Какво е "добър" и "лош" холестерол?
Холестеролът е бяло мазно вещество, което изпълнява важни функции в нашия организъм - представлява незаменима съставна част на клетъчните обвивки, участва в производството на някои хормони и е необходим за синтезата на витамин Д. Около 80% от холестерола се произвежда от черния ни дроб. Останалата част се внася с храната, която консумираме. Само храните от животински произход съдържат холестерол. Най-богати източници са: тлъсти меса, кожата на пилето, животински вътрешности ( мозък, шкембе, черен дроб, бъбреци), яйчен жълтък, високомаслени млечни продукти, скариди. Нашето тяло "поглъща" около половината от съдържащия се в храната холестерол. Той постъпва в кръвта, която вече съдържа произведения от черния ни дроб холестерол. Рискът за нашите съдове расте, когато нивото на общия холестерол в кръвта надвиши нормалните граници, особено ако има и други рискови фактори (тютюнопушене, високо кръвно налягане, липса на физическа активност, наднормено тегло, захарен диабет, напреднала възраст). Всяко намаляване на общия холестерол с 1% води до снижаване на риска от сърдечно-съдови заблявания с 2%.
"ДОБЪР" холестерол, "ЛОШ" холестерол
"Лошият" холестерол (LDL-холестерол) се произвежда от черния дроб. Той помага на циркулиращия в кръвта холестерол да се отложи по-лесно в стените на съдовете и да образува плаки. "Добрият" холестерол (HDL-холестерол) също се произвежда от черния дроб. Той отнема от стените на съдовете отложения холестерол и го пренася обратно до черния дроб за преработване. По този начин тялото ни се "изчиства" от свръхколичеството холестерол. Богатите на разтворими фибри храни, редовната физическа активност и контролът на теглото помагат на нашето тяло да поддържа по-високо ниво "добър" холестерол. Освен от общото ниво на кръвния холестерол, здравето на нашите съдове се влияе и от съотношението "добър/лош" (HDL/LDL) холестерол - много важен за нашите съдове индекс. Редица фактори влияят върху производството на "добър" и "лош" холестерол и повишават риска ни от сърдечно-съдово заболяване.
Рисков фактор 1: Наследственост
Някои семейства страдат от наследствено придобити нарушения в обмяната на холестерола и от повишен риск от ранни сърдечно-съдови инциденти (инфаркти на миокарда, мозъчни инсулти). Важно е хората с "фамилна обремененост" за сърдечно-съдово заболяване да бъдат откривани навреме. Много може да се направи за съхраняване на тяхното съдово здраве чрез промяна на начина им на живот и включване на подходящо медикаментозно лечение, ако се налага.
Рисков фактор 2: Възраст и пол
По-възрастните хора и мъжете (в сравнение с жените преди настъпване на менопаузата) страдат по-често от повишен кръвен холестерол. След настъпването на менопаузата рисковете при двата пола се изравняват. Учените смятат, че женските полови хормони (естрогените) поддържат нивото на кръвния холестерол в желаните от съдовете граници. Вероятно това е защитен механизъм за продължаване на рода чрез по-добро предпазване на жените в репродуктивна възраст. Изглежда, че диабетичките по-рано губят защитния за съдовете ефект на женските полови хормони в сравнение с жените без диабет. Сърдечно-съдовият риск е повишен при диабетичките и преди настъпването на менопаузата, като вероятно е изравнен с този на мъжете на същата възраст.
Рисков фактор 3: Високо кръвно налягане
Този рисков фактор може да бъде управляван чрез ограничен внос на натрий (готварска сол) с храната, намалена употреба на алкохол, контрол на теглото, повишена физическа активност и здавословна диета, съдържаща повече пресни зеленчуци и плодове, и по-малко животински мазнини. Учените доказаха, че кръвното налягане на хората в напреднала възраст или хората с диабет е по-чувствително на хранителния внос на натрий.
Рисков фактор4: Тютюнопушене
Никотинът ускорява сърдечния ритъм и води до спазъм на съдовете на сърцето и крайниците, а вдишваният от цигарите въглероден двуокис намалява допълнително кислородните запаси на сърцето. Проучвания доказаха, че непушачите имат по-високо ниво на "добър" холестерол.
Рисков фактор 5: Липса на физическа активност
Проучванията доказват, че редовното физическо движение увеличава нивото на "добрия" холестерол. Редовното ходене 20-30 минути на ден пеша, поне три пъти седмично, намалява нивото на "лошия" холестерол с 18%, а това означава - 36% по-малък риск от сърдечно-съдови заболявания.
Рисков фактор 6: Наднормено тегло
Намаляването на наднорменото тегло с 5-10% води до повишаване на "добрия" холестерол и снижаване на "лошия" холестерол. Отслабването трябва да става с намален общ внос на енергия(калории) с храната и редовен повишен разход на енергия чрез физическа активност.
Рисков фактор 7: Нездравословно хранене
Хранителният прием на много наситени мазнини и ограниченият внос на разтворими фибри водят до повишаване на общия и "лошия" холестерол. Богат източник на разтворими фибри са варивата (зрял боб, леща), овесените трици, соята, пресните зеленчуци и плодове. Наситени мазнини съдържат предимно продуктите от животински произход (месо, мас, готови колбаси, кожата на пилето, високомаслените млека и млечни продукти, като масло и сметана). При технологичното хидрогенериране на растителните мазнини се получават трансмастни киселини. Нашите съдове не правят разлика между наситените мазнини и трансмастните киселини. Богати на технологични мазнини са твърдите маргарини и много от готовите храни (чипс, кашу, бисквити и др.) Тези мазнини удължават годността на продуктите, но не са по-добри за нашите съдове от наситените мазнини. Богато на наситени мазнини е кокосовото масло, което се използва в сладкарската индустрия. Домашно приготвените десерти са по-добри от готовите сладкиши, стига да отговарят на някои условия:
Рисков фактор 8: Захарен диабет
Обмяната на мазнините страда и при двата типа диабет, но нарушенията имат различен характер. При хората с диабет 1 , стига да не са със затлъстяване, лош гликемичен контрол и бъбречно увреждане, нивото на "добрия" холестерол е сходно с това на останалото население на същата възраст. Въпреки че лечението с инсулин повишава "добрия" холестерол, съдовете при хората и с двата типа диабет са по-уязвими и затова трябва да се пазят старателно чрез агресивно поведение спрямо всички управляеми рискови фактори. Хората с диабет 2 често имат намален "добър" холестерол за сметка на повишен "лош" холестерол. Нещо повече, при тях молекулите на "лошия" холестерол са по-малки на размер, но с увеличена плътност. По-малките и по-плътни молекули на "лошия" холестерол са по-рискови за съдовете. Диабет тип 2 не е "леко" нарушение в обмяната на веществата. Лошият му контрол е равнозначен на съдово заболяване.
Не можем да избираме роднините си, нито да променим пола или възрастта си. Разполагаме със следните алтернативи, за да управляваме по-добре нивото на холестерола в кръвта:
Холестеролът е бяло мазно вещество, което изпълнява важни функции в нашия организъм - представлява незаменима съставна част на клетъчните обвивки, участва в производството на някои хормони и е необходим за синтезата на витамин Д. Около 80% от холестерола се произвежда от черния ни дроб. Останалата част се внася с храната, която консумираме. Само храните от животински произход съдържат холестерол. Най-богати източници са: тлъсти меса, кожата на пилето, животински вътрешности ( мозък, шкембе, черен дроб, бъбреци), яйчен жълтък, високомаслени млечни продукти, скариди. Нашето тяло "поглъща" около половината от съдържащия се в храната холестерол. Той постъпва в кръвта, която вече съдържа произведения от черния ни дроб холестерол. Рискът за нашите съдове расте, когато нивото на общия холестерол в кръвта надвиши нормалните граници, особено ако има и други рискови фактори (тютюнопушене, високо кръвно налягане, липса на физическа активност, наднормено тегло, захарен диабет, напреднала възраст). Всяко намаляване на общия холестерол с 1% води до снижаване на риска от сърдечно-съдови заблявания с 2%.
"ДОБЪР" холестерол, "ЛОШ" холестерол
"Лошият" холестерол (LDL-холестерол) се произвежда от черния дроб. Той помага на циркулиращия в кръвта холестерол да се отложи по-лесно в стените на съдовете и да образува плаки. "Добрият" холестерол (HDL-холестерол) също се произвежда от черния дроб. Той отнема от стените на съдовете отложения холестерол и го пренася обратно до черния дроб за преработване. По този начин тялото ни се "изчиства" от свръхколичеството холестерол. Богатите на разтворими фибри храни, редовната физическа активност и контролът на теглото помагат на нашето тяло да поддържа по-високо ниво "добър" холестерол. Освен от общото ниво на кръвния холестерол, здравето на нашите съдове се влияе и от съотношението "добър/лош" (HDL/LDL) холестерол - много важен за нашите съдове индекс. Редица фактори влияят върху производството на "добър" и "лош" холестерол и повишават риска ни от сърдечно-съдово заболяване.
Рисков фактор 1: Наследственост
Някои семейства страдат от наследствено придобити нарушения в обмяната на холестерола и от повишен риск от ранни сърдечно-съдови инциденти (инфаркти на миокарда, мозъчни инсулти). Важно е хората с "фамилна обремененост" за сърдечно-съдово заболяване да бъдат откривани навреме. Много може да се направи за съхраняване на тяхното съдово здраве чрез промяна на начина им на живот и включване на подходящо медикаментозно лечение, ако се налага.
Рисков фактор 2: Възраст и пол
По-възрастните хора и мъжете (в сравнение с жените преди настъпване на менопаузата) страдат по-често от повишен кръвен холестерол. След настъпването на менопаузата рисковете при двата пола се изравняват. Учените смятат, че женските полови хормони (естрогените) поддържат нивото на кръвния холестерол в желаните от съдовете граници. Вероятно това е защитен механизъм за продължаване на рода чрез по-добро предпазване на жените в репродуктивна възраст. Изглежда, че диабетичките по-рано губят защитния за съдовете ефект на женските полови хормони в сравнение с жените без диабет. Сърдечно-съдовият риск е повишен при диабетичките и преди настъпването на менопаузата, като вероятно е изравнен с този на мъжете на същата възраст.
Рисков фактор 3: Високо кръвно налягане
Този рисков фактор може да бъде управляван чрез ограничен внос на натрий (готварска сол) с храната, намалена употреба на алкохол, контрол на теглото, повишена физическа активност и здавословна диета, съдържаща повече пресни зеленчуци и плодове, и по-малко животински мазнини. Учените доказаха, че кръвното налягане на хората в напреднала възраст или хората с диабет е по-чувствително на хранителния внос на натрий.
Рисков фактор4: Тютюнопушене
Никотинът ускорява сърдечния ритъм и води до спазъм на съдовете на сърцето и крайниците, а вдишваният от цигарите въглероден двуокис намалява допълнително кислородните запаси на сърцето. Проучвания доказаха, че непушачите имат по-високо ниво на "добър" холестерол.
Рисков фактор 5: Липса на физическа активност
Проучванията доказват, че редовното физическо движение увеличава нивото на "добрия" холестерол. Редовното ходене 20-30 минути на ден пеша, поне три пъти седмично, намалява нивото на "лошия" холестерол с 18%, а това означава - 36% по-малък риск от сърдечно-съдови заболявания.
Рисков фактор 6: Наднормено тегло
Намаляването на наднорменото тегло с 5-10% води до повишаване на "добрия" холестерол и снижаване на "лошия" холестерол. Отслабването трябва да става с намален общ внос на енергия(калории) с храната и редовен повишен разход на енергия чрез физическа активност.
Рисков фактор 7: Нездравословно хранене
Хранителният прием на много наситени мазнини и ограниченият внос на разтворими фибри водят до повишаване на общия и "лошия" холестерол. Богат източник на разтворими фибри са варивата (зрял боб, леща), овесените трици, соята, пресните зеленчуци и плодове. Наситени мазнини съдържат предимно продуктите от животински произход (месо, мас, готови колбаси, кожата на пилето, високомаслените млека и млечни продукти, като масло и сметана). При технологичното хидрогенериране на растителните мазнини се получават трансмастни киселини. Нашите съдове не правят разлика между наситените мазнини и трансмастните киселини. Богати на технологични мазнини са твърдите маргарини и много от готовите храни (чипс, кашу, бисквити и др.) Тези мазнини удължават годността на продуктите, но не са по-добри за нашите съдове от наситените мазнини. Богато на наситени мазнини е кокосовото масло, което се използва в сладкарската индустрия. Домашно приготвените десерти са по-добри от готовите сладкиши, стига да отговарят на някои условия:
- намалено количество калории чрез използване на по-малко мазнини и захар (замяна на сметаната с нискомаслено мляко, маслото - с растително олио, използване на некалоричен изкуствен подсладител)
- използване на пълнозърнесто брашно или 1/2 бяло и 1/2 пълнозърнестро брашно
- включване на разтворими фибри и овесени трици, пресни или замразени плодове
- намаляване броя на яйцата или използване само на белтъка
- термична обработка чрез печене или варене, но не и пържене в мазнина
Рисков фактор 8: Захарен диабет
Обмяната на мазнините страда и при двата типа диабет, но нарушенията имат различен характер. При хората с диабет 1 , стига да не са със затлъстяване, лош гликемичен контрол и бъбречно увреждане, нивото на "добрия" холестерол е сходно с това на останалото население на същата възраст. Въпреки че лечението с инсулин повишава "добрия" холестерол, съдовете при хората и с двата типа диабет са по-уязвими и затова трябва да се пазят старателно чрез агресивно поведение спрямо всички управляеми рискови фактори. Хората с диабет 2 често имат намален "добър" холестерол за сметка на повишен "лош" холестерол. Нещо повече, при тях молекулите на "лошия" холестерол са по-малки на размер, но с увеличена плътност. По-малките и по-плътни молекули на "лошия" холестерол са по-рискови за съдовете. Диабет тип 2 не е "леко" нарушение в обмяната на веществата. Лошият му контрол е равнозначен на съдово заболяване.
Не можем да избираме роднините си, нито да променим пола или възрастта си. Разполагаме със следните алтернативи, за да управляваме по-добре нивото на холестерола в кръвта:
- контрол на теглото
- контрол на кръвното налягане
- здравословен режим на хранене
- редовна двигателна активност
- спиране на тютюнопушенето
- контрол на кръвната захар
Няма коментари:
Публикуване на коментар