановителен период.
Стъпка 3 - използвайте кислород
Дишайте 100% кислород или газова смес с максимално възможно съдържание на кислород, лежете по гръб и се старайте да не правите никакви движения.

Стъпка 4 - позвънете на спешна медицинска помощ
Стъпка 5 - вземете компютъра със себе си
Не забравяйте да вземете компютъра си в болницата или в декомпресионната камера. неговите показания ще помогнат на лекарите по-правилно и точно да оценят степента на вашето заболяване.



ogrekoff.ru
akvalang.net

Превод на видеото "Кесонова болест" от допълнителната информация

Съществуването под водата. Човекът явно не е приспособен към това. Но благодарение на изобретяването на агфаланга, дихателния апарат, ние сме способни да плаваме под водата като риби. Но дишането под водата не е безопасно, малка грешка и може завинаги да се остане на дъното.
"Това е декомпресионна камера. Тя се използва за привеждане в нормално състояние на водолазите, страдащи от декомпресионно заболяване, известно като кесонова болест. Що за болест е това, защо се появява и защо се лекува тук в камерата?"
Защо ние не можем да дишаме под водата? Отговорът е очевиден, там няма въздух. Но това не е всичко.
Дори ние да дишаме въздух през тръбичка към повърхността, ние няма да можем да дишаме на дълбочина повече от 1 метър. Причината е в налягането на водата на гръдния кош. Представете си, че ви е прегърнала мечка, гръдният кош е притиснат, не можете нито да вдишате, нито да издишате. Изходът от положението е източник на въздух под високо налягане, това е кислородната бутилка. Но налягането на въздуха в бутилката е доста високо, за да го дишаме непосредствено. Нужно е някак си да се контролира налягането. Това става с регулатор.
Колкото по-дълбоко се гмуркате, толкова по-голямо е налягането на вашето тяло. Функцията на регулатора се състои в това да приспособи налягането на въздуха в бутилката към променящото се налягане на водата. Това позволява на човека да диша под водата така свободно както и на сушата.

Къде тогава се сблъскваме с проблема на декомпресията?
Под водата с помощта на агфаланга се диша сгъстен въздух, много по-концентриран отколкото е на повърхността. В състава на въздуха влизат 78% азот и само 21% кислород. За живота на нас ни е нужен кислорода, а азотът практически ни е безполезен. Той просто циркулира из кръвта, докато ние не го издишаме.
Колкото по-дълбоко се гмуркате, толкова по-сгъстен въздух ви се подава през регулатора, т.е. всеки път вие вдишвате все повече и повече азот. И колкото по-дълго се намирате под водата, толкова повече азот се натрупва в кръвта ви. Всичко е нормално, докато налягането около вас почти не се променя. Но рязкото изменение създава проблеми.

Да покажем: в запечатана бутилка сода има много кислороден газ. Той не се вижда, защото е под налягане. Има малък слой въздух над течността, който удържа газа в течността. Сега да си представим, че тази течност е вашата кръв, а вие дълго сте плували под водата с акваланг . Вместо с кислород, вашата кръв е пълна с азот . Сега да предположим, че поради някаква причина ви се налага бързо да излувате на повърхността. Когато изплувате бързо налягането на средата върху вашето тяло рязко спада - за нагледност да отворим бутилката със сода. При стремително падане на налягането газът се освобождава от течността във вид на мехурчета.
Във вашето тяло поради рязката промяна на налягането , азотът образува мехурчета в кръвта. Това е болезнено и опасно състояние. Мехурчетата могат да заседнат в кръвоносните съдове и да блокират кръвообращението. Това може да предизвика парализа и загуба на съзнанието. Ще започнете да страдате от декомпресия.

Как да избегнем проявлението на кесоновата болест?
Принципно можем бързо да се върнем във водата. Но на нас не ни е нужна самата вода, а нейното налягане. И тук е незаменима декомпресионната камера. Тя е в състояние да увеличи налягането около нас до 6 пъти повече от обикновеното. С други думи тя създава условия както при дълбоко гмуркане. Като се увеличава налягането на вашето тяло , камерата буквално затапва мехурчетата азот обратно в кръвта. Все едно вие отново сте затворили плътно бутилката със сода, връщайки и мехурчетата газ в течността. Когато мехурчетата изчезнат, налягането бавно се връща до нормалното. Това позволява лесно и постепенно да се издиша всичкия излишен азот.
Опитните водолази, намиращи се на голяма дълбочина много дълго, за да избегнат кесоновата болест, постъпват подобно на камерата. Те правят декомпресиращи почивки, т.е. издигат се на повърхността и престояват там известно време. А в това време дробовете отделят излишния азот от кръвта, докато не е станало късно.


Няма коментари:

Публикуване на коментар