Пакистанският билков чай убива раковите клетки, без да уврежда здравите

Учени от  Астонския Университет в Бирмингам и Болница Расселс-Холл в Дадли (Великобритания) открили, че екстракт от разпространеното в Пакистан растение помага при лечението на рака на гърдата.

Билката (Fagonia cretica), известна също като "плаща на Дева Мария" обикновено се използва за приготвяне на билков чай. В селските райони на Пакистан тази трева употребяват като средство за лечение на рака на млечната жлеза, като до сега традиционната медицина смяташе растението за "фолклорен препарат" и не му отделяше нужното внимание. Пациентките заявявали, че по време на приема на билката при тях не се появявали никакви сериозни странични ефекти, които са характерни при химиотерапиите и лечението с медикаменти на рака, а именно окапване на косата, влошаване на състава на кръвта или диария.

Британците провели тестове с използване на  Fagonia cretica и установили, че в лабораторни условия екстрактът убива раковите клетки, като същевременно не уврежда здравите.

Сега изследователите имат намерение да изяснят кои елементи от растението са отговорни за унищожаване на раковите клетки и съхранява ли лекарството същата ефективност в организма, както при лабораторните опити. След това ще бъдат организирани тестове на билковия екстракт на хора със злокачествени тумори..

Резултатите от изследванията са публикувани в уеб-журнала PLoS ONE.

подготовено по материали на Астонския университет

.

източник : http://science.compulenta.ru

Озонова терапия, Ирисова диагностика

Озонова Терапия
Каквото кислородът не може да направи, озонът го прави

Озоновата терапия е малко популярен в България метод, чрез който се използва терапевтичното въздействие на озона върху човешкото тяло. Озонът е специален вариант на кислорода, състоящ се от три атома. Той притежава много висок окислителен ефект и поради това е познат още като активен кислород.
Озоновата терапия е с 80 годишна история и се прилага много успешно от терапевти от цял свят. Стотици клинични изследвания доказват уникалните резултати, постигнати чрез терапията, дори при редки и тежко протичащи заболявания. Милиони пациенти се подлагат на лечение по различни начини:

• интравенозно
• интрамускулно
• подкожно
• вътреставно
• външно озониране
• озонови сауни
• използване на озонирана вода или зехтин

Доколкото причните за нарастването на дегенеративните промени и рака са лошото кислородно захранване на клетъчно ниво (хипоксия) и беден клетъчен метаболизъм, озоновата терапия е напълно способна значително да забави уврежданията на тъканите или изцяло да ги предотврати.


Озоновата терапия има следните терапевтични ефекти върху човешкото тяло:

• Възстановява чернодробната функция - при чернодробни увреждания, настъпили вследствие алкохол, токсини, наркотици, медикаменти или вируси. Особено внимание се отделя на въздействието на озона за възстановяване на чернодробните структури при цироза и вирусен хепатит A, B и C.

• Силен имуностимулиращ ефект - приложен още при първите симптоми на грип или други вирусни инфекции. Озонът стимулира имунната система, има директен разрушаващ вирусите ефект и спира възпалителния процес за часове.

• Имунна и детоксикираща профилактика - озонът е най-добрия чистач на свободни радикали, чийто антиоксидантен и детоксичен ефект засяга клетките и капилярната мрежа на различни нива.

• Подобрява капилярното и тъканното оросяване - подобрява кръвния поток, намалява циркулаторните затруднения и по този начин повишава нивото на транспортирания до тъканите кислород. Особено осезателно се повлияват атеросклерозни изменения, постинсултни и циркулаторни нарушения, мигрена, главоболие, нарушение на равновесието и зрението, като следствие от циркулаторни или възрастови изменения.

• Подсилва разграждането на мазнинте - регулира нивата на холестерола и триглицеридите, познати като увреждащ съдовете фактор и причина за хипертония, инсулт, инфаркт и други сърдечно-съдови заболявания.

• Регулира нивото на пикочните кислелини - познати като причина за подагра.

• Силен противовъзпалителен ефект при ставни заболявания - ревматизъм, артрит.

• Противовъзпалителен и зарастващ тъканите ефект - при външни раневи или възпалителни процеси, варикозни или други трудно заздравяващи рани (външно озониране)

• Противовъзпалителен ефект в гениталиите и малкия таз - при цистит, упорити гъбични и бактериални възпаления, бяло течение (интестинално и вагинално озониране)

• Възстановява чревната лигавица - при колит, чревни възпаления, улцерозен колит (интестинално озониране)

• Превенция срещу злокачествени заболявания - чрез подобряване на тъканното оксидиране и регулиране на клетъчния метаболизъм.

Важно поле на приложение на озоновата терапия е превенцията от заболявания, породени от контакт с рискови фактори като никотин, алкохол, наркотици, стероиди, висок холестерол, пикочни киселини, високо кръвно налягане, диабет и старост.


Ирисова Диагностика

Ирисовата диагностика е метод базиран на информацията, отразяваща се върху ириса на окото. Ирисът е динамично променящ се в цветово и структурно отношение. Всеки орган и система имат строго определено място върху ириса. Начинът, по който са подредени цветовете, целостта на тъканите и релефът са източник на информация за здравословното състояние на пациента.
Чрез ирисовата диагностика се откриват около 95% от заболяванията. Това е бърз, обективен, комплексен и напълно безвр еден метод.
Чрез ирисовата диагностика ще получите обективна информация за състоянието на нервната, храносмилателната, ендокринната, пикочно-полова, дихателна, кръвоносно-съдова система и опорно-двигателния апарат.
Ирисите предоставят информация освен за текущото състояние на организма, така също и за стари заболявания, оставили своето отражение, както и предразположения и слабости, с които се раждаме.
Ирисовата диагностика се извършва посредством офталмоскоп и компютърна система, позволяваща детайлна обработка на информацията и нейното архивиране.

За лечебните бани

Хипертониците да забравят за калолечението, жените с гинекологични проблеми - минералните бани

Лечебно-оздравителните процедури за много хора се превръщат в мания, независимо дали имат нужда от тях. По-този начин много от нас могат да си навредят, вместо да релаксират или да излекуват заболяванието си.

Към калолечението трябва да се подхожда много внимателно

Какво представлява калолечението? - То предизвиква дълбоко и продължително сгряване на вътрешните органи, активизира кръвообращението и обменните процеси в организма. В състава на лечебната кал влизат метали, витамини, хормони, биостимулатори. Те помагат за заздравявания на счупвания, изгаряния, следоперативни белези. Лечебната кал лекува проктит и простатит, хроничен бронхит и пневмония.
Но калолечението е абсолютно противопоказно при заболявания на кръвта, при всякакви видове новообразувания (много пъти хората дори не знаят за съществуването им), при нарушена функция на яйчниците, при бременност, болести на сърцето и бъбреците, при варикозно разширени вени. А при състояние на треска и тежка хипертония, тази процедура (температурният режим достига 36-42 градуса) може да доведе и до смърт. Затова е важно дори здрави хора да прилагат калолечението много внимателно. То може да се прилага частично, защото пълното обвиване с лечебна кал е голямо натоварване на организма, дори може да се каже, че е изпитание.

Лечебните бани също имат противопоказания

Лечебните минерални бани са също толкова популярна процедура, както и калолечението. За чудодейната сила на обогатената с минерали вода се носят легенди. Още повече, че у нас има много минерални извори и вече са факт немалко места с развит туризъм. Проблемът не е в желанието за развитието на този вид услуга, а в липсата на информация за състава на минералните води. Всяка процедура с лечебни бани има списък с противопоказания. Медицинските работници предупреждават за това, но не всеки път хората имат достъп до информация, а понякога дори настояват да се подложат на подобна процедура. Например, ако страдате от дискинезия на жлъчните пътища, от хепатит или някакви гинекологични заболявания, или от заболявания на щитовидната жлеза - тогава не би трябвало да се потапяте в сероводородни (сулфидни) минерални води, защото след това заболяването ви непременно ще се обостри.
Ако сте нервен тип, ако ви стяга сърцето или ви безпокои невродермит, тогава можете да си позволите йодо-бромна баня, сероводородната също е подходяща. Но в никакъв случай не си позволявайте терпентинова баня - приготвената от бяла и жълта терпентинова емулсия маса предлага много малко показания, повечето са противопоказания. Последствията от нея са доста тежки. Ако постоите в такава баня малко повече от необходимото, можете да си докарате сърдечен пристъп, а и сериозни изгаряния.

Минералните води могат да бъдат и вредни

Лекарите отдавна са забелязали една закономерност - на петия-шестия ден от приемането на минерална вода в определен курорт, хората получават рязко обостряне на същото това заболяване, което са отишли да лекуват на точно това място и с точно тази минерална вода. А това си има конкретно обяснение. Използването на вода с висока минерализация е равнозначно на прием на лекарствени средства. Въпреки разпространеното мнение, че от водата няма вреда, медиците са единодушни в становището си, че противопоказания все пак има.
Не трябва да се лекувате с минерална вода при остри форми на вирусен хепатит, при обостряния на язва, жлъчнокаменна болест и цистит. При бъбречнокаменната болест не е желателно да се пие хидрокарбонатна вода, ако камъните са по-големи от 0,8 мм в диаметър. Не трябва да се пие и при хроничен двустранен пиелонефрит, при бъбречна недостатъчност, както и при инсулинозависим захарен диабет.
Хлоридната вода е противопоказна при всякакви форми на исхемична болест на сърцето, при злокачествени тумори на стомашно-чревния тракт, при отоци.
На възрастните хора също не се препоръчва да пият такива минерални води.
От сулфатосъдържащите води трябва да се откажат имащите стеноза на хранопровода, атония на червата и прогресиращ захарен диабет.
Въобще трябва много сериозно да се отнасяте към лечението с минерална вода. Ако от детството си често боледувате, ако изпитвате слабост или неразположение, добре е да пиете по-слабо минерализирана вода. Пийте топла вода, негазирана, в малки количества. Също така още нещо важно - не пийте една и съща минерална вода повече от две-три седмици - ако се приема много дълго време, действието й върху организма отслабва.

Масажът също крие опасности

Дори най-обикновеният масаж крие редица опасности, особено ако на него се подложат хора, които страдат от заболявания на костната система - дискова херния, ревматоиден или реактивен артрит. Лекарите неведнъж са се сблъсквали с печалните последствия от такива сеанси, и то при абсолютно здрави на пръв поглед хора.
В списъка на възникналите след оздравителен сеанс нарушения са: обостряне на радикулит и миозит (възпаление на мускулите), разтягане на връзки и дори...скъсяване на крайници. Специалистите не се уморяват да напомят следното: преди да се подложите на сеанс по масаж, се консултирайте с лекар дали имате някакви противопоказания за тази процедура. Още повече, ако масажистът използва някоя от така наречените твърди методики - удари с ръце, изпъвания, лостове.
Освен при заболявания на костната система, масажът е противопоказен и при остри болки, кожни болести и висока температура. Не трябва да се масажират участъци от кожата, увредени в резултата на изгаряния и травми.
Твърдите методики при масажа са противопоказни и за тези, които не са физически подготвени за това. По принцип опитният масажист прибягва до подобни методи на въздействие едва на четвъртия-петия сеанс, когато пациентът вече е свикнал с него.

Препоръки

Когато решите да ползвате кални или минерални бани, непременно се посъветвайте предварително с вашия лекар. Не забравяйте да носите със себе си и здравния си картон. Няма смисъл да ходите на оздравителни процедури само за една седмица - необходими са поне две.
Промяната на климата и новите силнодействащи процедури са тежък стрес за отслабения организъм. Ако сте минали четирийсетте и имате редица болести и оплаквания, идете в позната за вас среда - близък до вашето населено място климат, без резки промени на атмосферното налягане и температурата.
Пристъпвайки към процедурите, не трябва да се съчетават такива сериозни методи като калолечение с лечебни бани и масаж в един и същ ден. Това може да докара на вашия организъм сериозни изпитания.
И накрая - на преяждайте!

Остеопорозата - защо трябва да я познаваме?

Всяка трета жена в менопауза страда от остеопороза. Едно от най-актуалните заболявания на 20-ти век е на четвърто място по смъртност в света - след инсулта, инфаркта и рака.

Остеопорозата застрашава всички, мъж или жена, млад или възрастен.

Болестта се развива като "тиха епидемия" и разрушава както междуклетъчното костно вещество, така и минералните съставки на костта. Как се случва това? Както всички тъкани, така и костите непрекъснато се обновяват, но след 30-годишна възраст костната загуба преобладава над образуването на нова костна тъкан. Костите губят своята плътност, стават слаби, порести и се чупят лесно.

Най-новите медицински изследвания в тази област доказват, че един от факторите, които влияят върху остеопорозата е храненето и по-точно недостатъчния прием на определени витамини. Именно този витаминен дефицит нарушава изграждането на белтъчната структура и отлагането на калциеви соли в костите, поради което те губят своята маса и здравина.

Рискови фактори за остеопороза:

• ранна менопауза преди 45 години
• крехка костна система
• недостиг на калций и витамин D, особено в юношеска и старческа възраст
• раса - бяла и азиатска
• продължителен прием на кортикостероиди, кумаринови препарати и антиконвулсивни лекарства, цитостатици и др.
• тютюнопушене, кофеин
• системна алкохолна консумация
• диета, богата на протеини и натрий
• напреднала възраст
• ниско телесно тегло
• наследствена обремененост

Най-често засегнати са:

• жени в менопауза
• възрастни хора над 65 години, мъже и жени
• болни от диабет, тиреотоксикоза и продължително антикоагулантно или антиконвулсивно лечение
• при продължително залежаване и обездвижване

През целия си живот жените губят от 30% до 50% от своята костна маса, а при мъжете този процент е от 20% до 30%. Поради намаленото ниво на женския хормон естроген, жените са изложени на по-голям риск, особено след менопаузата. При типичната постменопаузна остеопороза може да се загуби до 20-30% от костната маса и въпреки това заболяването да протече безсимптомно.

Какви са признаците?
Признаците на болестта се проявяват късно, след 50 годишна възраст, когато костната загуба достигне 30%.
Напредналата остеопороза причинява болки в гърба при продължително стоене прав, снижаване на ръстта и "стопяване" на прешлените с трайно деформиране на гръбнака. Едва, когато костите силно изтънеят, при леко падане или дори без видима причина настъпват счупвания - най-често на гръбначни прешлени, шийката на бедрената кост или на китката.
Всяка трета жена над 50-те е с остеопорозна фрактура - това означава, че всяка година у нас има приблизително по 200 000 такива увреждания.

Как се диагностицира?
Доказването на остеопорозата става чрез измерване на костната плътност на различни части на скелета със специален апарат - дензитометър.

Как да съхраним костите си здрави?
Остеопорозата е заболяване, свързано с храненето. Ето защо балансираният и пълноценен хранителен режим е изключително важен. Необходимо е всеки ден да се приемат храни богати на калций и витамини.

Повечето хора знаят, че Калцият е най-важен за костите, тъй като е основният минерал, от който са изградени. Но ако искате да предпазите вашите кости от остеопороза, само Калций не е достатъчен. Последните изследвания на един от световните лидери в тази област - DSM показват, че витамините D3, C, B6 и K също са необходими за специфични процеси на костното изграждане.

Витамин D3 е изключително важен за здравината на костите. Необходим е за резорбцията на калция от чревния тракт посредством стимулирането на т. нар. калций-свързващ протеин. Индуцира развитието и растежа на клетките, отговарящи за костообразуването (остеобласти)
С напредването на възрастта възможностите за синтезата на витамин D3 от кожата под въздействието на UV - лъчи намалява. Чревната абсорбция също се редуцира и тези фактори са предпоставка за недостиг на този витамин при възрастните.
Ето защо необходимостта от прием на витамин D3 нараства с възрастта.

Витамин C допринася за по-бързото превръщане на витамин D3 в активния му циркулиращ метаболит холекалцитриол. Стимулира новообразуването на колаген и нормализира биохимичния маркер за костна обмяна (алкалната фосфатаза).
При възрастните нивото на витамин C в организма може да спадне до 25% от необходимото. Този факт се обяснява както с намаления прием, така и с увеличените потребности. При пушачи нуждите от витамин C нарастват от 40 до 100%.

Витамин К - откритието на 70-те години. Оказва се важен фактор за правилното функциониране на костната минерализация и по този начин намалява риска от усложнения, свързани с остеопорозата. Витамин К е коензим на синтезата на карбоксилиран остеокалцин - белтък от междуклетъчното вещество, върху който се отлагат неразтворимите калциеви соли (хидроксилапатит). Подтиска агентите, стимулиращи костната резорбция като простагландин Е2 и инерлевкин. Недостигът му може да доведе до увеличена загуба на калций с урината поради нарастващата костна резорбция. Приемът на този витамин може да е адекватен за кръвосъсирването и същевременно да е недостатъчен за костния метаболизъм. Антикоагулантите създават функционален недостиг от витамин К.

Витамин B6 е необходим за цялостното развитие и напречното свързване на колагеновите влакна. Недостигът му подтиска пролиферацията на клетките, което води до отслабване на костната структура. В процеса на зарастване на костните фрактури стимулира развитието на подкостницата и образуването на новата кост.
Диета, богата на протеини води до повишени нужди от витамин В6, който е коензим на над 100 ензимни реакции. Повишеният прием на въглехидрати също може да доведе до по-ниски плазмени нива на този витамин.

Недостигът на който и да е от тези витамини води до нарушаване на нормалната костна обмяна и увеличава риска от костни фрактури.

ОСТЕОАКТИВ на Supra VIT съдържа точно този оптимален комплекс от витамини и минерали, който не само заздравява костта, но я прави еластична и силна. Добавеният пребиотик (фибри) спомага за усвояването на Калция в организма.
ОСТЕОАКТИВ спомага за възстановяване на костната структура и за поддържане на витаминния баланс на хора с остеопороза.

Всяка разтворима таблетка съдържа:
Витамин В6.......................6 мг
Витамин С.....................550 мг
Витамин D3....................7.4 мкг
Витамин К1.....................60 мкг
Калций.............................60 мг
Магнезий.........................50 мг
Инулин.............................50 мг

Разтворимите таблетки и тяхното съдържание може да се видят на следния адрес:
http://www.kendy.com/index.php?option=content&task=view&id=39


OSTEOACTIVE Forte на Supra VIT - формула с повишено съдържание на калций
Съдържание на една таблетка:
Витамин В6........................6 мг
Витамин С.....................550 мг
Витамин D3..................8.25 мкг
Витамин К1.....................60 мкг
Калций...........................250 мг
Магнезий.......................100 мг
Инулин..........................200 мг

Оригинална Шведска Горчивка

Оригиналната шведска горчивка се произвежда посредством накисване на букет прецизно подбрани, горчиви билки в чист алкохол, без да се използват подсладители. По този начин се получава ароматно билково питие с приятен, неповторим и характерен горчив вкус, постигнат с помощта на стрък пелин и корени от тинтява. Това питие засилва апетита и действа освежаващо и облекчаващо при чувство на тежест в стомаха след консумиране на мазни храни. Допълнителните билки - мускатово орехче, корен от лечебна пищялка, корен от блатен аир, миро, корен от горски очиболец, корени от джинджифил, листа от орех, кора от канела, корен от валериана и други - дооформят своеобразния аромат и вкус.
Тя активизира обмяната на веществата в човешкото тяло и способства за по-бързото изчистване на отпадните продукти. По този начин се укрепва общото състояние на организма и жизнеността на всеки индивид. Оригиналната шведска горчивка е нещо много повече от диджестив, който се пие след употребата на някои по-мазни храни.
Приема се два до три пъти на ден в неголямо количество - 1 чаена лъжичка, разтворена във вода, чай или неразтворена, според вкуса на потребителя.
Многобройни са възможностите и за външно приложение на Оригиналната шведска горчивка. Може да се използва при леки наранявания, възпаления, екземи, охлузвания и др.
Оригиналната шведска горчивка не съдържа разхлабителни средства и захарни подсладители.

Холестерол

Какво е "добър" и "лош" холестерол?

Холестеролът е бяло мазно вещество, което изпълнява важни функции в нашия организъм - представлява незаменима съставна част на клетъчните обвивки, участва в производството на някои хормони и е необходим за синтезата на витамин Д. Около 80% от холестерола се произвежда от черния ни дроб. Останалата част се внася с храната, която консумираме. Само храните от животински произход съдържат холестерол. Най-богати източници са: тлъсти меса, кожата на пилето, животински вътрешности ( мозък, шкембе, черен дроб, бъбреци), яйчен жълтък, високомаслени млечни продукти, скариди. Нашето тяло "поглъща" около половината от съдържащия се в храната холестерол. Той постъпва в кръвта, която вече съдържа произведения от черния ни дроб холестерол. Рискът за нашите съдове расте, когато нивото на общия холестерол в кръвта надвиши нормалните граници, особено ако има и други рискови фактори (тютюнопушене, високо кръвно налягане, липса на физическа активност, наднормено тегло, захарен диабет, напреднала възраст). Всяко намаляване на общия холестерол с 1% води до снижаване на риска от сърдечно-съдови заблявания с 2%.

"ДОБЪР" холестерол, "ЛОШ" холестерол
"Лошият" холестерол (LDL-холестерол) се произвежда от черния дроб. Той помага на циркулиращия в кръвта холестерол да се отложи по-лесно в стените на съдовете и да образува плаки. "Добрият" холестерол (HDL-холестерол) също се произвежда от черния дроб. Той отнема от стените на съдовете отложения холестерол и го пренася обратно до черния дроб за преработване. По този начин тялото ни се "изчиства" от свръхколичеството холестерол. Богатите на разтворими фибри храни, редовната физическа активност и контролът на теглото помагат на нашето тяло да поддържа по-високо ниво "добър" холестерол. Освен от общото ниво на кръвния холестерол, здравето на нашите съдове се влияе и от съотношението "добър/лош" (HDL/LDL) холестерол - много важен за нашите съдове индекс. Редица фактори влияят върху производството на "добър" и "лош" холестерол и повишават риска ни от сърдечно-съдово заболяване.

Рисков фактор 1: Наследственост
Някои семейства страдат от наследствено придобити нарушения в обмяната на холестерола и от повишен риск от ранни сърдечно-съдови инциденти (инфаркти на миокарда, мозъчни инсулти). Важно е хората с "фамилна обремененост" за сърдечно-съдово заболяване да бъдат откривани навреме. Много може да се направи за съхраняване на тяхното съдово здраве чрез промяна на начина им на живот и включване на подходящо медикаментозно лечение, ако се налага.

Рисков фактор 2: Възраст и пол
По-възрастните хора и мъжете (в сравнение с жените преди настъпване на менопаузата) страдат по-често от повишен кръвен холестерол. След настъпването на менопаузата рисковете при двата пола се изравняват. Учените смятат, че женските полови хормони (естрогените) поддържат нивото на кръвния холестерол в желаните от съдовете граници. Вероятно това е защитен механизъм за продължаване на рода чрез по-добро предпазване на жените в репродуктивна възраст. Изглежда, че диабетичките по-рано губят защитния за съдовете ефект на женските полови хормони в сравнение с жените без диабет. Сърдечно-съдовият риск е повишен при диабетичките и преди настъпването на менопаузата, като вероятно е изравнен с този на мъжете на същата възраст.

Рисков фактор 3: Високо кръвно налягане
Този рисков фактор може да бъде управляван чрез ограничен внос на натрий (готварска сол) с храната, намалена употреба на алкохол, контрол на теглото, повишена физическа активност и здавословна диета, съдържаща повече пресни зеленчуци и плодове, и по-малко животински мазнини. Учените доказаха, че кръвното налягане на хората в напреднала възраст или хората с диабет е по-чувствително на хранителния внос на натрий.

Рисков фактор4: Тютюнопушене
Никотинът ускорява сърдечния ритъм и води до спазъм на съдовете на сърцето и крайниците, а вдишваният от цигарите въглероден двуокис намалява допълнително кислородните запаси на сърцето. Проучвания доказаха, че непушачите имат по-високо ниво на "добър" холестерол.

Рисков фактор 5: Липса на физическа активност
Проучванията доказват, че редовното физическо движение увеличава нивото на "добрия" холестерол. Редовното ходене 20-30 минути на ден пеша, поне три пъти седмично, намалява нивото на "лошия" холестерол с 18%, а това означава - 36% по-малък риск от сърдечно-съдови заболявания.

Рисков фактор 6: Наднормено тегло
Намаляването на наднорменото тегло с 5-10% води до повишаване на "добрия" холестерол и снижаване на "лошия" холестерол. Отслабването трябва да става с намален общ внос на енергия(калории) с храната и редовен повишен разход на енергия чрез физическа активност.

Рисков фактор 7: Нездравословно хранене
Хранителният прием на много наситени мазнини и ограниченият внос на разтворими фибри водят до повишаване на общия и "лошия" холестерол. Богат източник на разтворими фибри са варивата (зрял боб, леща), овесените трици, соята, пресните зеленчуци и плодове. Наситени мазнини съдържат предимно продуктите от животински произход (месо, мас, готови колбаси, кожата на пилето, високомаслените млека и млечни продукти, като масло и сметана). При технологичното хидрогенериране на растителните мазнини се получават трансмастни киселини. Нашите съдове не правят разлика между наситените мазнини и трансмастните киселини. Богати на технологични мазнини са твърдите маргарини и много от готовите храни (чипс, кашу, бисквити и др.) Тези мазнини удължават годността на продуктите, но не са по-добри за нашите съдове от наситените мазнини. Богато на наситени мазнини е кокосовото масло, което се използва в сладкарската индустрия. Домашно приготвените десерти са по-добри от готовите сладкиши, стига да отговарят на някои условия:

• намалено количество калории чрез използване на по-малко мазнини и захар (замяна на сметаната с нискомаслено мляко, маслото - с растително олио, използване на некалоричен изкуствен подсладител)
• използване на пълнозърнесто брашно или 1/2 бяло и 1/2 пълнозърнестро брашно
• включване на разтворими фибри и овесени трици, пресни или замразени плодове
• намаляване броя на яйцата или използване само на белтъка
• термична обработка чрез печене или варене, но не и пържене в мазнина

Специалните "диабетични " храни не са подходящи нито за хората с диабет, нито за който и да е било човек. Те съдържат точно толкова калории и мазнини, колкото и недиабетичните, и са бедни на фибри. В тях кристалната захар е заменена с друг калоричен подсладител (фруктоза, сорбитол). Специалните "диабетични" храни не са нито диетични, нито здравословни! За да намалим нивото на общия холестерол и да наклоним везните в полза на "добрия" , нашата храна трябва да съдържа по-малко наситени мазнини и повече разтворими фибри.

Рисков фактор 8: Захарен диабет
Обмяната на мазнините страда и при двата типа диабет, но нарушенията имат различен характер. При хората с диабет 1 , стига да не са със затлъстяване, лош гликемичен контрол и бъбречно увреждане, нивото на "добрия" холестерол е сходно с това на останалото население на същата възраст. Въпреки че лечението с инсулин повишава "добрия" холестерол, съдовете при хората и с двата типа диабет са по-уязвими и затова трябва да се пазят старателно чрез агресивно поведение спрямо всички управляеми рискови фактори. Хората с диабет 2 често имат намален "добър" холестерол за сметка на повишен "лош" холестерол. Нещо повече, при тях молекулите на "лошия" холестерол са по-малки на размер, но с увеличена плътност. По-малките и по-плътни молекули на "лошия" холестерол са по-рискови за съдовете. Диабет тип 2 не е "леко" нарушение в обмяната на веществата. Лошият му контрол е равнозначен на съдово заболяване.

Не можем да избираме роднините си, нито да променим пола или възрастта си. Разполагаме със следните алтернативи, за да управляваме по-добре нивото на холестерола в кръвта:

• контрол на теглото
• контрол на кръвното налягане
• здравословен режим на хранене
• редовна двигателна активност
• спиране на тютюнопушенето
• контрол на кръвната захар

Остеоартрит

Защо глюкозамин сулфат е най-предпочитаната хранителна добавка при остеоартрит?

Остеоартитът е най-широко разпространеното заболяване на опорно-двигателния апарат, наричано още остеоартроза на ставите. Средно около 15% от населението на света страда от остеоартрит. Той спада към групата на така наречените дегенеративни ставни заболявания.
Остеоартритът се дели на първичен и вторичен. Причината за развитие на първичния остеоартрит не е ясна и се счита, че процесът на разрушаване на хрущяла се дължи на неговото износване и интензивно натоварване. Именно първичният остеоартрит е най-често срещан и почти неизбежен в по-късна възраст. Според изследванията всеки човек над 65 години има остеоартритни изменения в ставите, които обаче не винаги са толкова тежки. При вторичния остеоартрит причините, които водят до заболяването са различни - генетични, травматични, ендокринни, метаболитни и др.
Широкото разпространение на остеоартрита и тежките последствия, до които той води в дългосрочен план, отдавна са принудили медицинските специалисти да търсят различни решения, които да позволяват предотвратяване или забавяне на процеса на рушене на ставния хрущял. Най-характерните признаци за развитие на остеоартрит са болка, скованост, намален обем на движение и постепенна деформация на засегнатата става. Понякога при по-напреднал остеоартрит може да се усети и особено "скърцане" в ставата. Остеоартитът не бива да се бърка с ревматоидния артрит, при който имаме имунна реакция на организма в ставите, свързана със зачервяване, подуване, възпаление и болка, въпреки че признаците и при двете заболявания си приличат. Най-добре е при съмнение за вида на остеоартрита пациентът да бъде прегледан и диагностициран от лекар-ревматолог.
Обикновеният остеоартрит може да бъде лекуван и от специалисти по обща медицина в неговата начална фаза, но напредналите фази на остеоартрита се лекуват комлексно и лечението им е поверено на специалисти с различни профили - ортопед-ревматолози, физиотерапевти, кинезитерапевти и др.
Допреди около две десетилетия единствените средства, използвани при остеоартрит бяха т.нар. нестероидни противовъзпалителни средства, към които спадат аспирин, аналгин, парацетамол, ибупрофен, нимезулид и др. Те обаче действат само върху симптомите, но не и върху самото заболяване. Ето защо, когато бе открито, че глюкозаминът е една от основните структурни единици на хрущялната тъкан, много усилия и надежди бяха насочени към тази субстанция. Изследванията показват, че глюкозаминът може да забави процеса на рушене и дори да възстанови част от разрушената хрущялна тъкан. Глюкозаминът е основната структурна единица, от която се синтезират други важни за ставните тъкани вещества като хиалуроновата киселина, кератан-сулфата и хепаран-сулфата. Те на свой ред изграждат "скелета" на хрущялната тъкан, наричан "матрикс". Благодарение на свойството на матрикса да свързва и задържа голямо количество вода, той придава гъвкавост и еластичност на хрущялната тъкан. При по-продължителен прием глюкозаминът може да потисне болката в засегнатите от остеоартрит стави.
Глюкозаминът се предлага на пазара под формата на соли. Най-изследваната и доказала своята ефективност форма обаче, засега е глюкозамин-сулфатът. Многобройни проучвания установяват, че за разлика от нестероидните противовъзпалителни лекарства, приложението на глюкозамин-сулфат може да запази хрущяла от разрушаване и да подпомогне неговата регенерация.

Един от качествените продукти, съдържащи глюкозамин-сулфат с фармацевтично качество е БиоАктив Глюкозамин на датската фирма Фарма Норд. БиоАктив Глюкозамин се приема по 1 таблетка три пъти дневно. Облекчение на симптомите се усеща след четири седмичен прием. Спомага за ограничаване разрушаването на ставния хрущял. Подобрява подвижността на засегнатите стави.
Редовният прием може да помогне на всички хора, страдащи от остеоартрит, както и на хора в по-млада възраст, чиято професия или занимания са свързани с интензивни натоварвания на опорно-двигателния им апарат - професионални спортисти, танцьори, алпинисти, военни и др.

Парадонтозата не е само зъбно заболяване

Профилактиката трябва да започне от ранна детска възраст

Парадонтозата се смята вече за разспространено заболяване. Докато по-рано то засягаше предимно възрастните хора, напоследък различни автори посочват, че от него страдат и до 30% от хората в по-млада възраст.
В едни случаи парадонтозата причинява спонтанно кървене, сърбеж, тръпнене и болки в областта на венците. В други случаи тя протича по много коварен начин: започва без болки, протича бавно и когато пациентът се обърне за медицинска помощ, са налице усложнения.
Болестният процес обикновено започва с възпаление на венечния ръб. Той се отлепва от зъбите и се оформят т.нар. джобове, дълбоки няколко милиметра. В тях се образуват микроорганизми, зъбен камък, хранителни и кръвни отпадъци, които инфектират тъканта и поддържат непрекъснат възпалителен процес. Малко по малко болестният процес прониква в дълбочина, като засяга костта, която се намира отдолу. Получават се костни джобове. С други думи, венците и костта, обозначени с термина "пародонта" се разрушават и постепенно губят "терен". Зъбите се оголват, стават чувствителни към температурни и други дразнения, болният усеща неприятен вкус в устата и има неприятен дъх. Ако не се вземат мерки, зъбите, изгубили своята опора, започват да се клатят и да падат.
Трябва да се подчертае, че пародонтозата не е само зъбно заболяване. Понякога тя се появява в резултат на общо заболяване на организма: обикновено болестти на кръвоносната и нервната система , при еднокринни и професионални заболявания. Например хора, работещи във вредна среда, показват по-голям процент на заболеваемост. "Отключват" болестта неспазването на устна хигиена, неправилното хранене, нездравословният начин на живот, неправилното лечение или протезирането на зъбите. Тя може да има за причина генетична предразположеност.
От своя страна, парадонтозата, бидейки гнойно огнище в организма може да стане сама първопричина за сериозни общи заболявания: сърдечни, бъбречни, чернодробни и други. Профилактиката на това упорито заболяване би трябвало да започва от ранните детски години.
Известно е, че усилената функция изгражда и поддържа дадения орган. Детето трябва да бъде приучавано от малко да дъвче на двете страни.
Усиленото дъвчене на непреработени, нерафинирани, твърди природни храни, като плодове, зеленчуци, ядки и други, са най-важната предпоставка да имаме здрави венци и здрави зъби. То води до самопочистване на зъбите и венечните повърхности, масажира ги и подобрява кръвоснабдяването им.
Обратно, сладкишите, бонбоните, бисквитите, готвената, рафинираната и обработената храна съдействат за тяхното отслабване и заболяване.

Как да се преборим с хроничният запек

Лаксилин - един продукт за борба с хроничната (хабитуална) обстипация

Хроничният запек е сравнително често срещано страдание - много повече при жените, отколкото при мъжете. Това е типично заболяване на цивилизацията, което не се наблюдава при първобитните народи и при животните.
Причините са бедната на целулоза храна, липсата на телесно натоварване и стресовите фактори на ежедневието: страх, застоял начин на живот, емоционална лабилност. Честото волево възпиране на дефекацията (изхождането) също има определено значение при развитието на хроничния запек.
Лечението е насочено към едновременно повлияване на всички фактори: достатъчно телесно натоварване, но преди всичко към създаване на ритъм на дефекациите и към увеличаване количеството на изпражненията, което се постига чрез прием на храни, богати на целулоза, на изпълващи и набъбващи материи, прием на вещества, които дразнят рецепторите на дебелото черво и по този начин стимулират моториката му.

В продуктите, които имат слабителен ефект, често се използва Сена (Cassia acutifolia Del).
В Лаксилин не е включена сената по две причини. Първата е, че в последните няколко години се появиха научни съобщения за множество нежелани странични ефекти при приложението на растението. Смята се, че при по-продължително приемане на екстракти от сена се изявяват тоскични прояви. Втората причина е, че сената не е типично за нашия географски арсенал растение, и то не може да се култивира успешно тук. Достатъчна е само първата причина, за да се избегне употребата на това растение при създаване на продукти за човека.

Лаксилин (Laxilin) съдържа четири лечебни растения от българската флора, добре балансирани и дозирани, с цел да се създаде продукт, подобряващ моториката на храносмилателния тракт и неговото освобождаване. Това са : Елшовиден зърнастец (Frangula alnus - L), Ленено семе (Semen Sini), Обикновена луличка (Sinaria vulgaris Mill), Лютива мента (manta piperitaL.).
Зърнастецът, лененото семе и обикновената луличка имат подчертано очистително действие. Ментата е включена за потискане на евентуални спазми в стомаха.

Лаксилин е един продукт, създаден по всички правила на добрата и научна производствена практика, с много професионализъм и желание в помощ на здравето и високото качество на живот.


д-р Велев
http://www.velevipharma.com

Жен Шенът - чудото на Изтока

Дава енергия, облекчава болестните симптоми и подсилва имунитета. На Изток от векове е едно от любимите лечебни средства, а в Западния свят добива все по-голяма популярност.


В традиционната източноазиатска медицина жен-шенът(Panax ginseng) се използва от над 5000 години и до днес е между най-често използваните лечебни растения. Жен Шен на китайски означава "коренът на живота". За негова родина се смята Корея, където климатът и почвата са най-подходящи за отглеждането му. Коренът обаче расте и се култивира както в други области на Азия, така и в Америка и в Европа. Той се нуждае от много въздух и светлина, но не от пряко слънце, и от време. Тъй като едва след 6 години събира напълно активните си вещества. Тогава жен-шенът е в състояние да подкрепи стресирания, с отслабнали защитни сили организъм и да мобилизира имунните му резерви. Искат се определени предпоставки, за да осъществи лечебният корен действието си. "Той трябва да изпревари състоянията на слабост"- казва Андреа Берендт, медицински ръководител на Центъра по традиционна китайска медицина в Потсдам. В китайската медицина се говори в тези случаи за липсата на жизнената енергия Чи.

Мощен коктейл от активни вещества
Досега са известни над 20 различни активни съставки, съдържащи се в жен-шена. Към тях спадат смолите, дъбилните, горчивите вещества, етеричните масла и едно захароподобно съединение(гликозид). Най-важните съставни вещества принадлежат към групата на сапонините - вид вторични растителни вещества. Биват наричани гинсеносиди - по името на самото растение. За тези силни растителни вещества се знае, че намаляват нивото на холестерола, спират растежа на вирусите и бактериите, и противодействат на инфекциите. Те подсилват имунната защита на организма и предотвратяват раковите образувания, като особено намаляват риска от рак на дебелото черво.

Помага срещу стрес
Особено при обусловени от стрес оплаквания, жен-шенът предлага ефективна помощ. За разлика от другите тонизатори обаче (например кофеина), той не възбужда изкуствено. За сметка на това коренът прави възможно по-доброто справяне на организма с изискванията. Това например може за някой да означава леко повишаване на кръвното налягане, а за друг - напротив, намаляването му. Тялото извлича от растението именно това, от което се нуждае.
Ето един пример: при стрес се излъчва увеличено количество хормони от надбъбречната жлеза. А това струва на организма енергия. Тук растителните вещества могат да упражнят защитни функции. "Преди всичко те повишават физическата и психическа дееспособност и човек е по-малко напрегнат"- казва Андреас Берендт. "Успоредно с това и енергийните запаси на организма могат да бъдат по-добре оползотворени" . Това е така, защото активните вещества в жен-шена регулират синтезирането на белтъчините, което се редуцира при състояния на стрес.

При диабет
"Особеното при жен-шена е, че при него не се наблюдава само едно отделно действие както при синтетичните лекарствени средства. Неговото действие е много по-комплексно и многообразно" - обяснява Андреас Берендт. Според китайското разбиране, жен-шеновият корен подсилва най-вече областите на белия дроб и стомаха/далака. " Ако белодробната област е отслабена, страдат имунната система и кожата. При смущения в стомашно-далачната област, спада активността на обмяната на веществата. Възникват заболявания като диабет или хронични храносмилателни нарушения под формата на непрекъснати диарии например". И в двата случая жен-шенът действа стимулиращо и подсилващо на отслабените зони.
Изследванията с американски жен-шен показали, че ако коренът се приема 40 минути преди хранене, нивото на кръвната захар на диабетиците от тип 2 (възрастовия диабет) се снижава отчетливо.
Растението имало и допълнитено действие: тестваните индивиди се чувствали по-добре и имали повече енергия, ставали по-активни и тези с наднормено тегло успявали да го редуцират. Още един ефект, който се отразява позитивно на нивото на кръвната захар.

Подсилване на имунитета
Когато организмът е подложен на системно натоварване, стрес или болест, имунитетът отслабва и количеството на вредните свободни радикали бързо нараства. Жен-шенът възвръща здравословното равновесие в организма и го зарежда с нови сили. Особено за възрастните хора той представлява незаменим доставчик на енергия. Изследванията показват, че с лечебния корен можем да се предпазим от инфекциозни заболявания като настинка и грип. "Това се дължи най-вече на факта, че цялостната обмяна се подобрява" - е на мнение Андреас Берендт. А ако обмяната на веществата протича на високи обороти, се изграждат повече антитела и активността на естествените клетки-убийци се повишава. На това основание на жен-шена се приписва и превантивно действие срещу рак. Наблюденията в една корейска област за отглеждане на лековитото растение, потвърждават тези предположения. Там рискът от ракови заболявания, особено стомашни и белодробни тумори намалял толкова повече, колкото по-често се използвал корена.

За раздразнена кожа
Жен-шенът релаксира кожата и й позволява да изглежда по-свежа. Отговорни за това са вторичните растителни вещества. Те стимулират свързването на течности в тъканите - обстоятелство особено важно за сухата кожа. Подобрява се и кръвоснабдяването на кожата и се стимулират обменните процеси. Това съдейства и за по-бързото оздравяване на екземи и малки рани по кожата. Ето защо кремове със съдържание на жен-шен се препоръчват при невродермит и псориазис. Данните от първоначални изследвания показали, че крем с високо съдържание на жен-шен имало подкрепящо действие при лечение на целулит.

Правилно дозиране
"В китайските рецепти се препоръчват до 10 грама жен-шен на ден. Моят опит обаче показва, че и значително по-малки дози, от около 1 грам са достатъчни"- казва Андреас Берендт. "При всички случаи би било разумно за определяне на правилната доза да се консултирате със специалист по традиционна китайска медицина. Това е от особено значение, ако се появят странични действия като ускорено сърцебиене, главоболие, високо кръвно налягане или проблеми със съня".

Кесонова болест

Декомпресионна (кесонова) болест

Когато водолазът се спуска под водата, нараства налягането на околната среда и в тъканите постъпват повече газови смеси, в частност азот, отколкото се отделят от организма. Като се има предвид това, че тъканите и клетките на човека, от които се състоят мозъка, сърцето, кръвта и др. имат различни свойства, различна се оказва скоростта на поглъщането и отделянето от тях на газовете.
Процесът на поглъщане включва пренос на инертния газ (азот) в кръвта, а от кръвта в различните тъкани, чрез които протича кръвообращението. Силата, въздействаща на процеса на поглъщане (т.нар. градиент) - това е разликата в парциалното налягане на газа в белите дробове и кръвта, в кръвта и тъканите на тялото. При изравняване на градиента тъканите и органите се насищат с необходимите за жизненоспосбността газове. Интензивността на насищането зависи от обема на циркулиращата кръв, преминаваща през тъканите и от тяхната маса. Например костната тъкан се насища доста по-бавно от тъканта на главния мозък. По време на издигане към повърхността отделянето на азота предизвиква т. нар. процес дегазация. Интензивността на отделянето се определя от скоростта на кръвообращението, разликата в парциалното налягане и количеството азот, постъпил в тъканите и кръвта.

За обезпечаване на безопастността на подводното плаване е необходимо щателно да се следи за дълбочината на спускане, времето за престой под водата и скоростта на издигане към повърхността. Ако това не се прави, разтвореният азот не успява да се отдели от организма. Обратно, образуващите се мехурчета азот, който е постъпил в кръвоносните съдове блокира кръвообращението, оказва се в тъканите и ги деформира вследствие на разширението на газа при сниженото налягане на околната среда.

По този начин, при нарушение на правилата на постепенен преход от високо налягане към нормалното атмосферно, възниква декомпресионна (кесонова) болест. Симптомите на кесоновата болест са различни и зависят от локализацията на мехурчетата азот в организма.

- Сърбеж по кожата: усеща се сърбеж или парене по кожата, могат да се появят пъстри петна по тялото и дори обриви. Обикновено отминава след 1-2 часа.

- Болки в ставите и мускулите: най-разпространения вид кесонова болест, поразяваща раменната и лакътните стави. Появява се силна болка, достигаща своя пик понякога и часове след гмуркането, траеща няколко часа тя преминава сама.

- Поражения на централната нервна система: проявява се чрез световъртеж, разстройство на говора, загубване на съзнание, парализи. Увреждат се функциите както на главния, така и на гръбначния мозък, разстройството на вестибуларния апарат довежда до загуба на равновесие. Необходимо е да се разпознават ранните симптоми на декомпресията на гръбначния мозък, а това са: болки в гърба, болки в стомаха, а също и болки в кръста.

- Асфикция: състояние характеризиращо се с остра форма на задушаване, болка в гърдите и кашлица. Ако не се предприеме адекватно лечение, при пострадалия може да възникне сърдечна недостатъчност и да настъпи смърт. Обикновено асфикцията се развива след бързо и неуправляемо издигане от дълбочини повече от 20 метра.
Първа помощ за водолаз пострадал от кесонова болест се оказва като незабавно се подава за дишане чист кислород. След това в барокамера се провежда бавна рекомпресия при такава скорост, която да позволи напълно да се отдели целия азот. Не е правилно да се постига това с повторно гмуркане!

Декомпресионна болест може да застигне всеки. Какво трябва да правите, ако това се случи с вас.

Стъпка 1 - проверете симптомите
Вие усещате загуба на говора, дразнене на кожата, световъртеж, болка в ставите, болка в гърдите, необяснима умора, имате повърхностно и затруднено дишане. Обикновено тези симптоми се появяват от 15 минути до 12 часа след гмуркането, но в по-сериозни случаи те могат да се появят и още докато сте във водата. Можете да разпознаете както няколко симптома, така и само един от тях.
Стъпка 2 - не пренебрегвайте проблема
Не чакайте да се почуствате по-добре и симптомите да утихнат. Не е редно да се мисли: "това не може да се случи с мен", само защото вашият компютър не показва, че е имало нарушение на бездекомпресионните граници. Алгоритмите на декомпресиметрите се основават на усреднени данни, тяхната точност не е сто процентова. Известни са случаи, когато компютърът не е давал предупреждения, а водолазът има симптоми на кесонова болест. Тази болест изисква незабавно лечение. Забавянето може да доведе до много сериозни последствия за здравето, или пък до продължително лечение и дълъг възстановителен период.
Стъпка 3 - използвайте кислород
Дишайте 100% кислород или газова смес с максимално възможно съдържание на кислород, лежете по гръб и се старайте да не правите никакви движения.
Стъпка 4 - позвънете на спешна медицинска помощ
Стъпка 5 - вземете компютъра със себе си
Не забравяйте да вземете компютъра си в болницата или в декомпресионната камера. неговите показания ще помогнат на лекарите по-правилно и точно да оценят степента на вашето заболяване.

ogrekoff.ru

akvalang.net

Превод на видеото "Кесонова болест" от допълнителната информация

Съществуването под водата. Човекът явно не е приспособен към това. Но благодарение на изобретяването на агфаланга, дихателния апарат, ние сме способни да плаваме под водата като риби. Но дишането под водата не е безопасно, малка грешка и може завинаги да се остане на дъното.
"Това е декомпресионна камера. Тя се използва за привеждане в нормално състояние на водолазите, страдащи от декомпресионно заболяване, известно като кесонова болест. Що за болест е това, защо се появява и защо се лекува тук в камерата?"
Защо ние не можем да дишаме под водата? Отговорът е очевиден, там няма въздух. Но това не е всичко.
Дори ние да дишаме въздух през тръбичка към повърхността, ние няма да можем да дишаме на дълбочина повече от 1 метър. Причината е в налягането на водата на гръдния кош. Представете си, че ви е прегърнала мечка, гръдният кош е притиснат, не можете нито да вдишате, нито да издишате. Изходът от положението е източник на въздух под високо налягане, това е кислородната бутилка. Но налягането на въздуха в бутилката е доста високо, за да го дишаме непосредствено. Нужно е някак си да се контролира налягането. Това става с регулатор.
Колкото по-дълбоко се гмуркате, толкова по-голямо е налягането на вашето тяло. Функцията на регулатора се състои в това да приспособи налягането на въздуха в бутилката към променящото се налягане на водата. Това позволява на човека да диша под водата така свободно както и на сушата.

Къде тогава се сблъскваме с проблема на декомпресията?
Под водата с помощта на агфаланга се диша сгъстен въздух, много по-концентриран отколкото е на повърхността. В състава на въздуха влизат 78% азот и само 21% кислород. За живота на нас ни е нужен кислорода, а азотът практически ни е безполезен. Той просто циркулира из кръвта, докато ние не го издишаме.
Колкото по-дълбоко се гмуркате, толкова по-сгъстен въздух ви се подава през регулатора, т.е. всеки път вие вдишвате все повече и повече азот. И колкото по-дълго се намирате под водата, толкова повече азот се натрупва в кръвта ви. Всичко е нормално, докато налягането около вас почти не се променя. Но рязкото изменение създава проблеми.

Да покажем: в запечатана бутилка сода има много кислороден газ. Той не се вижда, защото е под налягане. Има малък слой въздух над течността, който удържа газа в течността. Сега да си представим, че тази течност е вашата кръв, а вие дълго сте плували под водата с акваланг . Вместо с кислород, вашата кръв е пълна с азот . Сега да предположим, че поради някаква причина ви се налага бързо да излувате на повърхността. Когато изплувате бързо налягането на средата върху вашето тяло рязко спада - за нагледност да отворим бутилката със сода. При стремително падане на налягането газът се освобождава от течността във вид на мехурчета.
Във вашето тяло поради рязката промяна на налягането , азотът образува мехурчета в кръвта. Това е болезнено и опасно състояние. Мехурчетата могат да заседнат в кръвоносните съдове и да блокират кръвообращението. Това може да предизвика парализа и загуба на съзнанието. Ще започнете да страдате от декомпресия.

Как да избегнем проявлението на кесоновата болест?
Принципно можем бързо да се върнем във водата. Но на нас не ни е нужна самата вода, а нейното налягане. И тук е незаменима декомпресионната камера. Тя е в състояние да увеличи налягането около нас до 6 пъти повече от обикновеното. С други думи тя създава условия както при дълбоко гмуркане. Като се увеличава налягането на вашето тяло , камерата буквално затапва мехурчетата азот обратно в кръвта. Все едно вие отново сте затворили плътно бутилката със сода, връщайки и мехурчетата газ в течността. Когато мехурчетата изчезнат, налягането бавно се връща до нормалното. Това позволява лесно и постепенно да се издиша всичкия излишен азот.
Опитните водолази, намиращи се на голяма дълбочина много дълго, за да избегнат кесоновата болест, постъпват подобно на камерата. Те правят декомпресиращи почивки, т.е. издигат се на повърхността и престояват там известно време. А в това време дробовете отделят излишния азот от кръвта, докато не е станало късно.

Колон-хидротерапия

Здравото тяло се базира на здрави черва
Какво е колон-хидротерапията?
Това е метод за промивки и рехабилитация на червата. Колон-хидротерапията е най-ефикасният метод за детайлно и качествено изчистване на цялото дебело черо. Тя елиминира ефективно натрупването на екскременти и разлагащ се материал върху стените на червото. Този естествен процес на пречистване елиминира всеки симптом, пряко или непряко свързан с лошото функциониране на червата.


Кой се нуждае от колон-хидротерапия?
Факт е, че почти не съществува човек, който има нормално функциониращо дебело черво. Повечето от нас страдат от нарушения на нормалния бактериален състав на червата - дисбиоза, като следствие от : лоши хранителни навици, консумация на химично обогатени храни и напитки, консерванти, ограничено движение, чест прием на антибиотици и други химични лекарства, стрес, отлагане на тежки метали като резултат от средата на живот и др. Всичко това причинява неизправност на храносмилателните процеси и спомага за формирането на вредни токсични материали.
Последствията на този процес, познат още като "самоинтоксикация" са: загуба на енергия, умора, депресия, липса на концентрация, агресивно поведение, тревожност, инфекции, ревматизъм, полиартрит, хипертония, проблеми с кожата, мигрена, алергии и други смущения, които днес се приписват на лошото функциониране на червата.


Какви ефекти може да има колон-хидротерапията?
Терапията премахва акумулираните застояли изпражнения, както и гниещи вещества от чревните стени. Този процес на естествено прочистване слага край на симптомите, които са директно или индиректно причинени от неправилното функциониране на червата.


Индикации - области на прилагане
Хидротерапията на дебелото черво е доказала полезността си при следните симптоми: запек, газове, диария, атонично дебело черво, хроничен колит, дивертикулоза, паразитни инфекции, чревни микози, хронични кандидози.
Друга индикационна група са последствията от автоинтоксикациите: ревматизъм, артрит, алергични заболявания, кожни заболявания, слаба имунна система, свръхтегло, целулит, депресии, хронично главоболие, бронхиална астма, хипо- и хипертония, хронично заболяване на простатата, хронично бяло течение.
Терапията е ефективна и при подготовка за диагностичен преглед на дебелото черво (контрастно вливане, ректоскопия, предоперативно прочистване на дебелото черво) или детайлна коремна ехография.


Контраиндикации:
Анемия, остри възпаления на дебелото черво, хернии, скорошни операции, остри хемороиди, фисури, гастроинестинални кървения, перфорации, бременност, тежка сърдечна недостатъчност, цироза на черния дроб.


Как се извършва терапията?
Хидротерапията на колона е много обхватна и по-пълна от клизмата. Лечението има за задача да изчисти естествената област на дефекация от ректума до сляпото черво. Процедурата включва контролирано вливане на предварително филтрирана и затоплена вода през малък спекулум. Пациентът лежи по гръб и е под непрекъснато наблюдение от професионален терапевт или лекар, който води процедурата. Водата, която изтича навън отстранява газовете, слузта, инфекциозния материал и фекалиите. По време на процедурата се извършва придружаващ масаж на корема, подпомагащ разтварянето на остатъчните нечистотии и за стимулиране на перисталтиката на дебелото черво. Модерната апаратура контролира по-прецизно водното налягане, температурата и потока, отколкото го прави стандартната болнична клизма. При конкретни индикации методът позволява добавяне на билкови тинктури или медицински кислород към филтрираната вода с цел повишаване ефективността на сеансите.
Хидротерапията на колона се провежда без никакъв дискомфорт, не причинява болка или спазъм и е много приятна и релаксираща за пациентите. Няма неприятна миризма или риск за здравето както за пациента, така и за тези, които са в контакт с него, както е при клизмата. По този начин се запазва и достойнството на пациента. Всички материали, използвани при сеанса са за еднократна употреба и се спазва най-висока степен на хигиенни норми.


Колко често може да се прилага?
В 90% от случаите е необходимо и достатъчно да се извършат от 3 до 5 сеанса на хидротерапия с интервал от 2-8 дни между тях. Всеки сеанс е с продължителност 30-40 минути. При хронични заболявания, антицелулитни или отслабващи програми е препоръчително да се проведат до 10-15 сеанса. След първоначалните серии се препоръчва да прилагате хидротерапията на всеки 3-6 месеца. По този начин се поддържат ползите, постигнати по време на първите процедури, а именно един добре функциониращ храносмилателен тракт.

Хората не са болни, те са жадни

Една теза, основаваща се на факта, че здравето, самочувствието и дееспособността ни зависят от това, какво пием и в какви количества. Неин автор е немец на име Волфганг Каплер.

Средностатистическият човек отделя с урината си дневно 1,5 л вода. Водните загуби варират и при всеки са различни в зависимост от външната температура, възрастта, телесната структура и напрежението. Те се възстановяват чрез напитките, храната и окисната вода, която се получава при изгарящите процеси в тялото. При нормални обстоятелства водното съдържание на тялото се контролира много точно от бъбречната дейност, като съществуват редки отклонения. Бъбреците отделят по-малко вода при воден дефицит, така че в тялото да остане достатъчно. При постоянен дефицит обаче хронично се обезводняваме и се разболяваме.

Някои експерти обясняват увеличаването на много заболявания с това, че хората приемат малко течности.

От средата на 20 век се препоръчвал икономичният прием на течности като по-здравословен и щадящ бъбреците. При възрастните хора сухотата в устата се приемала по-често като нормално състояние и не се разглеждала като сигнал за жажда. Изводът е, че те са приемали много малко течности.
Днес като знак за жажда се разглеждат и много от болестите, свързани със стомашни и ставни болки, мускулна слабост, астма, алергии, диабет, стрес и свръхтегло. Американският лекар Фаридун защитава схващането :"Хората в индустриалните страни не са болни, те са жадни". А Франц Дашнер, директор на института за световна медицина във Фрайбург, е на друго мнение :"За всичко това няма научни дказателства".

Все повече изследователи се занимават с взаимосвързаността между водния прием и здравословното състояние.

Така например експертът Касуто от института в Йерусалим открива, че и съвсем малък воден недостиг предразполага образуването на бъбречни камъни в организма. Британски медици казват, че при мъжете, които пият достатъчно вода, рискът от рак на пикочния мехур се намалява един и половина пъти. Предполага се, че в пикочния мехур при хората, които пият малко вода, се събират вещества, предизвикващи рака. По подобен начин се обяснява произходът на рака на дебелото черво. При водни загуби кръвта става по-тъмна, а впоследствие не се транспортира достатъчно кислород чрез фините влакна на мозъка.

Защо хората пият толкова малко вода?

Съвременната индустрия предлага голямо ранообразие от плодови натурални сокове, разтворими и газирани напитки, с които хората свикват да заместват водата, частично или дори изцяло.
Специалистът диетолог Хезекер е на мнение, че нормално жаждата е един добър показател за водната нужда на тялото. Когато не й се обръща внимание, или се "утолява" с някакви други напитки вместо вода, телесното течно ниво се понижава значително, което от своя страна се изразява в намаляване на работоспособността, сухота в устата и в нищожно количество отделена урина. Може да се стигне и до гадене, световъртеж и мускулни болки. И колкото по навреме утолим жаждата си с вода, толкова по-добре.
Изказват се обаче и такива мнения: голямото количество течност причинява натриев недостиг в кръвта и водно разреждане в клетките на кръвоносните съдове, което от своя страна предизвиква нова жажда. Иначе казано, многото течности ни правят по-жадни и могат да нарушат солното съдържание в организма ни.


Поне по въпроса, какво трябва да се пие, експертите са единодушни - вода!

Концентрираните плодови сокове, газираните напитки, претоварват организма със захар. Не е отговорено глобално на това, дали шварц-кафето или зеленият чай отнемат водното съдържание на тялото.
А крайният извод е, че човек, който не чака устата му да пресъхне, снабдява организма си с достатъчно вода.

източник : списание Усури

Доброкачествена Хиперплазия на Простата (ДХП)

Какво е простатата?
Простатата е жлеза с форма на кестен. Намира се под пикочния мехур на мъжа и обхваща началната част на пикочния канал. Тя произвежда секрет, който е основната част на семенната течност.

Какво представлява доброкачествената хиперплазия на простатата (ДХП)?
Говорим за доброкачествена хиперплазия, когато простатата нараства и започва да притиска долните пикочни пътища. Проявява се със затруднено уриниране.

Кой страда от увеличение на простатата?
Учените все още не са установили точната причина. Известно е, че хормоналните промени при мъжете в средна и напреднала възраст играят съществена роля при ДХП. Всяка година в България се установяват около 10 000 нови случаи на увеличение на простатата. Тя засяга около 50% от мъжете над 50 г., като се наблюдава тенденция към "подмладяване" на заболяването.

Какви са симптомите?
ДХП започва незабележимо и без оплаквания. Когато настъпи стесняване на пикочния канал и затруднения при изтичане на урината, се проявяват първите типични симптоми:

• по-слаба струя на урината
• често уриниране, особено през нощта
• позиви за незабавно уриниране
• затруднено начало на уриниране
• парене и болки при уриниране
• неефективно изпразване на мехура

Постепенно настъпва задълбочаване на симптомите.

Оценете сами тежестта на симптомите посредством международен симптоматичен индекс (МСИ). Този индекс включва 7 въпроса. Всеки въпрос ви позволява да изберете един от шестте отговора, които показват честотата на отделния симптом. По този начин общият сбор може да варира от 0 до 35 точки.

1. Колко често чувствате неефективно изпразване на пикочния мехур?
- никога ..........................0 точки
- много рядко.................1 точка
- рядко.............................2 точки
- често..............................3 точки
- много често...................4 точки
- винаги............................5 точки

2. Колко често ви се налага да уринирате на интервал по-малък от 2 часа?
- никога............................0 точки
- много рядко..................1 точка
- рядко..............................2 точки
- често...............................3 точки
- много често....................4 точки
- винаги.............................5 точки

3. Колко често имате прекъсване на струята по време на уриниране?
- никога.............................0 точки
- много рядко...................1 точка
- рядко...............................2 точки
- често................................3 точки
- много често.....................4 точки
- винаги..............................5 точки

4. Колко често забелязвате, че ви е трудно да отложите уринирането?
- никога..............................0 точки
- много рядко....................1 точка
- рядко................................2 точки
- често.................................3 точки
- много често......................4 точки
- винаги...............................5 точки

5. Как преценявате силата на струята по време на уриниране?
- нормална..........................0 точки
- много леко променена...1 точка
- леко променена...............2 точки
- на тънка струя................3 точки
- много тънка струя..........4 точки
- на капки............................5 точки

6. Колко често ви се налага да се напъвате при започване на уриниране?
- никога...............................0 точки
- много рядко.....................1 точка
- рядко.................................2 точки
- често..................................3 точки
- много често.......................4 точки
- винаги................................5 точки

7. Колко често ви се налага да уринирате през нощта?
- нито веднъж.....................0 точки
- един път............................1 точка
- два пъти............................2 точки
- три пъти............................3 точки
- четири пъти.....................4 точки
- пет пъти............................5 точки

Резултати:
0-7 точки: леко изразена симптоматика
8-19 точки: умерено изразена симптоматика
20-35 точки: силно изразена симптоматика


Може ли увеличената простата да доведе до други усложнения?
Да, може - до камъни в пикочния мехур, простатит, бъбречна недостатъчност, сексуални смущения. Ако не се лекува може да доведе до запушване на пикочния канал и тежко страдание.

Какви препарати се използват при ДХП?
Използваните препарати могат да бъдат разделени в две групи - синтетични и природни. Синтетичните лекарства са ефективни, но често водят до нежелани реакции. Имат отрицателен ефект върху качеството на сексуалния живот.
Понастоящем в Западна Европа случаите на ДХП първоначално се лекуват с природни продукти. Най-често използваният природен продукт е активната съставка на препарата Prostabor Forte.


Полезни съвети за здравето на простатата:

• намалете употребата на храни, богати на мазнини и подправки
• ограничете употребата на алкохол и кафе
• осигурете си активен двигателен режим
• защитавайте се от влага и студ с подходящи дрехи
• приемайте достатъчно количество течности
• редовно провеждайте профилактични прегледи (над 40 г.)

Своевременно установената ДХП има благоприятен изход при лечение!


Какво представлява Prostabor Forte?
Една разумна алтернатива при доброкачествено увеличение на простатата. При затруднено уриниране, поради мощният му ефект, го наричат природен катетър.

Какво съдържа Prostabor Forte?
Prostabor Forte съдържа висококачествен стандартизиран екстракт от плодове на Со Палмето (Saw palmetto fruit extr.) - 320 mg и соево масло - 80 mg. Процесът на стандартизацията гарантира чистота и ефективност на всяка капсула.

Как действа Prostabor Forte на простатата?
Активната съставка на Prostabor Forte действа чрез подтискане на ензимните системи, които нарушават баланса на половите хормони (тестостерон и естроген). По такъв начин премахва причината за увеличаване на простатата. Експериментални данни показват, че активната съставка Saw palmetto подтиска разрастването на простатната тъкан, има противовъзпалителен ефект и намалява отока на простатата.

Има ли научни доказателства за Prostabor Forte?
Редица клинични проучвания доказват ефективността на активната съставка на Prostabor Forte при доброкачествено увеличение на простатата (ДХП). Установено е, че ефективността на препарата е съизмерима с тази на синтетичните лекарства. Той е два пъти по-мощен от подобните на него природни продукти. При 50% от болните се наблюдава подчертано и трайно подобрение на симптомите.

Има ли странични ефекти от Prostabor Forte?
Той е практичеки безвреден. За разлика от него синтетичните лекарства водят често до нежелани реакции. Няма отрицателно влияние върху качеството на сексуалния живот. Няма противопоказания. Много добра поносимост при продължителна употреба.Prostabor Forte е търговска марка на фирма БОРОЛА. Продуктът е произведен във Франция в съответствие с изискванията на Добрата производствена практика. Prostabor Forte е хранителна добавка. Да не се превишава препоръчаната дневна доза. Да не се използва като заместител на разнообразното хранене. Да се съхранява на сухо, недостъпно за деца място, при температура под 25C.http://www.borola.com