Показват се публикациите с етикет пътешествия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пътешествия. Показване на всички публикации

събота, 30 юни 2018 г.

Научна експедиция завърши изследването на "изгубения свят " в Мозамбик

Учени от няколко страни изследваха неизвестна досега тропическа гора в Мозамбик.

Първата научна експедиция, с участието на учени от Бразилия, Великобритания, Мозамбик и ЮАР, завърши своята работа по изследването на тропическа гора в Мозамбик ,съобщава Гардиън.

Неизвестната тропическа гора , напомняща на "изгубения свят " на Конан Дойл била открита на върха на планината Лико, от английския изследовател Джулиан Бейлис , през 2012 година с помощта на приложението Google Earth.

За пет години Бейлис успял да организира научна експедиция от биолози и алпинисти, от различни страни, университети, изследователски оргазнизации и музеи.

Планината Лико представлява базалтово възвишение, издигащо се на 700 метра над окръжаващата го савана. На върха на планината се намира тропическата гора.

Тя не била известна дори на жителите на околните селища. Бейлис смята, че това е праисторическа древна гора, съхранила се непокътната до наши дни. Резултатите от изследванията ще са известни до няколко месеца, но вече са открити неизвестен вид пеперуди.

Доктор Бейлис се прочу по-рано с откриването на друга тропическа гора в планината Мабу,също в Мозамбик. За изследването й беше организирана експедиция през 2008 година., резултатите от която се проучват и до днес. Бяха открити стотици видове неизвестни на науката растения ,насекоми, змии , птици.

Източник:

http://regnum.ru/news/2440435.html

петък, 24 март 2017 г.

В Китай влак минава направо през жилищна сграда



В Чунцин,  един от най-големите градове в Китай, една от линиите на еднорелсовия влак минава направо през жилищна сграда. Нейните обитатели могат да се качат на влака на станция Лизиба, която заема два етажа от сградата - седми и осми.

Еднорелсовата линия е построена така, че преминава през дупка в жилищна 19 етажна сграда. 

Такова решение е в резултат на компромис, благодарение на това не се е наложило да се събори цялата сграда, заради новата еднорелсова линия. Представител на департамента на градския транспорт казва: "Нашият град е много плътно застроен и търсене на места за нови пътища става все по-сложна задача." 

В град Чунцин в юго-източен Китай живеят 49 милиона човека на площ 80 хиляди квадратни километра. На тази територия може два пъти да се помести Холандия.

по материали на http://www.dailymail.co.uk/news/

събота, 28 януари 2017 г.

Новото летище на Туркменистан в столицата Ашхабад

Новото летище на Туркменистан в столицата Ашхабад поразява с въображение.

Летището на цена от  2,3 милиона долара има възможност да пропуска 1600 пътника в час. За съжаление през 2015 година Туркменистан са посетили само 105 хиляди туристи, т.е. натовареността на летището е била само 12 човека на час.. 

В Ашхабад си струва да долетите дори само заради това, да видите сградата на летището във форма на огромен орел.





Източник: http://vmirechudes.com

неделя, 22 януари 2017 г.

Какво става в лайнер по време на буря в морето

Морето се вълнува. А в това време на криузен лайнер се случват драматични събития.

Да се отправиш на круиз на голям кораб е мечта за много хора. Това са много разкошни кораби, обзаведени с всички удобства. Има много развлечения, които осигуряват уникална и незабравима почивка. Подобно пътешествие е един пълен празник. Можете не само да се наслаждавате на красотата на кораба и на удивителното море, но и да посетите много и различни градове.

Но когато корабът е в морето, опасността е винаги възможна. Буря и много дълбоко море - това са основните опасности, с които можете да се срещнете по време на круиза. Когато видите какво се случва в кораба по време на морска буря, ще ви стане страшно. За щастие подобни ситуации не се случват толкова често.

Видеото показва какво се случва вътре в кораба по време на страшна буря. Морето се вълнува, а животът в кораба става много труден. Борбата с развихрилата се стихия е практически невъзможна, но пасажерите и екипажът се опитва да намалят рисковете и да остранят повредите.






Източник: http://kaktus.site




четвъртък, 24 юли 2014 г.

Пазителите на златото на инките

Перуанските индианци керо, според тяхната собствена версия, са потомци на инките. Те живеят по законите на древните цивилизации. На тях им е все едно какво мисли останалият свят. "Около света" продължава серията от публикации за удивителните обреди и ритуали, свидетел на които стана пътешественикът Леонид Круглов. 

През 1949 година на фестивал в перуанското градче Паукартамбо антропологът Оскар Нуне дел Прадо чул разговор между двама индианци. Те разговаряли на древния диалект кечуа - езикът на инките. По-късно дел Прадо открил, че в планините живеят повече от 600 човека, говорещи този език. Индианците наричат себе си керо и твърдят, че те са потомци на инките. Керо предпочитат да се държат по-далече от цивилизования свят и нямат намерение да напуснат планинските си жилища. Очарован от тази история аз се отправих в Перу, за да намеря керо и да видя със собствените си очи церемонията Инти Райми, посветена на главното божество на инките - бога на слънцето Инти. Тя се провежда в деня на зимното слънцестояне 22 юни.


Пътят от  Куско към Паукартамбо минава през планините

***
От Паукартамбо, разположено на височина 3000 метра над морското равнище, ние с моя водач четири дни се изкачвахме на коне по серпентини. И се добрахме до Гран-Керо, селище от осем каменни домове със сламени покриви. Вождът на племето Бенито Мачака, нисък и набит мъж в разноцветно наметало от зебло и ярка плетена шапка-ушанка, каквито са носили инките, говореше малко английски. Като разбра, че аз изследвам традициите на инките и искам да видя церемонията Инти Райми, Бенито ми позволи да остана. 

По думите на вожда, преди 500 години, по времето на завладяването на териториите на инките от испанците, група хора успели да се скрият в планините. От тях произлезли керо.


Богът на слънцето Инти — прародител на инките. Него са го изобразявали от злато.
Голяма част от достигналите  до нас златни украшения на инките се пазят в Музея на златото в Лима, столицата на Перу
— Нас често ни обвиняват в лъжи — каза Бенито. — Като че ли ние сме измислили своята история. Това е ужасно оскърбление за инките. Дядо ми винаги ми е казвал: "Не лъжи, не кради, не мързелувай". Защо ни е на нас да измисляме това? Заради славата? Ние не сме я искали - ние не сме молили да ни намерите, вие сами го направихте. 



Аз бях два дни в дома на Бенито. Всяка сутрин жителите на селцето, с изключение на децата и хората по-възрастни от 50 години, отиваха да обработват полята. Оставащите в селото възрастни хора готвеха храна за всички и чистеха жилищата. По този начин, съдейки по историческите данни, са живели и инките. Един път на няколко дни двама млади керо отиват пеша в града. Както обясни Бенито, те заменят събраната реколта за необходими вещи, например въжета, чанти или някакви дрехи...






Гран-Керо — е най-голямото селище на потомците на инките. Останалите домове са забутани в планините. Един до друг могат да се разполагат максимум две жилища, и то принадлежащи на членовете на едно семейство. Но един път в годината много жреци, които живеят недалече от Гран-Керо идват тук, за да се отправят заедно с вожда на свещенното място. 
Гибелта на децата на Слънцето
Държавата на инките съществувала от началото на  XIII век. Според легендата, първият инка Манко Капак с жена си и сестра си бил изпратен на земята от своя баща - Слънцето, за да покори варварските народи и да ги научи на занаяти и земеделие. Децата на Слънцето основали град-държава Куско. През 1438 година инките започнали да завоюват съседни територии. В резултат се е образувала империята  Тауантинсуйу със столица Куско. През 1525 година, след смъртта на единадесетия владетел и на последния от най-старите членове на кралската династия, започнала борба за власт между наследниците.

През 1532 година в Перу дошли испанците. Конкистадор Франциско Писаро превзел Куско. През следващите години Писаро постепенно избил всички членове на кралското семейство. Последният владетел на инките бил убит през 1572 година. Останалото живо население се асимилирало и в края на краищата изчезнало. 
На 19 юни пред дома на Бенито се събраха 10 жреца. Като се настанихме в старичък микробус ние потеглихме. Инти Райми се провежда високо в планините. Пътувахме дотам повече от денонощие. А последната част от пътя можеше да се преодолее само пеша. Три часа ние се катерихме все по-високо в планините и се оказахме на един от върховете на Андите. Надолу надалече се разстилаше Амазония. Докато аз се наслаждавах на гледката, жреците започнаха да се спускат по склона. Там имаше пещера.   
— Тук ще почакаме Инти, — поясни Бенито.
Никой от присъстващите не знае на колко години е пещерата. На един от камъните аз забелязах неясни изображения на човечета с тела със заврънтулки, символизиращи слънцето. Точно такива рисунки съм виждал в книгите за инките. 
— Тези рисунки са били тук винаги, — каза Бенито. — За нашите предци това място е било свещено. 

Жреците постелиха на земята зебло и започнаха да подреждат храна: ориз, плодове, зелечуци...Аз се наканих да ям, но вождът каза, че до изгрева на слънцето никой не може да яде. Храната утре "ще я дадат на Инти".


***
Цяла нощ жреците готвиха: нарязаха плодовете и зеленчуците, завиваха ги в листа от кока, а след това в хартиени пликове. Над всеки произнасяха нещо като заклинание. Към шест часа сутринта, взеха жертвоприношенията и напуснаха пещерата. Те се подредиха в редица на края на стръмната скала с лице към Амазонка. Когато на хоризонта започна да аленее ивицата на изгрева, Бенито високо заговори. Произнесе няколко изречения на кечуа, после сложи дланите си пред лицето и започна нещо да шепти. Останалите мълчаха и гледаха към растящата червено-оранжева ивица на хоризонта. Той отново заговори високо и завърши речта си, когато слънцето вече се показа. Бенито отпусна ръце, а жреците започнаха да хвърлят жертвоприношенията от скалата. След това те няколко пъти се поклониха на слънцето и церемонията завърши. 


Един път в годината жреците от племето керо се събират на един от върховете, за да посрещнат слънцето

— Ние дойдохме да принесем жертва на Инти - забелязвайки моето удивление каза Бенито - Така са правели инките. Ние отдадохме ориз, картофи и други, за да можем през тази година да получим реколта. По-рано заедно с храната от скалата са хвърляли и злато. Сега злато няма, но ние продължаваме традицията както можем. За керо на земята няма нищо "наше" - нито твое, нито мое - всичко принадлежи на Инти. Затова нашите прадеди лесно са се разделяли със златото. Не можеш нищо да изгубиш, ако ти нямаш нищо...

***
Столичният вариант на Инти Райми е пищен и изкуствен. При керо всичко е по-скромно
В Куско, бившата столица на империята на инките аз сварих театрализиран вариант на Инти Райми. В центъра на площада на дървена платформа стоеше "върховният инка" със златна корона, а наоколо - тълпа туристи и местни хора. "Инката" произнесе реч: "Ние сме деца на Слънцето. Ние съхраняваме традициите вече много векове..."
Това ми се стори толкова изкуствено. При керо всичко е много по-просто, дори скучно. Причастността на керо към инките не е доказана. Въпреки това, гледайки тях аз разбрах, че това малобройно бедно племе е съхранило истинското злато на инките - техните традиции.





Впечатления и фотографии: Леонид Круглов

източник: http://www.vokrugsveta.ru/article/205685/
превод от руски: it-is-me


вторник, 11 март 2014 г.

Необикновен жилищен блок в Нижни Новгород, Русия




 Необычный дом в Нижнем Новгороде

Никакъв фотошоп !!!

Нижний Новгород, ул.Касьянова,5а.


 Необычный дом в Нижнем Новгороде

А така изглежда блокът от задната страна

 Необычный дом в Нижнем Новгороде  

Да го погледнем все пак под ъгъл:))))) Необичайно архитектурно решение


 Необычный дом в Нижнем Новгороде


Източник: http://bigpicture.ru




неделя, 19 май 2013 г.

Амбициозна екскурзия в град Омск, Русия


 Омск, навярно е един от най-мръсните и неуредени градове-милионници в Русия.



Ако погледнем Омск от самолет, то половината му площ заемат обикновени едноетажни тип "селски" постройки, или както понякога наричат такива квартали "частен сектор".

.

Отблизо Омск изглежда така. Не самият център на града, но не и покрайнините.





 Съвременна архитектура в Омск.

.

Не съвсем съвременна архитектура

.

Историческите паметници...В този рушащ се дом също живеят хора. Хората биха се радвали техния стар дом да бъде съборен, а тях да ги преселят на друго място, но за нещастие в тази къща преди 100 години се е намирал щаб на въстание. Сега тя е паметник на културата и не може да бъде съборена. Тук няма водопровод и канализация, но затова пък има историческа памет.



Е, и хора живеят тук много душевни.





 В Омск е много кално и мръсно.

.

  Е, много....

.

Градът на места напомня на едно голямо бунище.



Такава картина може да се види в много бедни страни в Африка.



Буркина-Фасо предава привет на Омск.



Всъщност проблема с боклука в града е много сериозен.



 На някои места въобще не го извозват.



Ако преди боклукчийските коли са минавали през ден, то сега ги няма със седмици. Хората пишат писма на президента, оплакват се, а в това време вятърът разнася боклука из града, а в бунищата се плодят плъхове и бездомни кучета.

.

Това е обикновена улица в покрайнините. Хората си изхвърлят боклука, но той там си остава. Никой не го извозва.

.

  Така изглежда един по-беден район.



Така изглежда един по-богат район.

.



 Детска площадка

.

  Ъгъл на цивилизацията.

.



Едно от междублоковите пространства има многообещаваща табела.



Реконструираното място малко се отличава от останалите междублокови пространства. Е, може би е малко по-чисто. Главната му забележителност е огромна локва, в която момченцата си играят с труп на умряла котка. Тази локва е единственото развлечение за местните деца.



Може да се възрази, че са избрани някакви ужасни покрайнини, а в центъра на града е много по-добре. В центъра е малко по-добре. Тук няма бунища, но пък е много мръсно.  От двете страни на улицата има купища от прахоляк и боклук. Сега е сухо и над града има лека мъгла от праха, която дишат жителите.



 Това е преход на улица Ленин.





  Централната улица.



 Уютна пейка на централната улица.



Идваме в самия център. Дървената скара стои там, за да може в дъждовно време да се премине през калта.



  Центърът на града.





Това вероятно е най-чистото място в града - приемната на Медведев. Но дори и тук се търкалят някакви употребявани чашки и торбички.

.

На пешеходните улици както нямаше боклукчийски кошчета и пейки, така и сега няма. А там , където имаше по някоя оцеляла пейка, незнайно защо са махнати.



 Знаменитата омска крайбрежна улица.



По нея е пробягала Годзила и е оставила огромни дупки в плочките.



Би следвало улицата да се отремонтира, да се постави улично осветление, кошчета за боклук и пейки, да се посадят храсти и дървета, за нормален отдих на жителите. Вместо това крайбрежната улица е заградена с преграда. Сега жителите не само рискуват да пропаднат в огромните ями, но трябва и да прескачат оградите, за да се разходят.



За съжаление за разходки тук е действително опасно. В много ями има счупени стъкла. Страшно е да се помисли какво ще се случи, ако в дупките пропадне дете.



 Омск е много депресиращ град.

.

По думите на местната младеж, почти всички имат намерение да заминат оттук при първа възможност. В Омск практически няма какво да се прави. Стигна се дотам, че по инициатива на религиозни фанатици в града забраниха традиционното "Изпращане на зимата".



 В Омск има традиция да се ограждат междублоковите пространства с огради.



  Автобусна спирка.

.

Доста странно решение. Шахтите около кметството на Омск са боядисани в ярко зелен цвят. Защо?



Нова сграда. Защо не е направена централна климатична система?
Сега сградата прилича на пъпчив подрастващ.



 Срещу фонтана виси огромен надпис "Къпането забранено".

   

източник : zyalt.livejournal.com