петък, 12 декември 2008 г.

Мадарският конник


Репродукциите му от години украсяват учебниците по българска история и стотинките, стимулирайки патриотични чувства у ползващите ги. В края на юни 2008 г. българите го избраха за символ на страната си в шумно рекламирана кампания.
Но единственият скален релеф от ранното средновековие в Европа - изработен вероятно в началото на 8 век - притежава най-важната характеристика на голяма забележителност. Няма значение колко пъти сте го виждали на снимка. Когато го видите на живо, дъхът ви ще спре. Фигурите - конник с куче, който убива лъв - са съхранили въздействието си въпреки ерозията, която още преди векове е изличила най-важните детайли на релефа. Лицето на конника например.
КОЙ Е ТОЙ?
Оттук нататък ще говорим с хипотези. Мъжът може да е богът на прабългарите. Те пристигнали в края на 7 век, водени от хан Аспарух, и основали на двайсетина километра от Мадара първата си столица Плиска. Конникът може да е изображение на триумфиращия хан Тервел (701-721). Неговото име - заедно с тези на управлявалите по-късно Крум и Омуртаг, личи в надписите на гръцки език около релефа.
По-екцентричните теории твърдят, че конникът няма нищо общо с прабългарите. Според една от версиите релефът е портрет на персийския цар Дарий Велики, който минал по тези земи в края на 6 век пр.н.е. Походът бил част от камапния за омиротворяване на траките, която гарантирала на персиеца, че никой няма да го притеснява, докато се опитва да завладее Елада.
Други смятат, че Мадарският конник не е нищо повече от огромна версия на оброчните плочки, които траките посвещавали на своя древен Бог-конник. В подножието на платото те действително имали светилище, където оставяли плочки, изобразяващи ездач. Конниците от светилището и конникът от релефа обаче са различни. На коня на втория има стреме, което не познато на античния свят до идването на азиатските номади при Великото преселение на народите.
Траките и прабългарите обаче споделят нещо общо, освен образите на конници в изкуството си. И двата народа усещали, че Мадара е необикновено място.
Ще го усетите и вие, ако имате вкус към риска. Първо си починете от уморителното качване на стръмните стъпала, които водят до конника. След това тръгнете към Голямата пещера.
Релефът е най-известната забележителност сред старините в археологическия резерват "Мадарски конник". На върха на платото ще намерите средновековна крепост, в равнината в подножието му - раннохристиянска базилика, а в скалите в посока Каспичан - скална гробница.
Голямата пещера засенчва всички от тях. Понякога металната врата, която пази пътеката до нея е заключена . "Опасност от срутване" - обяснява надписът. Мнозина обаче поемат риска да проникнат отвъд телената ограда и да тръгнат по пътеката.
Тя се вие в подножието на скалата и извежда до параклис в скална ниша. Първите богомолци го посещавали през 13 век, но традицията е подновена - с нови икони и съвременен религиозен кич.
Малко по-нататък е Голямата пещера. Скалната й козирка надвисва на трийсетина метра и е толкова широка, че не можете да я обхванете с поглед. По стените й пълзят увивни растения, между които с отчетлив звук капе вода. Акустиката на мястото е изумителна. В подножието водата се превръща в извор. Стените на светилището, което траките построили тук за Трите нимфи, покровителки на водите, още стоят. ..

Божидара Илиева

Няма коментари:

Публикуване на коментар