Показват се публикациите с етикет изкуство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет изкуство. Показване на всички публикации

събота, 11 ноември 2017 г.

Фантастичните светещи вълни на руския маринист на XIX век

Иван Константинович Айвазовски е обичал да рисува морето. Роден в Кримската държава, той е роден в пристанищния град Феодосия и по този начин  големите вълни са му били  постоянен спътник. Този руско-арменски художник от 19-ти век има истински умения за изобразяване на вълните. Светли и прозрачни, те съвършено улавят същността на истинското нещо. 

Много от тези картини съдържат и човешки елемент, с кораби, показващи борбата между човека и природата.

По време на кариерата си Иван Константинович Айвазовски е нарисувал над 6000 картини, половината от които изобразяват море и кораби. Той често е ходел да гледа военноморски маневри и дори рисува обсадата на Севастопол. 

Айвазовски е широко признат дори извън Руската империя, получавайки награди от Франция, Турция и други.



източник: https://www.boredpanda.com/mesmerizing-translucent-waves-19th-century-painting-ivan-konstantinovich-aivazovsky/

неделя, 17 юли 2016 г.

Реалистични фигури от балони

Японският художник Масайоши Матсумото създава изключително реалистични фигури на животни от цветни балони. 



Още от неговите творения 
може да се видят на :              http://bigpicture.ru/?p=788953






сряда, 12 август 2015 г.

Порцеланови дантели

Дрезденски дантелен порцелан
Своето наименование дантеленият порцелан е получил благодарение на лекотата и изяществото си, а също така заради сходството си с истински плетени дантели.

При създаването на дантелените статуетки се използват истински дантели, които се потапят в порцеланова маса, а след това още влажни се закрепят към статуетката. В пещи при температура 1300 градуса текстилната основа изгаря, а порцелановата дантела се втърдява и остава завинаги.

Процесът е бил разработен още в Древен Китай, където използвали коприна. Но най-известният пример е дрезденският порцелан - на името на града, където е бил изобретен, и където е имало много фабрики, изполващи тази техника. Дрезденските дантели за започнали да се произвеждат в края на 18-ти и началото на 19-ти век.

























източник: http://www.passionforum.ru


неделя, 9 август 2015 г.

Майсторът на илюзиите Роб Гонсалвес

Стилът, в който рисува канадският художник Роб Гонсалвес може да се нарече "магически реализъм". Картините на  Гонсалвес - са винаги  един магически съюз на светове, изтънчени метаморфози, преплитане на предмети от една инкарнация в друга. Художникът сякаш намеква за нас - всичко в света е взаимно.
Роб започва да рисува първата си работа на възраст 12 години - той се интересува от архитектура, перспектива, всички видове проекти. Художникът и сега отдава централно място в творчеството си на  архитектурата, но сега той строи илюзии. Да, така умело, че понякога е трудно да се различи къде свършва един свят и къде и започва друг. Смес от Dali, Магрит и Ешер - това са рисунките на Роб Гонсалвес. 

да се впуснем в плаване

смяна на декора

танцът на водата

смели акробати

строителна акробатика


източник:  http://www.adme.ru

неделя, 26 април 2015 г.

Жилище на 7 квадратни метра в Рим

В самия център на Рим, на няколко стъпки от Пантеона и площад "Свети Петър", е разположено миниатюрно жилище в неголяма къща.  Построено още през 18 век, то дълго време е било изоставено, докато през 2010 година не го купува архитектът и дизайнерът Марко Пиераци (Marco Pierazzi). Той успял, независимо от микроскопичната площ от 7 квадратни метра, да го превърне в пълноценно жилище.







На първия етаж са разположени напълно оборудвана кухня и баня с тоалетна. На масата, която е сгъваема, за да не заема излишно място, едновременно могат да седнат 3-4 човека.









За да се отиде на втория етаж е необходимо да се изкачи стълбата и да се отвори капак, който е част от пода/тавана. 






На втория етаж са разположени разтегателен диван и телевизор.



В това малко жилище Марко живял със съпругата си няколко години, докато не им се родило дете. Сега той отдава жилището под наем. 

източник: http://bigpicture.ru




неделя, 16 ноември 2014 г.

Топки-загадки от Китай

w640

В продължение на много столетия китайското приложно изкуство е било известно по целия свят със своята невероятна красота и изящество. Ако е нужно да се избере единствен обект, който най-добре описва китайското внимание към детайлите, това разбира се ще бъде топката-загадка от слонова кост.
Китайските топки-главоблъсканици са декоративни предмети, които се състоят от няколко концентрични сфери, всяка от които се върти свободно, но при това е изрязана от тази част на материала, от която са изрязани и другите сфери. Европейците дълго време са наричали тези топки "дяволски", защото не са можели да си представят как е възможно от цяло парче кост да се изрежат една в друга концентрични сфери, които и освен това свободно да се въртят.
Вие можете да намерите топки направени от синтетична слонова кост, смола, дърво, нефрит и други материали. Тези произведения на изкуството обикновено се състоят от 3 до 7 слоя, а най-голямата в света топка-загадка е направена от 42 концентрични топки.
Хайде да узнаем как са ги правили...

clip_image001

В кризисния XVII век се е появила резба по кост "топка в топка" (вложени една в друга костени ажурни(мрежести) топки, гравирани с  миниатюрни фигурки) - вещ, поразяваща с филигранността на работата, но по същество изящна и трудоемка  дрънкулка. За такава работа на майсторите били нужни много години.
Видимо, китайците имали такова хоби - да правят подобни играчки: топка от кост с прорези, в нея друга топка, в нея трета, и всяка може да се върти на всички посоки.

clip_image002

И така, как все пак са направени тези топки-главоблъсканици? За това е необходим вагон търпение и много спокойни ръце. Първата стъпка в изработването на това чудо е превръщането на парче кост в идеална топка, след което в нея на необходимите разстояния се пробиват няколко отвора с конусообразна форма, като върховете им се срещат точно в центъра на топката. След това майсторът с помощта на линийка отбелязва във всеки отвор колко топки иска да гравира вътре в първата.
Сега той може да пристъпи непосредствено към изрязването на топките, започвайки от лежащата в самото сърце на бъдещата "решетъчна топка".  Майсторът трябва да разчита само на собствения си усет, години опит и на острието на резеца, защото направените отвори не му позволяват да види какво става вътре в топката. Всички останали топки също се изрязват отвътре. При това ако майсторът сгреши дори на милиметър, цялата му работа ще отиде в канала.

clip_image003

Най-сложната сред "решетъчните топки в топките" се смята изработената в завода за Резба по слонова кост в Гуанчжоу. Вен Жунбяо, заслужил работник в този отрасъл, през 1977 година изрязал от слонова кост 15 см в диаметър набор от 42 топки, всяка от които се намирала в подвижно състояние спрямо  другите и били украсени с гравирани пейзажи (павилиони, кули, облаци и планини). Централната топка била с дебелина на хартиен лист. Вен Жунбяо е потомствен майстор на художествена резба по кост четвърто поколение. През 1915 година неговият баща получил международно призвание на международна изложба в Панама, като изрязал 25 сферични слоя, с диаметър на външната сфера 10 см. Вен Жунбяо  е надминал своя баща по майсторство.

clip_image004




clip_image005

Китайските топки-главоблъсканици са толкова фина изработка, че могат да се изработят изключително само ръчно. Даже леко побутване с ръка може да разбие на парчета вътрешните слоеве и да разруши работа за няколко дни.  За да се разбере колко са те крехки, не се препоръчва да  се правят опити да се подредят всички отвори в един ред, тъй като това може да повреди концентричните сфери.
Вълшебните топки, както понякога те се наричат, обикновено се отнасят към предметите с положителен заряд заради  използването им като символични украшения и заради формата им на безкраен кръг. Слоевете могат да символизират различни неща - от четирите посоки на компаса до природните елементи, а гравюрите на най-външната топка обикновено напомнят дракон или феникс, съответстващи на Ин и Ян. Смята се, че топка-загадка, декорирана с тези два елемента е способна да укрепи брака и да донесе успех и благоденствие. 

clip_image006 
 
clip_image007 
 
clip_image008 
 
clip_image009

Източници:
http://lifeglobe.net/entry/3497
http://www.terra-z.ru/archives/47820
http://otvet.mail.ru/question/17369561



превод на it-is-me от : http://www.softmixer.com/2014/05/blog-post_8.html

вторник, 3 юни 2014 г.

Горящото сърце на Данко

Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвъртата - със степ. Весели, силни и смели хора бяха те. И настъпи веднъж тежко време: дойдоха отнякъде други племена и изгониха първите вдън горите. Там имаше блата и мрак, защото гората беше стара и клоните й тъй гъсто се бяха преплели, че през тях не се виждаше небето и лъчите на слънцето едва можеха да си пробият път до блатата през гъстите листа. Но когато слънчевите лъчи падаха върху водата на блатата, оттам се издигаше смрад и от тоя смрад хората гинеха един след друг.

Тогава жените и децата на това племе почнаха да плачат, а бащите се замислиха и потънаха в скръб. Трябваше да излязат от тая гора и затова имаше два пътя:  единият - назад, там бяха силните и зли врагове, другият - напред, там се възпряваха великаните-дървеса, прегърнали се плътно един друг със своите могъщи клони и забили възлести корени дълбоко в лепкавата тиня на блатата.

Тия каменни дървеса се възправяха денем мълчаливо и неподвижно в сивата дрезгавина, а вечер, когато пламваха огньовете, още по-плътно се приближаваха около хората. И винаги, денем и нощем, около тия хора имаше пръстен от дълбока тъмнина, който сякаш се готвеше да ги премаже, а пък те бяха свикнали със степния простор. А още по-странно биваше, когато вятърът шибаше върховете на дърветата и цялата гора бучеше глухо, сякаш се заканваше и пееше погребална песен над тия хора.

Ала те бяха силни хора и биха могли да тръгнат на смъртен бой с ония, които веднъж ги бяха победили, но не можеха да умрат в боевете, защото имаха да оставят завети на поколенията и ако биха умрели, от живота биха изчезнали с тях и тия завети. И затова през дългите нощи под глухия шум на гората, в отровния смрад на блатата те седяха и мислеха.

Ала нищо не изтощава телата и душите на хората така, както ги изтощават мъчителните мисли. И хората изнемощяха от мисли. . . Между тях се роди страх, който скова яките им ръце, от плача на жените над труповете на умрелите от отровния смрад и над съдбата на скованите от страх живи хора се роди ужас и страхливи думи почнаха да се чуват в гората, отначало несмели и тихи, а след това все по-високо и по-високо. . . Искаха вече да отидат при врага и да му дадат в дар своята свобода и вече уплашени от смъртта, не се страхуваха от робския живот. . . Ала в това време се яви Данко и сам спаси всички.
Данко беше един от ония хора, млад красавец. Красивите хора са винаги смели. И той каза на другарите си:

- Камък насред пътя не се маха с мислене. Който не върши нищо, от него нищо не става. Защо губим сили за мисли и скръб? Ставайте да тръгнем из гората, да минем през нея, защото тя ще има край - всичко в тоя свят има край! Да вървим!
Хайде! Хайде! . . .

Вгледаха се в него и видяха, че той е най-добър от всички, защото в очите му светеше много сила и жив огън.

- Води ни! - казаха те.

Тогава той ги поведе . . .

Поведе ги Данко. Всички тръгнаха дружно след него - вярваха в него. Труден беше пътят! Тъмно беше и на всяка крачка блатото разтваряше своята жадна плесенясала уста и гълташе хората, а дървесата препречваха пътя като мощна стена. Клоните им се бяха преплели; корените се бяха изпънали като змии навсякъде и всяка стъпка струваше на ония хора много пот и кръв. Дълго вървяха те . . . Все по-гъста ставаше гората и все повече намаляваха силите им!
И те почнаха да роптаят срещу Данко, като казваха, че той, млад и неопитен, напразно ги е повел нанякъде си. А той вървеше пред тях и беше бодър и светъл.

Ала веднъж буря завилня над гората и дървесата зашепнаха глухо и страховито. И стана в гората тъй тъмно, сякаш там се бяха събрали наведнъж всичките нощи, които са минали, откак гората е била родена. Вървяха мъничките хора между големите дървеса сред страшния шум на мълниите, вървяха, а разлюлените великани-дървета скърцаха и гневни песни бучаха, а мълниите, летящи над върховете на гората, я осветяваха за миг със син, студен блясък и изчезваха тъй бързо, както се появяваха като плашеха хората. И дърветата, осветени от студения блясък на мълниите, изглеждаха живи, прострели своите корави дълги ръце, сплетени в гъста мрежа, сякъш се опитваха да спрат хората, които бягаха от плена на мрака. А из мрака на клоните нещо страшно, тъмно и студено, гледаше вървящите хора.

Това беше труден път и уморени от него, хората паднаха духом. Но те се срамуваха да признаят безсилието си и озлобени и гневни, се нахвърляха срещу Данко, срещу човека, който вървеше начело. И почнаха да го укоряват, че не знае как да ги води - да, точно тъй!

Те се спряха и под победния шум на гората, сред разтреперания мрак, почнаха уморени и зли да съдят Данко.

- Ти - казаха те - си нищожен и вреден за нас човек! Ти ни поведе и измори и заради това ти ще загинеш!

- Вие казахте: “Води ни!” и аз ви поведох! - извика Данко, като изпъна срещу тях гърдите си. - Аз имам мъжество да водя и затова ви поведох. А вие? Какво сторихте вие, за да си помогнете? Вие само вървяхте и не можехте да запазите силите си за по-дълъг път! Вие само вървяхте и вървяхте - като стадо овце!

Ала тия думи ги разяриха още повече.

- Ти ще умреш! Ти ще умреш! - ревяха те.

А гората все така бучеше и бучеше, като пригласяше на техните викове, и мълниите разкъсваха мрака на парцали. Данко гледаше ония, за които бе поел тоя труден път, и видя, че те са като зверове. Много хора се бяха изправяли около него, но по лицата им нямаше благородство и той не можеше да чака милост от тях. Тогава и в неговото сърце кипна негодувание, но от жалост към хората то угасна. Той обичаше хората и мислеше, че може би без него те ще загинат. И сърцето му пламна от огъня на желанието да ги спаси, да ги изведе на открит път и тогава в очите му блеснаха лъчите на оня могъщ пламък . . . А когато те видяха това, помислиха, че той е освирепял и затова очите му така ярко блестят, задебнаха като вълци, очаквайки, че той ще се бори с тях, и почнаха по-плътно да го обграждат за да могат по-лесно да го хванат и убият. А Данко вече разбра какво мислят и от това сърцето му още по-ярко пламна, защото тая тяхна мисъл роди у него скръб.

А гората все така пееше своята мрачна песен и гърмът трещеше, и дъждът се изливаше . . .

- Какво да направя за хората ? ! - извика по-силно от гръмотевицата Данко.

И изведнъж той разкъса с ръце гръдта си и изтръгна от нея своето сърце и го издигна високо над главата си.

То блестеше ярко като слънцето и по-силно от слънцето. И цялата гора млъкна, осветена от тоя факел на велика обич към хората, а тъмнината се пръсна от светлината му и там, вдън-гората, разтреперана падна плесенясалата паст на блатото.

- Да вървим! - извика Данко и се втурна към своето място, дигна високо горящото си сърце и осветяваше с него пътя на хората.

Очаровани, хората се втурнаха подире му. Тогава гората отново зашумя, като разлюля учудено върховете си, но тоя шум бе заглушен от тропота на тичащите хора. Всички тичаха бързо и смело, увличани от чудесната гледка на горящото сърце. Загиваха и сега, но загиваха без оплаквания и сълзи. А Данко непрестанно вървеше напред и сърцето му непрестанно блестеше, блестеше!

И ето, че изведнъж гората отстъпи пред него, отстъпи и остана назад, гъста и мълчалива, а Данко и всички ония хора изведнъж потънаха в море от слънчев блясък и чист въздух, измит от дъжда. Бурята остана там, зад тях, над гората, а тука блестеше слънцето, въздишаше степта, искреше в брилянти от дъжд тревата и реката лъщеше като злато . . . Беше вечер и от лъчите на залеза реката изглеждаше червена като кръвта, която бликаше на горяща струя от разкъсаната гръд на Данко.

Хвърли поглед пред себе си към степната шир гордият и смел момък Данко, хвърли радостен поглед към свободната земя и се засмя гордо. А след това падна и умря.

А хората, радостни и изпълнени с надежди, не забелязаха смъртта му и не видяха, че редом с трупа на Данко неговото смело сърце още гори. Само един предпазлив човек забеляза това и страхувайки се от нещо, стъпи с крак върху гордото сърце . . . И разсипано в искри, то угасна.

МАКСИМ ГОРКИ 

четвъртък, 4 юли 2013 г.

Удивителна подводна фотосесия с китови акули

Тази снимка може да ви се стори резултат от Фотошоп, но в действителност това е реална фотография, където истински модел плува редом с истинска китова акула.

Удивительная подводная фотосессия с китовыми акулами

Фотографите Shawn Heinrichs и Kristian Schmidt наричат своята фотосесия "революционна", защото те са се старали да създадат нещо, което не е правено до момента.

Удивительная подводная фотосессия с китовыми акулами

С пълна увереност може да се каже, че им се е отдало. 
Heinrichs - подводен фотограф,  и Schmidt, фешън-фотограф, са обединили своите усилия  през ноември 2012 година, за да реализират необикновената си идея за подводни снимки с акулите.

Удивительная подводная фотосессия с китовыми акулами

След подбора на модели, сред които са били и професионални дайвери, и след подбора на стилист, те се отправили към малкото село Ослоб - отдалечена част на Филипините. За изпълнение на това необичайно и достатъчно рисковано начинание, им е била нужна една седмица.

Удивительная подводная фотосессия с китовыми акулами

 Удивительная подводная фотосессия с китовыми акулами 

 Удивительная подводная фотосессия с китовыми акулами 

 Удивительная подводная фотосессия с китовыми акулами  

Удивительная подводная фотосессия с китовыми акулами  

Удивительная подводная фотосессия с китовыми акулами