"Как дивно играе опалът драгоценен –
В него е слънчевият блясък и отливът на луната
В него е потокът на живота
И тихата прелест на нощната тишина."
П. Драверт
"Огънят на опала мек и нежен, при това с пурпурен отенък както аметиста, и зелено море както смарагда: всичко заедно се слива в искрящо великолепие" - така е описал опала римският учен Плиний Старши
Този камък е известен от незапомнени времена и с това може да се обясни сходството в наименованието му при повечето индоевропейски народи. На санскрит "упал" означава "скъпоценен" или "благороден" камък.
Семейството на опалите е многочислено и разнообразно, те се делят на благородни и прости опали.
Главната особеност на благородния опал е способността да предизвиква разнообразна игра на цветовете. Този ефект е подобен на образуването на дъгата, когато светлината премине през намиращи се във въздуха капчици вода и се разлага на чисти цветни лъчи. Именно от водата опалът взаимства своите цветове и играта на дъга. Обикновено този камък съдържа 6 до 10%, а понякога и 30% "свързана вода". Затова той се бои от горещина и сухота, потъмнява от тях и губи своята привлекателност , като че ли умира. Ако се сложи във вода за известно време, той може отново да оживее и да възстанови качествата си.
Природата е съединила в този камък две противоречия: студ и огън. В един камък има нежен цвят, като руменина изпод нежната кожа на красавица, в друг - очите ще опари такава жар, че неволно ги закриваме с ръка, в трети светлината струи на вълни. Такива преливания на светлина в благородния опал са дали живот на думата "опалесценция". Само камъни с опалесценция се използват в ювелирните изделия.
Неблагородните опали също притежават свои чудесни свойства, те носят названието "вкаменено дърво". Този камък се образува в процес на проникване на наситени кремнеземови разтвори в малките пори на дънерите и стволовете на умрелите дървета: на мястото на дървесината се отлага опал, който удивително точно повтаря нейната структура. На някои места на планетата има даже цели каменни гори от такива дървета.
Лечението с опали е възникнало още в дълбока древност. Елините са смятали, че опалът влияе благотворно на здравето на човека. Древнойндийските лекари се считали, че опалът кондензира космическите лъчения, а след това ги излъчва, като при това оказва положително въздействие. В по-късни времена се е смятало, че опалът възвръща остротата на зрението и блясъка в очите.
Опалът се използвал за лечение още на сърдечни болести, защита от инфекциозни заболявания, чума (по време на тези страшни епидемии много хора са носили пръстени с опали), успокоение на нерви, меланхолия. Смятало се също, че този камък като талисман трябва да осигури успехи в работата и в личния живот, но само в този случай, ако него го носи порядъчен, благороден човек, способен да се пребори с егоизма и страстта към нечестните сделки.
Актуален е въпросът за лечение с опали и днес. Например в много европейски страни има кабинети, където се практикува лечение с този камък. А в САЩ специалисти по електроника водят изследвания за оздравителното въздействие на изкуствените опали.
Уважително отношение към опала имало до края на 17 век, докато изведнъж неочаквано той не се прочул със славата на нещастен камък.
В течение на стотици години опалът имал славата на камък носещ нещастие, и сеещ зло. Притежателят на опал се смятало, че го сполетяват маса неприятности и нещастия. С влиянието на опала се обяснявали самоубийства, престъпления, банкрути и разводи. Считало се, че опалът съдържа вътрешна отрова, от която и сам загива. Тези легенди подбудили английския крал Едуард 7 да замени в своята корона опалите с рубини.
По време на заточването на Наполеон безследно изчезнал знаменитият опал "Горящата Троя", който принадлежал на императрица Жозефина - според преданието той като че ли се разтворил във въздуха, самоунищожавайки се. Известно е само, че този легендарен камък действително изчезнал след заточването на императора. След тези слухове бижутерите на Виена загубили клиенти и били принудени да хвърлят "коварните" опали в Дунав.
"Големият опал" в златен обков попаднал през 17 век в съкровищницата на испанския крал, но след това над царския дом се посипали нещастия - наследникът умрял още като дете, флотилията идваща от Южна Америка и натоварена със злато затънала в бреговете на Испания. Прекрасният опал бил даден на свещениците в манастира Алмейда, които го положили пред образа на Мадоната.
Честта на камъка спасила английската кралица Виктория, която направила опалът любим камък на своята фамилия. Тя подарила такъв камък на сватбата на дъщеря си и също сама носила опалови украшения.
Възможно е своята лоша слава опалът да е придобил поради трудността на неговата обработка и промяната му от атмосферните условия. За него е противопоказно дълго излагане на слънце - той се обезводнява, губи преливането на цветовете си, става млечно-бял. Затова го наричат "изменчив" - символ на непостоянство. Ако опалът се сложи във вода, то след известно време той отново оживява и придобива своето свойство на преливането на цветовете.
Все пак опалът не е толкова прост от гледна точка на неговото магическо въздействие върху човека. Явно, поради присъщата му изменчивост на цвета той от древни времена се е смятал за съпричастен към лъжите. Считало се например, че камъкът влече своя собственик към черна магия и може да го тласне към властта на Сатаната. Също се смятало, че подареният опал ражда враждебни чувства към този, който го е подарил, които стават причина за раздори.
Опалът е камък на тайните страсти и пороци, затова него могат да го носят само хора, способни да побеждават своите пороци. С разположението на камъка биват удостоявани тези, които живеят в мир със собствените си фантазии, без да се опитват да ги осъществяват. А при особено страстните мечтатели, ако го носят, той може да предизвика раздвоение на личността.
В древността се считало, че опалът е камък на лъжливите надежди, на фантазьорите, живеещи в света на нереални надежди.
За хора делови и земни, които умеят да достигат своите земни цели, опалът не е подходящ за талисман.
Той задължително трябва да се носи в сребро.
Хора с неустойчив характер не бива да носят опали.
Хора с чисти помисли могат да го носят без страх за себе си.
В ръцете на злобни хора опалът се превръща в камък на злото: ражда подозрение, страх, предизвиква раздори и караници.
На Изток е бил смятан за камък на надеждата.
Противоречивият характер на опала потвърждават и двама руски учени-медици Б. Донцов и А. Подколзин, които подчертават, че самите условия на формирането на естествените опали не позволяват да се стандартизира тяхното влияние и да се предскажат последствията.
Без всякаква опасност опал могат да носят родените през октомври, за тях това е камък на надеждата. Също така и доколкото той е лунен камък, подхожда на родените под съзвездието Рак, защото само този знак е способен да овладее енергията на камъка.
В него е слънчевият блясък и отливът на луната
В него е потокът на живота
И тихата прелест на нощната тишина."
П. Драверт
"Огънят на опала мек и нежен, при това с пурпурен отенък както аметиста, и зелено море както смарагда: всичко заедно се слива в искрящо великолепие" - така е описал опала римският учен Плиний Старши
Този камък е известен от незапомнени времена и с това може да се обясни сходството в наименованието му при повечето индоевропейски народи. На санскрит "упал" означава "скъпоценен" или "благороден" камък.Семейството на опалите е многочислено и разнообразно, те се делят на благородни и прости опали.
Главната особеност на благородния опал е способността да предизвиква разнообразна игра на цветовете. Този ефект е подобен на образуването на дъгата, когато светлината премине през намиращи се във въздуха капчици вода и се разлага на чисти цветни лъчи. Именно от водата опалът взаимства своите цветове и играта на дъга. Обикновено този камък съдържа 6 до 10%, а понякога и 30% "свързана вода". Затова той се бои от горещина и сухота, потъмнява от тях и губи своята привлекателност , като че ли умира. Ако се сложи във вода за известно време, той може отново да оживее и да възстанови качествата си.
Природата е съединила в този камък две противоречия: студ и огън. В един камък има нежен цвят, като руменина изпод нежната кожа на красавица, в друг - очите ще опари такава жар, че неволно ги закриваме с ръка, в трети светлината струи на вълни. Такива преливания на светлина в благородния опал са дали живот на думата "опалесценция". Само камъни с опалесценция се използват в ювелирните изделия.
Неблагородните опали също притежават свои чудесни свойства, те носят названието "вкаменено дърво". Този камък се образува в процес на проникване на наситени кремнеземови разтвори в малките пори на дънерите и стволовете на умрелите дървета: на мястото на дървесината се отлага опал, който удивително точно повтаря нейната структура. На някои места на планетата има даже цели каменни гори от такива дървета.Лечението с опали е възникнало още в дълбока древност. Елините са смятали, че опалът влияе благотворно на здравето на човека. Древнойндийските лекари се считали, че опалът кондензира космическите лъчения, а след това ги излъчва, като при това оказва положително въздействие. В по-късни времена се е смятало, че опалът възвръща остротата на зрението и блясъка в очите.
Опалът се използвал за лечение още на сърдечни болести, защита от инфекциозни заболявания, чума (по време на тези страшни епидемии много хора са носили пръстени с опали), успокоение на нерви, меланхолия. Смятало се също, че този камък като талисман трябва да осигури успехи в работата и в личния живот, но само в този случай, ако него го носи порядъчен, благороден човек, способен да се пребори с егоизма и страстта към нечестните сделки.
Актуален е въпросът за лечение с опали и днес. Например в много европейски страни има кабинети, където се практикува лечение с този камък. А в САЩ специалисти по електроника водят изследвания за оздравителното въздействие на изкуствените опали.
Уважително отношение към опала имало до края на 17 век, докато изведнъж неочаквано той не се прочул със славата на нещастен камък.В течение на стотици години опалът имал славата на камък носещ нещастие, и сеещ зло. Притежателят на опал се смятало, че го сполетяват маса неприятности и нещастия. С влиянието на опала се обяснявали самоубийства, престъпления, банкрути и разводи. Считало се, че опалът съдържа вътрешна отрова, от която и сам загива. Тези легенди подбудили английския крал Едуард 7 да замени в своята корона опалите с рубини.
По време на заточването на Наполеон безследно изчезнал знаменитият опал "Горящата Троя", който принадлежал на императрица Жозефина - според преданието той като че ли се разтворил във въздуха, самоунищожавайки се. Известно е само, че този легендарен камък действително изчезнал след заточването на императора. След тези слухове бижутерите на Виена загубили клиенти и били принудени да хвърлят "коварните" опали в Дунав.
"Големият опал" в златен обков попаднал през 17 век в съкровищницата на испанския крал, но след това над царския дом се посипали нещастия - наследникът умрял още като дете, флотилията идваща от Южна Америка и натоварена със злато затънала в бреговете на Испания. Прекрасният опал бил даден на свещениците в манастира Алмейда, които го положили пред образа на Мадоната.
Честта на камъка спасила английската кралица Виктория, която направила опалът любим камък на своята фамилия. Тя подарила такъв камък на сватбата на дъщеря си и също сама носила опалови украшения.
Възможно е своята лоша слава опалът да е придобил поради трудността на неговата обработка и промяната му от атмосферните условия. За него е противопоказно дълго излагане на слънце - той се обезводнява, губи преливането на цветовете си, става млечно-бял. Затова го наричат "изменчив" - символ на непостоянство. Ако опалът се сложи във вода, то след известно време той отново оживява и придобива своето свойство на преливането на цветовете.
Все пак опалът не е толкова прост от гледна точка на неговото магическо въздействие върху човека. Явно, поради присъщата му изменчивост на цвета той от древни времена се е смятал за съпричастен към лъжите. Считало се например, че камъкът влече своя собственик към черна магия и може да го тласне към властта на Сатаната. Също се смятало, че подареният опал ражда враждебни чувства към този, който го е подарил, които стават причина за раздори.
Опалът е камък на тайните страсти и пороци, затова него могат да го носят само хора, способни да побеждават своите пороци. С разположението на камъка биват удостоявани тези, които живеят в мир със собствените си фантазии, без да се опитват да ги осъществяват. А при особено страстните мечтатели, ако го носят, той може да предизвика раздвоение на личността.
В древността се считало, че опалът е камък на лъжливите надежди, на фантазьорите, живеещи в света на нереални надежди.За хора делови и земни, които умеят да достигат своите земни цели, опалът не е подходящ за талисман.
Той задължително трябва да се носи в сребро.
Хора с неустойчив характер не бива да носят опали.
Хора с чисти помисли могат да го носят без страх за себе си.
В ръцете на злобни хора опалът се превръща в камък на злото: ражда подозрение, страх, предизвиква раздори и караници.
На Изток е бил смятан за камък на надеждата.
Противоречивият характер на опала потвърждават и двама руски учени-медици Б. Донцов и А. Подколзин, които подчертават, че самите условия на формирането на естествените опали не позволяват да се стандартизира тяхното влияние и да се предскажат последствията.
Без всякаква опасност опал могат да носят родените през октомври, за тях това е камък на надеждата. Също така и доколкото той е лунен камък, подхожда на родените под съзвездието Рак, защото само този знак е способен да овладее енергията на камъка.
източници : http://www.sarafan.ru
Няма коментари:
Публикуване на коментар