Този старинен български обичай е основна, повратна точка в митологичния празничен календар на древните народи, свързан с лятното слънцестоене, когато денят е най-дълъг, а нощта — най-къса. Еньовден е любим летен празник на млади и стари, който разделя годината на две. Вярвало се, че след него зимата тръгва по своя дълъг път към хората. Приказката, как Еньо намята своя кожух и тръгва за сняг, напомня, че е време да се помисли за дългите студени месеци. Изразът "Еньо си е наметнал кожуха да върви за сняг" - определя този ден за далечно начало на зимата.
В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях, като че ли той е с най-силно езическо влияние. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). Среди лете. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.
Еньовден(24 юни) - християнски празник, с който църквата отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Заченат с Божията намеса, Свети Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ.
Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на Св. Йоан е подсказано "свише" - родителите му, Захарий /юдейски свещеник/ и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще имат син.Но корените на празника са много по-стари от християнството и са свързани с култа към слънцето. Народното честване на Еньовден отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене (22 юни). В основата на празника стои култът към слънцето. Вярва се, че на сутринта на Еньовден слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема обратния път към зимата. Кукувицата - предвестница на пролетта кука само до Еньовден т. е. от този празник лятото си отива.
ЕНЬОВДЕН - РИТУАЛИ
Или както още го наричат Яньовден или Драгойка. Еньовден е най-дългият и витален ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата.
Като един от най-почитаните летни календарни празници, той е съчетал древни представи и вярвания, колоритни обреди, гадания и магии, които му придават особен натюрел.
В народните схващания Еньовден бележи средата на лятото. В този ден „свети Еньо започвал да кърпи кожухчето си”, а Слънцето ставало по-рано от всякога. То седяло на небето по-дълго, къпело се в жива вода и така, осветено и огнено, се обръщало на другата страна. Оттогава дните започвали да стават по-къси, а нощите – да нарастват.
Разказват още, че на Еньовден Слънцето било особено игриво и благодатно. И млади, и стари жадували да се докоснат до неговата животворна сила. Вярва се, че на Еньовден слънцето "трепти","играе" и който го види в този момент, ще бъде здрав през цялата година. Затова в миналото стари и млади са посрещали слънчевия изгрев по високите места извън селището. Всички ставали още преди да се покаже небесното светило на хоризонта. С притаен дъх очаквали мига, в който то ще ги огрее с жарките си лъчи ще ги дари с жизненост и здраве до следващия Еньовден.
В някои краища в този ден момите, ергените и децата ходели по ливадите и се търкаляли в росата, за да са силни и жизнерадостни. Къпели се в реки и извори, в които и слънцето е умило лицето си, за да са весели и щастливи.
Девойките изнасяли навън чеиза си, за да го погледне и благослови слънцето.
Младежите палели огньове и ги прескачали, за да силни и жизнени.
Жените и мъжете се качвали по баирите, гледали сенките си и гадаели дали ще са здрави през годината.
За да има плодородие, млади жени отивали на нивата, за да зажънат и изплитат плитка от житото, след което слагали на кръст плитката и ръкойката.
Повсеместно е разпространена вярата, че преди да «тръгне към зима», слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. Смята се, че на тоя ден слънцето вече е достигнало своя зенит и преди да слезе по-ниско, се окъпва в живата еньовска вода. Заедно с него се къпят и всички болести. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето "спира да се движи" и също се къпят в него.
За лечение и гадаене се взима "мълчана вода" (налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка). Спорадично битуват представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.
Сутринта на този ден се става рано, за да се види как слънцето „се обръща до три пъти", а който успее да се „изкъпе" в росата - болестите ще бягат от него до следващия Еньовден.
Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.
Ако жените и момите си измият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи.
Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
На този ден се берат и метли за къщите, за да няма "лоши духове и таласъми".
Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко.
Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.
В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. Твърди се, че на Еньовден водата има магическа сила, която можела да се изполва много добре за лечение и гадаене. Най-силна е т.н. «мълчана вода», която се взима на залез сълнце при пълна тишина.
Този ден не е като другите летни дни на отиващия си юни. Той е различен не само с това, че е най-дългият ден и е свързан календарно с лятното слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях той е с най-силно езическо влияние, с най-богатите образности и символика. Неговата магичност се изразява в това, че на този ден всеки очаква вълшебство. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
ЛЕГЕНДАТА
Старите хора разправят, че някога много, много отдавна в едно село двама луди-млади - Еньо и Стана, много се искали. Ката ден мислите на единия били при другия, а хлябът им не се услаждал, ако не успеят да се видят поне отдалеко. Но бащата на момичето друго бил решил и сгодил Стана на друго село.
Вдигнали тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат. Тръгнала девойката, че сватба се назад не връща, а когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката.
Поболял се любимият й Еньо от мъка. Локал е цели девет години, девет постелки изгнили под него. През това време капка дъжд в селото не капнала. Реката пресъхнала и настанал мор по хората и добитъка.
На десетата година Еньовата сестрица взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повес ги обвила. После го облякла с женски дрехи, с бяло го пребулила и отишла при Еньо. „Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя, да видиш твоята Стана е дошла, булка да ти стане..."
Широко отворил очи клетият момък, усмивка грейнала на измъченото му лице, поизправил се с протегнати ръце и отведнъж издъхнал.
Духнали силни ветрове, рукнали буйни дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли стадата, а момите песен запели За любов и севда. Та оттогава останал обичай на Еньовден момите „булка" да правят и песни да пеят за венчило и голям берекет. После „напяват" пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а свирните и хората в този ден нямат край.
БИЛКИТЕ НА ЕНЬОВДЕН
Това е нощ на билярките, магьосниците и житомамниците, най-потайната и мистериозна нощ през годината. Тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Вярва се, че след Еньовден билките губят своята сила и не трябва да се берат.
Отколешна традиция е да се берат билки на Еньовден. Старо поверие разказва, че на този ден звездите слизали на земята, баели на лечебните треви и те ставали още по-лековити. Билетата познавали почти всички жени, но най-много врачки и баячки. От тях свивали еньовденски китки, с които се кичели и млади, и стари. А момите, ергените, децата и болнавите се провирали през големи венци от еньовденско биле, за здраве. Пазели билките на тайно място и с тях лекували разни болести.
В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения, и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание. От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приготвят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват.
Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки - божур, седефче, иглика, невен, босилек , ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.
На Еньовден слънцето достига максимума на своята енергийна активност. Билките, набрани тогава действително имат най-голяма лечебна сила, тъй като в този период на годината те са с голяма концентрация на вода и са във фаза на растеж, която позволява най-пълното им терапевтично използване. Лечебните свойства на растенията се дължат на определени химични съединения, които се съдържат в тях - алкалоиди, гликозиди, сапонини, витамини, фитонциди и др.
ВЯРВАНИЯ СВЪРЗАНИ С ПРАЗНИКА
Еньовденските обичаи имат и своята тъмна страна. Тогава действа особен вид вещица- бродницата. За Еньовден е характерно "грабенето" (краденето) и "маменето" на плода от нивите и добитъка. Казват, че жени-бродници (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който й е поръчал "краденето". Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. Обраната нива залинява, а другата - избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване. За предпазване от обиране, срещу празника стопанинът също често сам жъне своята нива в средата или или четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече обрана.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал - забраната да се жъне на Еньовден, според поверието този ден е "аталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък.
ЕНЬОВА БУЛЯ - КЛЮЧОВ РИТУАЛ
Ключово място в празничната обредност на Еньовден има ритуалът Еньова буля. Той се изпълнява за осигуряване на добра реколта.
Срещу празника всяка мома приготвя китка (или по една на член от семейството) и всички китки на момите от селото се събират в котле с "мълчана" вода. Съдът се покрива с червено було и се оставя през нощта "под звездите" под трендафил. Във водата се слагат и малко овесени зърна.
Традиционно участват само девойки. Главно действащо лице е Еньовчето, от където идва и името на обичая. Това обикновено е малко момиче, на възраст от 3 до 5 години, изтърсаче или сираче.
Още рано сутринта момите се събират в дома на Еньовчето и го обличат в булченска носия и го забулват с червено було или пък в бяла дълга риза, с бяла кърпа на главата. Задължително на кръста си носи пояс от пелин, на главата му слагат венче от пелин, а в ръцете си държи китка пелин или други цвете. Една от момите слага Еньовчето на раменете си и всички тръгват да обикалят нивите, градините, лозята, кошарите и къщите. Благославят всеки стопанин и му целуват ръка. По пътя си пеят и танцуват, берат цветя и билки, от които вият чудни венци и китки..
Цялата група обикаля из селото, като момите се изреждат да носят Еньовата буля. По време на цялото шествие Еньовата буля маха с ръце, имитирайки летене. Към нея се отправят въпроси за бъдещата реколта, пшеница, царевица, ръж, вино, мед, и всичко друго, което им се струва важно. Случайните отговори на обредното лице се приемат като предсказание, защото се смята, че то отговаря по Божие внушение и казва истината.
След обиколката на селището групата се връща в къщата, където е оставено котлето. Там девойките пеят песни-предсказания. Ако надпяването е само на момински китки, се гадае за женитба, а ако се припяват китки за всички, се гадае за здраве и плодородие.
Изпълнява се обичаят "ладуване". Чрез него може да се определи не само какъв занаят и положение ще има любимият, но и какъв ще е той по сърце. Затова девойките се обръщат към богинята на любовта Лада, макар че на Еньовден я наричат вместо "Ой, Ладо, Ладо, богиньо младо" – "Ой, Еньо, Еньо, Еньова булка".
При този обичай "Еньовата буля" (същото малко момиче, което предсказва плодородието) вади от бял котел пръстените или китките на момите. "Еньовата буля" вади с покрито лице наслуки, а другите припяват песни наричания: за работа, положение в обществото, характер, имотност и пр. – все важни неща, добри, но и не чак толкова, пъстри и различни, точно както е и в живота. Накрая поливат момиченцето с останалата в котела вода и го завеждат при родителите му. А всяка мома взима по няколко овесени зърна от котела и през нощта ги слага под възглавницата си. Вярва, че който момък сънува, за него ще се омъжи.
Целият ритуал е магически. Мълчаната вода тайнствено освещава китките и пръстените. Оставянето под звездите и покриването с червено було увеличават магическата сила. Поставянето под зеления трендафил е магия за здраве.
Да се гадае за женитба е много разпространено и сред българите мохамедани в Родопите. В навечерието на Еньовден момите виели китки от орехови листа, на които връзвали и пръстен. Пускали ги в меден бакър с мълчана вода и ги оставяли да пренощуват една нощ под червен трендафил. На сутринта се събирали на това място, измивали първо лицата си с пренощувалата вода и тогава започвали да наричат за бъдещето на всяка девойка.
Други пък отивали в ноща срещу Еньовден да пренощуват в чужда къща. Под възглавните слагали еньовденска китка или пръстен и вярвали, че ще омъжат за този ерген, когото са сънували.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ ХРАНИ И СИМВОЛИ
Венецът е магически символ, носи щастие и предпазва от зло. Дванадесетте жреци на колегията в древния Рим били коронясвани с венец от житни класове – да поемат жизнената сила на класовете, да осигурят богато плодородие. С венци за благослов се украсяват животни, кладенци, къщи. За сватбения венец се споменава и в Библията. Той трябва да осигури щастие, любов и деца в семейството. Още в древна Гърция с венец от лаврови клонки се обкичва главата на победителя. Гърците и римляните познават и смъртния венец. Той трябва да отблъсне всичко, което пречи на душите в новия им свят. Езическата магия на венеца се пренася и в религията, където той е култов знак. Короните на църковния глава и на владетеля са символ на върховна власт, дадена от Бога. Венецът увенчава праведния християнин с победа над света, с обещание за бъдещия рай. Бог увенчава своите мъченици, победители на духа, и ги приема в царството небесно.
На Еньовден венецът и горящият кръг на огъня са символи на усвоеното и очовечено пространство. Извън него остава неподреденият и опасен за човека свят. Вътре в кръга действа предпазващата му сила. Венецът и кръгът придобиват сакрална магическа функция. Символизират слънчевия диск и притежават силата на свещени знаци и на божествена магия.
Билки, еньова китка
Някога, преди да бъде още сътворен човекът, билките били най-обикновени треви, красиви и уханни, нямали лечебни свойства, защото по замисъл човекът не трябвало да бъде спохождан от болести, а да бъде здрав и силен. Но за жалост, когато Дядо Господ го направил от кал и го оставил да съхне, дошъл дяволът завистник. Замахнал той с тоягата, пробол с ярост глинената фигура на тялото на десетки места, направил я на решето и си заминал с чувство, че е изпълнил дяволския си дълг. А на сутринта Господ се втурнал да спасява творението си. Понавел се напред, назад, откъснал някакви треви и запушил с тях дълбоките дупки по изтърбушеното човешко тяло. Раните мигом зараснали, но останали завинаги слаби места на човека, отворени за болести и беди. Нямало никакъв проблем, всички те можели в миг да се излекуват, стига да се намери от същата трева, която някога Господ поставил на това място.
Красивите треви, вече лековити билки, са навсякъде около нас. Ала като не ги познаваме, и не знаем как да ни послужат.
Много са болестите, пробойни в телата, които народът се е научил да лекува с билки – точно седемдесет и седем и половина. За всички има лек, за половинката обаче не се намира. Затова и на Еньовден се събират седемдесет и седем билки, а за незнайната половинка трябва да си затворим очите и да посегнем наслука към някоя трева. Откъсва се наполовина и дай боже, да излезе тя магическа и лековита. Всички тези билки се връзват във вълшебна "еньова" китка и ако на някого му се случи през годината да заболее от незнайна болест или "мерак", "нервозност", "нервен припадък", неспокоен сън, уплаха – билките в китката са тези, които ще го излекуват и изправят на крака. Билки се берат на Гергьовден, Йеремия и Спасовден, но особено силна е магията им, когато са набрани на Еньовден. Казват, че всяка набрана тогава трева е лековита.
Обреди: гадаене по изгрев слънце по сянката си, палене на обредни огньове, които се прескачат за здраве. Земният огън е проекция на небесния. Вярва се, че в полунощ срещу празника "небето се отваря", "морето спира до се движи" и се къпят в него за здраве, "звездите слизат на земята", омайват тревите и цветята и им придават магическа целебна сила. Нощта срещу празника се смята за времето, в което се разрушават пространствените и времеви граници между горния и долния свят, когато действат различни свръхестествени същества - самодиви, вампири, паднали от небето змейове. Нощта срещу Еньовден до изгрева се мисли за благоприятна за различни заклинания.
Небето се отваря, Светът на Великия Творец застива в очакване на Светлината - цялата природа очаква изгрева на Слънцето. След този ден То, сияещо и подмладено, си позволява да си почива по няколко минути в повече, за да събере сили за борбата със злото, подхранвайки надеждата на хората за здраве и добруване.
На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е "хаталия" (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Свети Еньо е един от християнските светци- градушкари.
Има и задължителни обичаи - на Еньовден всеки трябва да се изкъпе обредно, за да си идат и лошите болести. Прави се и Еньовски венец от билки през който хората се провират за здраве.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Овцете и говедата предсказват каква ще е зимата, която идва. Ако лежат на земята, ще е мека, без големи студове.
Ако кукувицата спре да кука преди Еньовден – зимата ще започне рано и ще е тежка, а ако продължи и след празника – ще започне късно и ще е мека.
Ако на Еньовден овчарското куче лежи свито на кълбо, зимата ще е люта и зла. Ако лежи отпуснато на земята, зимата ще е мека.
Ако на Еньовден в жълъдите се намерят червеи – зимата ще е с много сняг, ако се намери муха – ще е дъждовна.
Еньовден е най-виталният ден през годината, когато слънцето е в зенита си. Той бележи средата на годината и като такъв, е и ден за равносметка. Нека в този ден да спрем за малко забързания си ход, да се огледаме, да вземем сила от природата и спокойно да продължим напред.
До следващия Еньовден.
